По-често трябва да си припомняме Деня на независимостта или Съдинението, защото те ни показват, че независимо от всичко, можем и сами. Днес се опитват да ни убедят, че ако искаме да постигнем нещо като държава, задължително трябвало да сме били членове на някакви блокове и съюзи и задължително трябвало да изпълняваме всичко, което ни нареди моментният световен хегемон. Грантовите анализатори и политици ни повтарят, че единствено послушанието води до успех. А истината е, че единственото, до което води послушанието, е създаването на слугински манталитет. Именно това лакейско поведение българските управляващи са усвоили особено добре. Застанали са в поза „винаги готов“, слушат и изпълняват. Даже понякога изпълняват, преди още да са чули какво се изисква от тях. Развили са свръхестествената способност да предугаждат какво ще поискат от тях чуждите началници и се втурват да го изпълняват, още преди нареждането да е официално формулирано.
Само хора с васално съзнание могат да призовават за промяна на датата на националния празник. Само хора без никакво чувство за независимост могат да предлагат в Конституцията ни да се запише, че сме членове на НАТО и ЕС завинаги. Само хора, за които българските национални интереси не значат нищо, могат да премахнат забраната за внос на земеделска продукция от Украйна. Добре ще бъде нашите управляващи да се поучат от поведението на Полша. Това е държава, в която нетърпимостта към Русия е издигната в култ. Поради редица исторически събития, поляците имат всички основания да бъдат русофоби. До съвсем скоро Полша подкрепяше Украйна във всичко. Но когато стана дума за интересите на полските земеделци, Варшава каза „Баста!“ Украинците са ни мили, но по-мили са ни собствените съграждани, казаха полските управляващи и оставиха забраната за внос на украинска продукция. А когато от Киев заплашиха, че ще съдят Полша за това, президентът Анджей Дуда сравни Украйна с удавник, който повлича съседите си към дъното. Освен това полският президент съвсем знаково отказа среща с колегата си Зеленски по време на Общото събрание на ООН. Да, Полша е русофобска държава, но омразата към Русия не заслепява нейните управници дотам, че в името на тази омраза да навредят на собствените си съграждани.
Да, обаче така могат да разсъждават управляващи, които, първо, имат достойнство, и, второ, не се държат като нискочели изпълнители на мръсни поръчки. Понякога ми се струва, че хората, които управляват в момента България, наистина не се чувстват българи. Приличат ми на подизпълнители на някакви чуждестранна корпорация, които са инсталирани на властови позиции отвън, при това за кратък срок, както и със задачата да разсипят колкото се може по-кардинално страната. А когато попиташ тези хора как си представят близкото си бъдеще, те съвсем откровено си признават как се виждат да си почиват на екзотични острови. Детето на ДС, което сега иска кмет на София да става, дори спомена конкретна дестинация – Бахамите. Е, как очаквате от такива политици да отстояват българската независимост!? Напротив, за да си осигурят безметежно съществуване на Бахамите или където и да било другаде, такива управляващи, без да се замислят, биха продали българските национални интереси.
Да бяха живели преди 150 години, такива хора щастливо щяха да си живуркат сгушени в спарената прегръдка на падишаха, щяха да обясняват колко е прекрасно, че сме застанали на правилната страна на историята, тоест в завимост от Високата порта и щяха да искат във всички официални документи да бъде записано, че во веки веков сме част от Османската империя. За щастие, в началото на 20 в. управляващите в България са били коренно различни от днешните. Тогавашният политически елит наистина е искал страната ни да бъде независима. И е полагал много усилия, за да стане факт тази независимост. Единствените усилия, които днешните управляващи извършват, са свързани с желанието им страната ни да бъде колкото се може по-силно зависима от чуждите господари.
Източник: БНР