“Страдаме от тази работа, защото е много изтощителна. Но какво друго ни остава? Вършим я, за да оцелеем”, казва Мохамед. Заедно със семейството си той живее в Идлиб. Контролираната от екстремистки бунтовници провинция в Северозападна Сирия тъне в бедност, тя пострада тежко както от войната, така и от унищожителните земни трусове през февруари.
Заедно с десетки други мъже, жени и деца Мохамед рови из огромното сметище. С голи ръце те търсят из камарите боклук всякакви неща, които все още могат да бъдат използвани, разказва АРД. Мохамед предава намерената пластмаса на една фабрика, която я рециклира и използва за производството на рогозки и килими – с тях през зимата се топлят хората в бежанските лагери. За Мохамед, който разказва, че е бил ранен във войната, това е единственият шанс да осигури някакво препитание на семейството си.
90% от сирийците живеят под прага на бедността
Според Шерине Ибрахим от организацията „Care“ около 5 милиона души все още живеят в катастрофални условия в Северозападна Сирия. 80% от тях са жени и деца, които нямат сигурен достъп до храна и чиста вода, казва Ибрахим. А изход от кризата не се вижда. Животът в районите, контролирани от силите на диктатора Башар Асад, също не е лек. Повече от 12 години минаха от началото на войната, а днес 90% от населението на Сирия живее под прага на бедността.
Хуманитарните организации казват, че цените на храните в Сирия са се увеличили тринадесет пъти. И предупреждават, че поради глобалната инфлация има сериозен риск за доставките на помощи. Световната продоволствена програма на ООН (WFP) предупреждава, че е възможно сериозно намаляване на помощите.
Регионалната директорка за WFP за Близкия изток Корин Флайшер е притеснена: “Цените ни са се увеличили с 40% през последните няколко години”. Досега програмата подпомага 5,5 млн. души в Сирия, но през юли тази година близо 2 милиона души ще трябва да бъдат задраскани от този списък. “А най-лошото за доброволците на място е да избират кой да получи помощ в бъдеще и кой не”, обяснява Флайшер пред АРД.
“От 12 години сме в криза”
От организацията казват, че се нуждаят от най-малко 180 милиона долара, за да продължават да работят, както досега. “Допълнително намаляване на дажбите е невъзможно. Единственото решение е да намалим броя на получателите”, казва директорът на WFP за Сирия Кен Кросли. “Хората, които обслужваме, са преживели опустошителните последици от конфликта, бягайки от домовете си, губейки членове на семействата си и възможностите си за препитание. Без нашата помощ трудностите им само ще се увеличат”, обяснява Кросли.
“От 12 години сме в криза - война, миграция, икономически срив. Не мисля, че е имало подобна криза от Втората световна война насам”, казва Махер, който получава помощи от WFP от 2018 година. Въпреки тях две от четирите му деца са недохранени. Семейството няма достатъчно храна и за жена му, която страда от анемия. "Преди кризата работех в петролодобива, но този завод беше разрушен”, разказва Махер. През 2010 г. заплатата му се е равнявала на 400 долара на месец. Днес той изкарва едва 14.
Организациите настояват за дългосрочна помощ
В Сирия има и друга сериозна опасност - доставените помощи да попаднат в неподходящи ръце. Има подозрения, че режимът на Асад използва доставките за лично обогатяване. “Когато все повече хора се нуждаят от помощ, рискът тя да бъде отклонена се увеличава. В ситуация на голяма хуманитарна нужда помощта става много привлекателна на черния пазар”, обяснява Шерине Ибрахим.
Недостигът на помощ в условията на нарастващо търсене създава сериозни рискове, казва Шерине Ибрахим от организацията „Care“. Затова много други неправителствени организации настояват за дългосрочни мерки в подкрепа на населението в Сирия.