На 17 юни 1967 г. само три години от първия си ядрен тест Китай взривява и първата си водородна бомба.
Началото на ядрените амбиции на Пекин е поставено на 16 октомври 1964 г., когато Китайската народна република провежда първия си ядрен опит, с което става петата държава с ядрени оръжия след САЩ, Съветския съюз, Великобритания и Франция.
Китай стартира програмата си за ядрени оръжия в средата на 50-те години на ХХ век, след Корейската война. В началото усилията му са подкрепени от значителна съветска помощ, включваща съветници и техническо оборудване.
В Института по физика и атомна енергия в Пекин започват изследвания за проектиране на ядрени оръжия, а в Ланджоу е построен завод за обогатяване на уран, в който се произвежда уран за оръжия.
С охлаждането на китайско-съветските отношения в края на 50-те години на ХХ век Съветският съюз оттегля цялата си помощ. През юни 1959 г. Никита Хрушчов решава да откаже предоставянето на прототип на бомба на китайците. Този разрив подтиква Китай да започне свой собствен проект за ядрени опити, наречен с кодовото име 59-6 по името на месеца, в който е започнат.
Операция 59-6 е проведена на полигона Лоп Нур в пустинята Гоби в провинция Синдзян, Западен Китай, близо до древния Път на коприната. На върха на стоманена кула е монтирано устройство от имплозионен тип, което произвежда мощност от 22 килотона. Това е първият от общо 45-те китайски ядрени опита, всички от които са проведени в Лоп Нур. Двадесет и три от тези опити са атмосферни, а 22 - подземни, като мощността им варира от 1 килотон до 4 мегатона.
Китай проведе последния си тест на 29 юли 1996 г., само два месеца преди подписването на Договора за всеобхватна забрана на ядрените опити (ДВЗЯО) на 24 септември 1996 г. Въпреки това Пекин все още не е ратифицирал ДПЗЯО - стъпка, която е задължителна за влизането на Договора в сила. Липсват ратификациите и на седем други държави с ядрени способности: Корейската народнодемократична република, Египет, Индия, Израел, Иран, Пакистан и Съединените щати.
Въздействието на ядрените опити в Китай върху здравето на хората, животните и околната среда до голяма степен не е проучено поради липсата на публично достъпни официални данни. Регионът Синдзян е най-голямото административно деление на Китай и е дом на 20 милиона души от различни етноси. Проучване, проведено от японския физик професор Юн Такада, показва, че пиковите нива на радиоактивност от китайските тестове с голяма мощност надвишават тези от аварията с реактора в Чернобил през 1986 г. и сериозно засягат местното население.
През 2008 г. Китай започва да изплаща субсидии на персонала, участващ в ядрените опити. Обезщетението обаче не е предоставено на цивилните жители на района на Синдзян, намиращ се на вятъра от полигона Лоп Нур.