Кремъл към Пхенян: обяснение в любов прикрива нуждата от помощ (The Kremlin’s disinformation love song to North Korea)
За повечето близки до руското ръководство медии посещението на Ким Чен Ун в Русия беше добре дошло и даде повод за дългоочаквано разсейване от постоянната тема за „тридневната специална военна операция“, превърнала се в безкрайна екзистенциална война. Затова руските официозни медии отразиха визитата на Ким надълго, нашироко и идеологизирано.
Дългоочаквано разсейване
Пропагандистите на Кремъл отчаяно се нуждаеха от подходящ сюжет, който да отклони вниманието от украинската атака срещу руска военноморска база във временно окупирания Севастопол, при която бяха повредени руски военен кораб и подводница. Проправителствените медии бързо омаловажиха атаката, прехвърлиха вината върху НАТО и се опитаха да отвлекат общественото внимание от нея. За целта медийното отразяване на едноседмичното посещение на севернокорейския лидер в Русия бе максимално засилено.
Още от самото му начало близките до Кремъл издания започнаха да възхваляват близките отношения между Русия и Северна Корея и да създават впечатлението, че тандемът Путин-Ким олицетворява инструмента за преборване с хегемонията на САЩ и дава на Русия лост за влияние над Япония и Южна Корея – съюзниците на САЩ в региона. Всеки западен коментар относно руско-севернокорейските отношения биваше светкавично описван в руското медийно пространство като насаждане на страх с цел да се накарат Япония и Южна Корея да предоставят повече подкрепа на Украйна. Тази интерпретация е поредната илюстрация, че Кремъл не признава концепцията за държавен суверенитет.
Между чук и наковалня
Прокремълските говорители изпаднаха в ситуация между чука и наковалнята, тъй като им се наложи хем да венцеславят Северна Корея и нерушимата дружба между Русия и КНДР, хем да прикрият колко отчаяно Русия се нуждае от помощта на КНДР. Задачата стана особено трудна, когато в интернет излязоха снимки от разговорите Путин-Ким, разкривайки един много показателен език на тялото на Путин. Може би това е причината, поради която след посещението повечето прокремълски експерти се фокусираха единствено върху това какво Русия може да направи за Северна Корея, а не обратното.
Миролюбива Русия
Докато се разхождаше из Далечния изток на Русия със своя севернокорейски колега, Путин изнесе едно внимателно режисирано представление на Източния икономически форум: още един чудесен повод за отклоняване на вниманието на публиката от „главоболията“ по европейската граница на Русия, която тя сама си причини. Речта на Путин пред Източния икономически форум засили измамното дезинформационно послание, че в Русия всичко е наред.
Освен че отхвърлят всякакви съмнения в благосъстоянието на руската икономика, пропагандистите на Кремъл подхванаха и посланието за Русия като миролюбива нация. Те твърдят, че единственото, което спира мира в Украйна, е украинската контраофанзива; и в същото време казват, че контраофанзивата отдавна се е провалила. Изглежда Кремъл не вижда проблем във факта, че тези два наратива са взаимоизключващи се. Призивът, който Кремъл изпраща, е само привидно за мир, а всъщност звучи заплашително и поставя неизпълними ултиматуми, така че посланията за „мир в услуга на войната“ и за „готовността“ на Кремъл за мирни преговори се оказват празни пиар трикове.
Лошото поведение на ЕС
През седмицата проправителствените руски медии противопоставиха неоколониалния Запад на ореола на Русия като миролюбива страна, която се застъпва за свободите на хората по света. Кремъл дори обвини ЕС, че се опитва да спусне нова „Желязна завеса“ пред Русия, тъй като някои държави членки на ЕС забраниха влизането на автомобили с руски номера на своя територия. Съвсем очаквано пропагандистите на Кремъл се постараха да изострят впечатлението за разделение вътре в ЕС, като неуморно изтъкваха, че не всички европейски страни са въвели подобни забрани. Миксът от нападки срещу ЕС бе гарниран с традиционните обвинения в „русофобия“ и в нацизъм.
Шпионин в Молдова
Типична тактика за Кремъл е да проектира собствените си грешки върху противниците на Русия. Пример за това са обвиненията срещу Запада за изострянето на конфликта в Нагорни Карабах. Друга често прилагана тактика е намесата във вътрешните работи на съседните страни чрез инфилтриране на разузнавачи под прикритието на журналисти. Най-пресният пример за това дойде от Молдова. Виталий Денисов, ръководител за Молдова на „Спутник“ – медията, която сама се провъзгласи за информационно оръжие на Кремъл – беше разкрит като офицер от руското външно военно разузнаване ГРУ. Така че не бива да се заблуждаваме…
Други теми в тазседмичния преглед от EUvsDisinfo:
- Кремълската дезинформация отбелязва трагични събития по свой собствен, изкривен маниер. Докато светът почиташе паметта на жертвите на терористичните атаки от 11 септември, официозните медии претоплиха конспиративната теория, че САЩ са финансирали и обучавали терористите от 11 септември - очевиден опит да засилят внушението, че Западът подкрепя тероризма. Тази конспирацията бе размахана като предупреждение към Украйна. Именно свързването ѝ с Украйна се използва за оправдаване на бруталното нахлуване на Русия в нейна мирна съседна държава и за представяне на тази държава като екстремистка.
- Насаждането на страх за дългата ръка на коварния Запад продължи с възмутителни обвинения, че президентът Зеленски е агент на MI6 и всичките му действия са по заповед от Лондон. Това е класически опит за непризнаване на държавния суверенитет на Украйна: нещо, което Кремъл прави от години. Володимир Зеленски беше избран за президент на общи избори през 2019 г. със 73 процента от гласовете. Украйна получава оръжия и финансова помощ, за да се защити от руската инвазия, а това не означава, че Зеленски е агент на MI6.
- В донякъде отчаян опит да убедят публиката си, че украинската контраофанзива уж се проваля, някои близки до Кремъл медии прокараха фалшивата история, че Ирландия изпраща писма за екстрадиция на украинци, за да ги принуди да влязат в армията. Ирландските власти, както и проверителите на факти на Би Би Си, развенчаха това невярно твърдение почти веднага. Всъщност подобни наративи имат две цели: първо, да се внуши, че Украйна е останала без войници; и второ – да се прокара фалшивата представа, че партньорите на Украйна са уморени да ѝ предоставят подкрепа и да приемат бежанци от Украйна.
EUvsDisinfo/ превод: Представителство на Европейската комисия в България