Отидете към основна версия

2 006 23

След битките за Бахмут растат критиките срещу руската армия

  • русия-
  • украйна-
  • война-
  • isw -
  • бахмут-
  • пригожин-
  • вагнер

Пригожин специално отбелязва, че "Вагнер" е наел 50 000 затворници, 20 процента от които са загинали в битките за Бахмут

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Руските загуби в украинския Бахмут наситиха провоенното информационно пространство дотолкова, че изместват положителните коментари. Финансистът на ЧВК "Вагнер" Евгений Пригожин заяви по време на интервю с руския политически стратег Константин Долгов на 23 май, че е загубил 10 000 новобранци и 10 000 професионални бойци, убити в битката за Бахмут.

Пригожин специално отбелязва, че "Вагнер" е наел 50 000 затворници, 20 процента от които са загинали в битките за Бахмут.

Руските блогъри поеха точно към тази негативна посока. Националистическата провоенна фракция дори спекулира, че реалните загуби може да са много по-големи от официално оповестените. Руският политик Виктор Алкснис просто отбеляза, че съветската армия е загубила много по-малко войници (15 051) за девет години в Афганистан.

Блогърите дори хвалят Пригожин за смелостта да сподели за загубата на хората си и хулят официалните власти, че крият данни.

Пригожин до голяма степен успя да лиши руското военно министерство от възможността да претендира за победа над Бахмут, въпреки цената - огромните загуби на собствените му сили и незначителната победа.

Това се казва в дневния анализ на ситуацията в Украйна на Института за изследване на войната (ISW).

Пригожин вероятно ще използва тази линия, за да засили атаките си срещу руския военен елит и елити. Пригожин заяви в интервюто си, че руското военно ръководство досега не е успяло да постигне основните цели на войната в Украйна и отново обвини руския министър на отбраната Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб на армията генерал Валерий Герасимов, че са основният проблем в МО и че блокират подкрепата и доставките за "Вагнер". Пригожин също критикува зетя и дъщерята на Шойгу, че са стереотипни деца на руския елит, чийто житейски опит е в драматична противоположност на тези, които се бият в Украйна.

Пригожин предупреди, че руският елит насърчава ситуация, която може да завърши като революцията от 1917 г., в която войниците и техните близки се изправиха срещу руското правителство. Той заплаши, че руската общественост може да прояви насилие спрямо руския елит, споменавайки тълпи с вили и намеквайки за клането в деня на Св. Вартоломей, поредица от политически мотивирани убийства на тълпа във Франция през 1572 г.

Донякъде целенасочено неясните заплахи за насилие представляват обрат в дългогодишните му вражди с руските фигури от елита.

Пригожин също използва схващането, че "Вагнер" е отговорен за превземането на Бахмут, за да се застъпи за абсурдно ниво на влияние върху руските военни усилия в Украйна. Пригожин повтори, че групата "Вагнер" е най-добрата армия в света и твърди, че конвенционалната руска армия е на второ място, след "Вагнер".

Пригожин твърди, че може да командва 600 000 души персонал, приблизително два пъти повече от предполагаемия мащаб на руската армия, воюваща в Украйна. Пригожин предполага, че преди това е поискал 200 000 души персонал и ако разполага с такава сила, тогава Вагнер може да напредне от 50 до 150 км в различни посоки. Не е получил тази сила поради опасения, че такава сила ще му позволи да диктува условия и теоретично "да дойде в Москва с танкове".

Пригожин също се застъпи за руския заместник-министър на отбраната по логистиката, превърнал се в заместник-командир на групата на "Вагнер", генерал-полковник Михаил Мизинцев да замени Шойгу като министър на отбраната и за бивш генерален командир на театъра и предполагаем съюзник на Вагнер армейски генерал Сергей Суровикин на мястото на Герасимов като началник на Генералния щаб.

Освен това Пригожин вероятно удвоява опитите си да се утвърди като руска тоталитарна фигура, която може да постигне военна победа в Украйна. Пригожин призова за пълно военно положение, няколко последващи вълни на мобилизация и широкомащабна икономическа мобилизация на руската индустрия за спасяване на Русия.

Пригожин също предложи Русия да стане тоталитарен режим, подобен на Северна Корея и да затвори всички граници за определен брой години, за да постигне победа в Украйна. Пригожин рутинно изработва образ, който да резонира сред електората, интересуваща се от идеологията на националното превъзходство на Русия, съветската брутална сила и сталинисткия тоталитарен контрол.

Вероятно се застъпва за невероятно радикални политически подходи към войната в Украйна, за да се противопостави на сравнително склонния към риск подход на Путин към войната.

ISW по-рано предположи, че Пригожин таи сериозни политически амбиции и възнамерява да се утвърди като централна фигура на руската ултранационалистическа общност.

Превземането на Бахмут вероятно е насърчило Пригожин да преследва тези амбиции по по-ясен начин, независимо от вътрешните катаклизми, които може да предизвика, или опасността, в която може да го постави пред Кремъл.

Кремъл продължава да представя Русия като страна със значителни дипломатически партньорства. Руският президент Владимир Путин говори пред присъстващите на 11-та международна среща на върховните представители по въпросите на сигурността в Москва на 24 май, за да представи шаблонна реторика, обвинявайки Запада в генериране на глобална нестабилност и призовавайки азиатските, африканските и латиноамериканските държави да формират многополюсен свят поръчка.

По-късно Путин присъства на Евразийския икономически форум в Москва заедно с президента на Беларус Александър Лукашенко, президента на Казахстан Касим-Жомарт Токаев, президента на Киргизстан Садир Джапаров и вицепремиера на Армения Мхер Григорян.

Путин се срещна и с Милорад Додик, президент на Република Сръбска (сръбската политическа единица в рамките на Босна и Херцеговина). Додик демонстративно подкрепи руския наратив за войната в Украйна, като заяви, че Русия е била принудена да започне "специална военна операция" и че войната е сблъсък срещу Запада.

Кремъл и преди това е използвал енергийно и военно сътрудничество с Република Сръбска, за да се опита да разпространи руското влияние на Балканите, въпреки че руското влияние с другия му забележителен партньор в региона, Сърбия, изглежда намалява.

Кремъл използва предишни международни форуми и срещи с държавни глави, за да представи Русия като страна със стабилни международни партньорства и да се застъпи за формирането на потенциална антизападна коалиция.

Путин най-вече се опита и не успя да осигури безгранично двустранно партньорство с китайския президент Си Дзинпин в края на март и да обедини Китай с Русия в предвидения от Путин геополитически конфликт със Запада.

Номиналната подкрепа на няколко постсъветски държави и изричната подкрепа на малък съставен субект вероятно е много по-малка от това, което Кремъл се надява да постигне с това по-широко дипломатическо усилие.

Някои блогъри критикуваха неефективността на руската гранична охрана и се запитаха защо са позволили да пробият на руска територия и да минират граничните райони в продължение на два дни. Други блогъри критикуваха руските сили, че не поддържат "нормална комуникация и взаимодействие" с граничната охрана, което създаде трудности при отблъскването на силите. Един блогър похвали губернатора на Белгородска област Вячеслав Гладков и заяви, че той се е изправил по време на нападението, като е разрешил проблеми, които цивилните служители обикновено не трябва да решават. Гладков обаче каза, че има "още въпроси към МО" и трябва да се извлекат поуки от грешките в Белгородска област.

Друг блогър критикува цивилните власти в Белгородска област, че позволяват на цивилни да живеят на един километър от "фронтовата линия" и задава въпроса защо властите не ги преместят, докато ситуацията не се подобри.

New York Times съобщи на 24 май, че неназовани американски служители са казали, че американската разузнавателна общност оценява с ниска степен на увереност, че неизвестни украински елементи с неизвестни връзки с ръководството на Украйна са отговорни за атаките с дрон срещу Кремъл на 3 май.

ISW по-рано писа, че атаката е руска операция под фалшив флаг на 3 май, но няма допълнителна информация за този инцидент.

Руският министър на отбраната Сергей Шойгу заяви на 24 май, че повече от 120 000 руски военнослужещи са преминали обучение от началото на войната в Украйна. 21 000 души личен състав са преминали обучение за формиране на нови неуточнени формирования. Това е далеч по-малко от приблизително 300 000 мобилизирани служители, които преминаха ускорено обучение след началото на частичната мобилизация през 2022 г., конвенционалните 134 000 наборници, събрани по време на двугодишен наборен цикъл, или броя на руските доброволци, произтичащи от широко разпространени усилия за набиране.

Заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев наскоро заяви, че руската армия е набрала 117 400 военнослужещи по договор в доброволчески формирования от 1 януари 2023 г.

Ако броят на Шойгу се отнася до руски военнослужещи на договор, тогава усилията на Русия да генерира военнослужещи на договор от началото на пълномащабното руско нахлуване в Украйна не успяха да отговорят на изискванията на руските сили. Не е ясно обаче дали Шойгу е имал предвид военнослужещи по договор или друга конкретна част от руските въоръжени сили.

Украинският център за съпротива заяви на 25 май, че руски кадети от висши военни академии преминават обучение близо до украинската граница в Курска и Брянска области.

Центърът за съпротива съобщи, че курсантите преминават обучение в пунктовете за дислокация на части от 4-та танкова дивизия (1-ва гвардейска танкова армия, Западен военен окръг) и 76-а десантно-щурмова дивизия в Курска и Брянска области.

Руски възпитаници от висши военни академии наскоро се дипломираха няколко месеца предсрочно и руските сили вероятно ускоряват нормалната образователна пътека за кадети, за да генерират нови командири от по-ниско и средно ниво.

ISW все още не е забелязал визуално потвърждение за скорошни руски възпитаници, служещи в Украйна или настоящи кадети, обучаващи се близо до украинската граница.

Държавната дума на Русия прие на първо четене законопроект, който забранява на руски длъжностни лица с достъп до държавна тайна да пътуват в чужбина.

Законопроектът също така забранява на хора с финансови сметки и недвижими имоти в чужбина да имат достъп до държавни тайни и забранява на адвокати, работещи по дела, включващи държавни тайни, да напускат страната. Законопроектът разрешава на тези с достъп до държавни тайни да пътуват в чужбина по хуманитарни причини, включително смърт на близки роднини или нужда от спешно лечение. По-рано ISW съобщи, че руските служби за сигурност конфискуват паспортите на висши служители и ръководители на държавни компании, за да ограничат полетите от Русия.

Тези мерки илюстрират нарастваща параноя в руското правителство относно информационната сигурност, която може да доведе до допълнителни драконовски мерки за сигурност, напомнящи за Съветския съюз.

Министерството на отбраната на Обединеното кралство (МО) съобщи, че изследванията на независими руски журналисти показват, че повече руски военнослужещи са дезертиралиот януари 2023 г., отколкото през цялата 2022 г. Министерството на отбраната на Обединеното кралство посочи цифрата от 1053, които по съдебни данни са получили условни присъди, което им позволява да се преразпределят в Украйна.

Руските власти продължават да арестуват руски граждани заради опасения относно руската отбранителна индустриална база. Руски източници заявиха на 24 май, че служители на руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) са задържали инженер-конструктор на неуточнено военно промишлено предприятие в Ростов на Дон, Ростовска област за предаване на информация за местоположението на отбранителни предприятия, системи за противовъздушна отбрана и руски персонал на украински представители.

ISW по-рано оцени, че руските власти изглежда използват претекста за заплахи като едно от оправданията за потенциални репресии, както и за текущата ревизия на вътрешните органи за сигурност от ФСБ.

Съветът на федерацията на Русия одобри закон за провеждане на избори в територии с военно положение на 24 май. Руски източник заяви на 24 май, че Съветът на федерацията на Русия е одобрил закона след консултации с руската Централна избирателна комисия и руската Федерална служба за сигурност (ФСБ).

Руският източник също така заяви, че Съветът на федерацията е одобрил закон, който позволява на руските окупационни власти провеждане на регионални избори. Руската държавна дума преди това прие поправки към законодателството за военното положение на 18 май, които изискват ФСБ и руското министерство на отбраната (МО) да разрешат провеждането на избори в територии с военно положение.

ISW продължава да счита, че руски официални лица и окупационни власти може да поставят условия за регионалните избори през септември, в случай че Русия загуби повече територия в резултат на украинската контраофанзива.

Източник: News.bg

Поставете оценка:
Оценка 3.3 от 16 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: