Ако външната политика на Беларус получи някакво международно медийно отразяване през последните месеци, то беше в контекста на редовните срещи между лидера на страната Александър Лукашенко и руския му колега Владимир Путин, всяка от които предизвика обичайните страхове от анексирането на Беларус, но приключи с малко видими резултати, пише Артьом Шрибман за Фондация Карнеги за международен мир.
През последните седмици обаче Лукашенко очевидно се опитва да разшири дипломатическия си хоризонт. Той изглежда е преодолял традиционната си липса на ентусиазъм за пътувания в чужбина, след като наскоро посети Зимбабве, Обединените арабски емирства и Китай и следва да отиде в Иран, докато външният министър на Унгария наскоро беше приет в Минск. Всички срещи и пътувания на Лукашенко имат една цел: да демонстрират на беларусите и на Запада, че опитите за изолиране на страната им са се провалили и че Минск все още има много партньори, различни от Русия, по света.
Разбира се, имаше практическа програма за всички посещения. ОАЕ отдавна са партньор на Минск в търговията с оръжия, наред с други сенчести индустрии и експерти подозират, че страната от Близкия изток позволява на беларуските компании да изнасят своите санкционирани стоки за ЕС чрез посредници, докато опитът на Зимбабве в добива на литий вече представлява интерес за Минск.
Унгарецът Петер Сиярто беше първият европейски външен министър, който посети Минск след масовите протести срещу измамите на президентските избори през 2020 г., но посещението му вероятно просто отразява желанието на Будапеща да покаже своята анти-мейнстрийм позиция и желание да разговаря с онези, които останалата част от ЕС демонстративно игнорира.
Посещенията в Иран и Китай също се определят като част от процеса на замяна на традиционните пазари на Беларус. Наистина, част от беларуския износ минава през руските пристанища и Каспийско море. И все пак търговският оборот между Иран и Беларус е незначителните 100 милиона долара. Китай е по-важен търговски партньор за Беларус, който миналата година продаде там стоки на стойност 1,8 милиарда долара.
Докато беше в Китай, Лукашенко искрено подкрепи неотдавнашния "мирен план" на Пекин от дванадесет точки за Украйна, което го направи единственият лидер от региона, застанал на страната на Китай по въпроса: всяка друга заинтересована страна отхвърли поне някои от мирните предложения на президента Си Дзинпин.
Вероятно това е единственият относителен коз, който Лукашенко може да предложи на Китай. Традиционната позиция на Минск като стабилен и организиран транзитен център за китайски стоки по пътя им към ЕС загуби стойност поради западните санкции и логистичните смущения, причинени от тях. Остава да се види обаче дали има реални дипломатически услуги, които Минск може да предостави на китайците. Посредничеството на Лукашенко е намалено и той остава твърде токсичен за всеки в региона - с изключение на Русия - за нормално взаимодействие.
С изключение на Китай, мащабът на партньорствата със страните, посетени от Лукашенко, обикновено не изисква посещения на най-високо ниво и със сигурност не оправдава шума, който им предоставя беларуската пропаганда. Поредицата от срещи има за цел да изпрати ясен сигнал, че две години и половина натиск върху Беларус не е дал резултат и няма да даде резултат, така че Западът може и да отмени санкциите. Желанието на Лукашенко да се върне към начина, по който нещата бяха преди, изглежда искрено - за разлика от настойчивото му послание, че Беларус няма нужда от Запада, което само показва, че е вярно обратното.
В разговор със западни журналисти Лукашенко покани президента на САЩ Джо Байдън в Минск, за да се срещне с него и Путин за разрешаване на украинския конфликт. Той също така припомни как само преди няколко години тогавашният съветник по националната сигурност на САЩ Джон Болтън и държавният секретар Майк Помпео - които автократът нарече "достойни хора ... макар и със собствени интереси" - са летели до Беларус.
Носталгията на Лукашенко по миналото едва ли е изненадваща, като се има предвид необратимата степен на зависимостта му от Москва. В това отношение неговите нервни пътувания до други страни също са опит за рестартиране на многовекторната външна политика на Беларус чрез намиране на нови приятели.
И все пак, без значение колко чуждестранни посещения предприе Лукашенко, реалността остава, че почти 70 процента от беларуския износ миналата година е отишъл в Русия, докато значителна част от останалите стоки са били транспортирани до техните купувачи през руските железници и пристанища.
Европа - особено Украйна с нейното огромно търсене на белоруски петролни продукти, Полша като голям пазар и транзитен прозорец към ЕС и Литва и Латвия като най-близките пристанища - бяха естествени партньори за икономиката, която Лукашенко бе градил десетилетия. Невъзможно е да се заменят тези прекъснати връзки или да се балансира зависимостта от Русия с пътувания до Африка, речи в символичната Шанхайска организация за сътрудничество или съобщения за новите висоти в отношенията с Китай.
Като се имат предвид тези неприятни истини, подходът на Запада към Беларус става все по-неудобен за Лукашенко. Това вече не е справедливо възмущение от жестокото потушаване на Лукашенко срещу масовите протести, които последваха президентските избори през 2020 г.: действията на руската армия в Украйна засенчиха бруталността на Лукашенко толкова напълно, че никой вече не може да бъде шокиран от беларуския диктатор.
Нито Западът вече е склонен да се опитва да изтръгне Минск от лапите на Русия. Малцина останаха в Европа, които вярват, че тази цел е възможна и следователно заслужава да се измислят нови методи за подтикване на Лукашенко да постигне баланс.
Сега Западът гледа на режима на Лукашенко просто като на част от заплахата, която представлява Русия. Няма желание да се инвестира в многовекторната политика на Беларус. Напротив: военновременната логика диктува, че приоритетът е сдържането на врага и лишаването му от ресурси.
На фона на тази промяна на парадигмата ЕС се готви да въведе първите нови санкции срещу Беларус от миналото лято. Те не са предназначени да спрат Лукашенко да се намеси още повече във войната или да се опитат да го отблъснат от прегръдките на Путин. Те просто са насочени към подкопаване на потенциала на Беларус да помогне на Русия в нейната агресия срещу Украйна, независимо от това как засягат беларуския суверенитет, който вече е разбит.
Хуманитарните съображения също вече не са проблем. Съседите на Беларус в ЕС дори са готови да затворят основните гранични пунктове и наложиха частична транспортна блокада на страната в отговор на репресиите на Лукашенко срещу етническото полско малцинство. Нито ЕС, нито отделните съседи на Минск на запад преди това са стигали дотам, че да възпрепятстват движението на хора и стоки през Беларус. Но сега те не виждат друга възможност, просто защото повечето други пътища за санкции са изчерпани, а самият Лукашенко вече се разглежда на Запад изключително през призмата на продължаващата война, което оставя малко място за сантименталност.
Никога не е имало такава зейнала пропаст между външнополитическите амбиции на Лукашенко - и начина, по който той вижда ролята си в региона - и абсолютната неуместност на Минск в очите на онези, чието внимание той търси. Години наред Западът опитваше всичко възможно, за да сближи Беларус, въпреки архаичния проруски режим. Сега, сред студената сурова реалност на войната, Западът се отказа.
Източник: News.bg