В Гърция кандидатите за убежище трябва да напуснат жилищата си и да се върнат в бежанските лагери. Атина уверява, че стандартът там е висок, но експерти говорят за съзнателна изолация.
Рана е на 20 години, живее в бежански лагер някъде в Гърция на континента. Понеже се бои това да не се отрази на молбата ѝ за убежище, тя не иска да назове нито истинското си име, нито точното място, на което се намира. През 2018 година е пристигнала със семейството си от Афганистан, минали са през Турция. Баща ѝ е сърдечноболен, а брат ѝ има епилепсия. Поради това семейството е особено уязвимо и има право на жилище по Програмата за жилищно настаняване ESTIA.
Тази програма, предназначена за подпомагане на бежанците, финансирана от ЕС и от Програмата на ООН за бежанците, възниква през 2015 година с цел да поеме жилищните разходи на особено нуждаещите се от защита бежанци и така да насърчи и тяхната интеграция. През декември 2022 година обаче гръцкото правителство слага край на програмата и Рана и семейството ѝ трябва да се върнат отново в лагер.
„Със сестра ми досега ходехме на училище, но когато дойдохме в лагера, ни казаха, че в тамошното училище места няма", казва тя пред ДВ през сълзи. Предложили им да ходят на училище в съседния град, но пътят дотам бил твърде дълъг и се наложило да се откажат.
Един празен контейнер
Семейството е оставило целия си досегашен живот в града. „В лагера ни настаниха в контейнер, който беше празен - даже матраци нямаше", разказва Рана. Два дни членовете на семейството спали на земята, след което взели старите си матраци от жилището в града. Това било преди два месеца, но семейството и до днес не е в списъка на хората, на които раздават храна. „Дават ни каквото остане след като всички други получат порциите си", споделя Рана. Междувременно са се сдобили с печка и могат да си готвят сами.
Подаденото от семейството искане за убежище е отхвърляно вече два пъти. Но това е било преди връщането на талибаните във властта и когато страните от ЕС все още смятаха Афганистан за сигурна страна на произход. Сега семейството очаква ново решение на гръцките власти. А понеже Брюксел и Атина третират Турция като сигурна трета страна, Рана се опасява, че и този опит ще остане неуспешен и семейството може да бъде върнато в Турция.
По програмата ESTIA, чието финансиране е било осигурено до 2027 година, в Гърция е имало място за до 20 хиляди бежанци, а при прекратяването ѝ в края на 2022 година от нея са се били възползвали 12 648 души. На запитване на ДВ от гръцкото Министерство по миграцията отговориха, че всички подадени искания за убежище са били разгледани, както и че не повече от 500 души са били върнати обратно в лагери.
Бежанците - далеч от обществото
Според адвокатката Кристина Свана прекратяването на програмата ESTIA е грешка от гледна точка на нуждите на много кандидати за убежище. Тя работи в неправителствената организация FENIX, която предоставя правни услуги на бежанците. От прекратяването на програмата насам Свана получава множество отчаяни сигнали: „Видяхме колко твърдо бе приложено решението. В редица случаи хората бяха уведомявани само ден-два предварително, че трябва да напуснат."
Адвокатката смята, че прекратяването на програмата е част от правителствената стратегия за отблъскване на бежанците: „Откакто правителството дойде на власт през 2019 година сме свидетели на драматична промяна в отношението към бежанците и техните права. Междувременно по островите бяха създадени затворени центрове, а лагерите на континента са с контролирани високи стени". Очевидно държавното ръководство се стреми да отдели бежанците от останалата част на обществото.
Интеграция само на думи
Атина от своя страна твърди, че прекратяването на програмата ESTIA не създава проблеми на засегнатите. На тях им било предложено алтернативно място за живеене, което „напълно отговаря на международните и европейските законови разпоредби", съобщиха от Министерството на миграцията. Освен това местата за настаняване предлагали „сигурност, храна и добри условия на живот".
Властите уточняват, че кандидатите с одобрена молба за убежище получават жилище и финансова помощ по линия на интеграционната програма HELIOS. Тя също е финансирана от ЕС и е за хора, които вече са получили убежище в Гърция. „Програмата сама по себе си е добра", казва Лефтерис Папаянакис от гръцката неправителствена организация „Greek Council for Refugees", която в продължение на една година помага на бежанците да си намерят работа и жилище.
„Проблемът е, че за да влезеш в програмата, вече трябва да имаш жилище", посочва Папаянакис. А когато тя изтече след една година, а проблемите не са решени, определено става много трудно. Много хора с вече получено положително решение за убежище остават на улицата или трябва да се върнат в лагер. Папаянакис се съмнява, че Гърция действително иска да насърчи интеграцията: „Това правителство се отнася враждебно към бежанците и мигрантите".