На 28 октомври 1940 година Атина отговаря с "Не" на искането на Мусолини за преминаване на войските през гръцка територия. Денят Охи се празнува от всички гръцки общности по света с военни паради, като в Гърция пищни парад има в столицата Атина и в Солун.
Решението за нападение срещу Гърция се взима още на 15 октомври от фашистките сили, но Хитлер и неговите съветници не приемат страната за трудна цел. Единствената ни пречка са калните ѝ пътища” казват без колебание. По тази причина денят за нападение се мести на 28 октомври, припомня академия "Олимпия".
Ултиматумът е представен на разсъмване след спорове в германското посолство в Атина от страна на италианския посланик в Атина Емануеле Граци. В ултиматума се изисква от Гърция или да разреши на войските на Оста да влязат на територията на Гърция и да заемат „стратегически позиции“, или в противен случай да бъде обявена война.
Отговорът е кратък: όχι (чете се охи и означава Не). В утрото на 28 октомври гръцкото население, независимо от политиците си, излиза на улиците, скандирайки „Охи“. От 1942 г. този ден се отбелязва като Деня Охи.
В отговор на отказа на премиера Йоанис Метаксас италианските войски, разположени на територията на Албания, която вече е била окупирана по онова време от Италия, в 05:30 ч. сутринта атакуват гръцките погранични пунктове.
В утрото на 28 октомври 1940 г. Атина се събужда от сирените на противовъздушната отбрана и всички гърци скандират категоричното «όχι». В 9:30 сутринта се извършват първите въздушни бомбардировки в Пирея без последствия, докато в Патра има загинали. Коринтският канал и военноморската база Превеза също са бомбардирани. В следобедните часове на 28 октомври Мусолини с гордост съобщава на Хитлер за атаката срещу Гърция.
Първоначално италианската армия постига успехи, настъпвайки на гръцка територия, но те впоследствие са разбити и изтласкани от Епир, като военните действия се пренасят на албанска територия. Това принуждава Хитлер да се намеси на страната на своя съюзник Мусолини.
След като гърците успяват да отблъснат армията на Мусолини, през пролетта на 1941 година Великобритания решава да ги подкрепи допълнително, като за целта изпраща в страната експедиционен корпус, състоящ се предимно от новозеландски и австралийски войници. Така окончателното поражение на Италия изглежда едва ли не неизбежно, припомня "Дойче веле".
Тази опасност, но и страхът, че от Северна Гърция британците биха могли да бомбардират тъй важните за нападението срещу СССР нефтени полета в Румъния, подтикват Хитлер към решението да започне една война, която всъщност не иска. На 6 април 1941 година германските войски нападат Гърция и (по други причини) Югославия. Гърция е разделена на три окупационни зони. Атина, Солун, Източна Тракия, завладеният от десантните войски Крит и няколко острова в Егейско море се падат на Германия, чиито войски на Балканите се състоят предимно от австрийски войници. Източната част от гръцка Македония, както и почти цяла Тракия са окупирани и анексирани от България. Остатъкът е за Италия.
Всички окупационни войски извършват престъпления, но особено жестоки са българите и германците. София води насилствена политика на българизиране и залага на систематичните прокуждания, като целта ѝ е да насели окупираните територии с български селяни. За военните престъпления на България в Гърция могат да се изпишат цели книги. А за германските зверства - още повече. Частите на СС и на Вермахта извършват множество масови кланета, най-известните сред които са в Комено, Калаврита и Дистомо. При клането в Комено през август 1943 година нацистите избиват над 300 души, сред които и много жени и деца. През декември 1943 година войници от СС избиват в Калаврита почти 500 мъже, а през юни 1944 година в Дистомо са екзекутирани над 200 мъже, жени и деца.
Кланетата в Комено, Калаврита и Дистомо са замислени като отмъщение за извършени преди това партизански нападения срещу германски войници. Така например в Калаврита партизани екзекутират над 80 пленени германски войници, на което нацистите отговарят с клането през декември 1943 година.
Но не всички разрушения в Гърция са дело на германците. Малка британска специална част е известна с множеството си саботажни акции, насочени главно срещу железопътната линия Солун-Атина, която е била от решаващо значение за снабдяването на африканския корпус. В края на 1942 година британците, заедно с местни партизани, извършват една от най-големите саботажни акции по време на войната - те взривяват прочутия мост над река Горгопотамос, което се възприема като символ на началото на масираната гръцка съпротива срещу окупаторите.
В годините на войната Гърция страда не само заради зверствата, извършвани от окупаторите. Британската морска блокада и германските плячкосвания водят до масов глад. Само през първата окупационна зима от глад умират над 100 хиляди гърци. Под натиска на САЩ британците са принудени да разхлабят блокадата, което дава възможност на швейцарския Червен кръст да достави храни в Гърция. Броят на жертвите на глада намалява значително, но когато през октомври 1944 година се изтегля от Гърция, Вермахтът оставя след себе си друга война - гръцката гражданска война, която носи нови разрушения и смърт, приключва чак през 1949 година.