Еврозоната постигна растеж през последните три месеца на 2022 г., като успя да избегне рецесия, въпреки че изключително високите разходи за енергия, намаляващото доверие и повишаващите се лихви оказаха тежък удар върху икономиката на валутния блок, съобщава "Ройтерс".
По данни на Евростат брутният вътрешен продукт в еврозоната се е увеличил с минималните 0,1% през четвъртото тримесечие, надминавайки очакванията за спад от 0,1%. В сравнение с година по-рано ръстът е 1,9%, надвишавайки прогнозите от 1,8%.
Евростат посочва, че сред най-големите страни от еврозоната Германия и Италия са регистрирали отрицателни темпове на растеж за тримесечието, но Франция и Испания са отбелязали покачване.
Почти едногодишната война на Русия в Украйна струва скъпо на еврозоната, която към момента обхваща 350 милиона души в 20 държави, като се има предвид силната зависимост на някои страни членки от евтина енергия.
Повишените цени на петрола и газа изчерпаха спестяванията и задържаха инвестициите, като същевременно принудиха Европейската централна банка да предприеме безпрецедентни повишения на лихвените проценти, за да спре инфлацията.
Но икономиката показа и неочаквана устойчивост - подобно на пандемията от COVID-19, когато растежът надмина очакванията, тъй като предприятията се адаптираха по-бързо към променените обстоятелства, отколкото политиците предвиждаха.
Някои индикатори сочат, че растежът може да е достигнал дъното и вече да започва бавно възстановяване, подпомогнато от щедрата правителствена подкрепа и меката зима, която е ограничила разходите за енергия.
Въпреки това общата картина остава слаба, с оскъдна прогноза за растеж за 2023 г. поради големия спад на реалните доходи и нарастващите лихви.
"Основната цифра на БВП създава подвеждащо благоприятно впечатление за икономическите условия в края на 2022 г.", заявява Кен Уотрет, анализатор в S&P Global Market Intelligence.
"Ключовият извод от данните на държавите членки е мащабът на слабостта на частното потребление, като острото свиване на реалните доходи на домакинствата, дължащо се на нарастващата инфлация, е закъсняло", допълва той.
ЕЦБ повиши лихвените проценти с общо 2,5 процентни пункта до 2% от юли в опит да укроти инфлацията, а пазарите отчитат още 1,5% повишения до средата на годината, което би поставило лихвения процент по депозитите на най-високото му ниво от началото на века.
Такова бързо увеличение спира банковото кредитиране, ключов източник на кредит за бизнеса, а достъпът до заеми вече претърпя най-големия спад през последното тримесечие след дълговата криза в блока през 2011 г.
"През следващите месеци забележимото затягане на паричната политика все повече ще забавя икономиката", прогнозира икономистът на Commerzbank Кристоф Вайл.
"Продължаваме да очакваме икономиката на еврозоната да се свие леко през първата половина на годината, а очакваното възстановяване през втората половина вероятно ще бъде слабо".