Време е източната част на Европа да получи висш пост.
Това беше посланието на естонския министър-председател Кая Калас към колегите ѝ лидери в интервю за "Политико" преди срещата на върха на лидерите на ЕС в Брюксел.
Откакто Русия започна безмилостната си кампания за завземане на Украйна, страни като Естония и нейните балтийски съседи са чути - и ръководят политиката - както никога досега. Сега, подчерта Калас, е време някои от тези хора също да поемат ръководството.
"От 19 години сме членове на НАТО и Европейския съюз", заяви Калас от офиса си в Талин, прекъсвайки коалиционните си преговори за съставяне на ново правителство. Естония влезе в двете организации през 2004 г., присъединявайки се заедно с още 6 държави, които някога са били част от Източния блок.
"Имаме ли... по-лоши хора от "старите" европейци? Или все още не сме стигнали дотам?" Калас заяви. "Мисля, че отговорът е, че не, всъщност имаме много добри хора."
"Трябва да сме в списъка с кандидати за висши длъжности", добави тя. "Доказахме се и в двете организации."
Калас в много отношения олицетворява неотдавнашната промяна в динамиката на властта в Европа в посока изток.
Когато лидерите на ЕС се съберат в четвъртък, се очаква те да одобрят предложения от Естония първи по рода си план за съвместно закупуване на боеприпаси за Украйна, като същевременно се стимулира европейското производство на отбранителни продукти. ЕС също така започна със забележителна бързина да налага серия от санкции на Русия, като балтийските страни винаги са били водещи в тази насока.
В Естония, страна с население от 1,3 млн. души, Калас току-що спечели националните избори, надделявайки над крайнодясна партия, отчасти чрез подкрепата си за Украйна и антируската си политика.
В Брюксел обаче в момента няма източноевропейци на върха на трите основни институции на ЕС - Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент - и никой източноевропеец не е ръководил НАТО. Най-близко до това регионът да получи висш пост беше, когато бившият полски министър-председател Доналд Туск ръководеше Европейския съвет от 2014 до 2019 г.
Калас не води изрична кампания за поста, името на естонката циркулира, най-вече в НАТО. Военният алианс е изправен пред потенциална промяна в ръководството тази година, като мандатът на генералния секретар Йенс Столтенберг изтича скоро.
"Чух това", призна тя. "Това е голям комплимент за мен, но и за моята страна, че ни смятат за равни около масата."
И това показва повишаващия се статут на източните страни в Европа, допълни тя: "Това е страхотно, че сме постигнали нещо." И все пак, когато я попитаха дали би се заинтересувала да се върне в Брюксел, където беше член на Европейския парламент от 2014 г. до 2018 г., Калас се поколеба - като същевременно не затвори вратата.
"Току-що спечелих изборите и всъщност никой не е разговарял с мен за това", каза тя, настоявайки, че е "много малко вероятно да ми бъде предложена такава работа".
Но добави закачливо: "Клюките са много интересни."
Засега Калас се фокусира върху това да гарантира, че ЕС няма да отстъпи от подкрепата си за Украйна и от кампанията си за изолиране на Русия. Ключова част от тази стратегия е предстоящият план на ЕС за съвместно закупуване на боеприпаси за Киев - елементарна промяна за проекта за мир, който се самоопределя като такъв.
Калас представи идеята на колегите си лидери от ЕС по време на срещата на върха в Брюксел през февруари. Предложението, каза тя, е дошло от разговори с нейни служители и ръководители на отбранителни предприятия, които са казали, че "не удвояват производството си, защото нямат поръчки. А от друга страна виждаме, че Русия работи на три смени".
Планът се ангажира да предостави на Украйна 1 милион боеприпаси през следващите 12 месеца, като за целта се заделят 2 милиарда евро.
Калас сравни схемата с колективното закупуване на ваксини от ЕС. Тя заяви, че сходствата между двете усилия са позволили на блока да действа бързо - проектът за боеприпаси е бил изготвен за около пет седмици, което е светкавична скорост за стандартите на ЕС.
Това не означава, че не е имало извиване на ръце. Двама дипломати, говорещи при условие за анонимност, за да обсъдят деликатните преговори, заявиха, че германският канцлер Олаф Шолц първоначално се е колебал, когато Калас е повдигнал идеята през февруари. Но Калас отхвърлил това твърдение.
"Не, не беше толкова директно", заяви тя, като подчерта, че Германия само е отбелязала, че вече е дала поръчки на отбранителни фирми. "Всички бяха доста открити по този въпрос... и Германия също."
Все пак тя призна, че е изпратила на някои колеги лидери от ЕС съобщения в WhatsApp, в които е подчертала спешността на ситуацията.
"Научих много през тези две години, през които бях в Европейския съвет", сподели тя. "Преди да стана политик, бях юрист. А в частната практика всичко се случва много бързо. ... След това започнах да се занимавам с политика, а там нещата отнемат повече време."
След като вече има план, Калас е убедена, че ЕС ще успее да спази срока, който сам си е поставил за боеприпасите. Освен за 2 млрд. евро, Калас не се въздържа да помисли на глас как да финансира по-широко разширяване на отбранителната индустрия на ЕС. Една от мислите е разходите за отбрана на страните да бъдат изключени от строгите бюджетни правила на ЕС. Друга идея е: Да се проучи спорната идея за "отбранителни облигации" - по същество дълг, който правителствата емитират, за да финансират военните разходи.
Но тя не беше готова да предложи на колегите си лидери от ЕС съвет как да поддържат обществената подкрепа за тези извънредни - и скъпи - програми за подпомагане на Украйна да отблъсне руските нашественици.