Путин между враждуващите фракции в Кремъл: война ли ще избере или мир

Руският президент Владимир Путин чу вчера две противоположни визии за бъдещето на Русия на своята основна годишна инвестиционна конференция, на фона на войната в Украйна, която продължава с пълна сила, предаде Ройтерс, пише БТА.

Някои участници в престижния Петербургски международен икономически форум заявиха, че Русия трябва да продължи да се бори и да се подготви за глобална конфронтация със Запада.

Още новини от Украйна

Други подчертаха икономическите ползи, които може да бъдат извлечени от прекратяването на войната, която почти достигна прага на форума, когато украински дронове удариха петролен терминал и военноморска база в Санкт Петербург в сряда и над части от града се издигаше дим.

Контрастните наративи илюстрират дебатите, които се водят сред политическите и бизнес лидери за това какво може да очаква Русия в бъдеще, както и кои вътрешни фактори влияят на Путин след повече от четири години война в Украйна.

Заместник-началникът на кабинета на Путин, Максим Орешкин, заяви на конференцията, че е безсмислено да се очаква връщане към старите времена или отмяна на санкциите от страна на Запада. „Не трябва да чакате нещо да се промени, нещо да се върне; то няма да се върне и няма да се промени“, каза Орешкин.

БАЛАНСИРАНЕ МЕЖДУ ВРАЖДУВАЩИТЕ ФРАКЦИИ

Седемдесет и три годишният Путин отдавна управлява, като балансира интересите на различните фракции в Кремъл, които се борят за това да имат влияние върху човека, който е върховният лидер на Русия през последния четвърт век.

Признаците, че руската икономика на стойност от 3 трилиона долара застива, докато войната продължава без край, засилиха аргументите на някои от „елита“, че войната трябва да приключи и да се сключи мир с посредничеството на американския президент Доналд Тръмп.

Някои националисти обаче виждат войната просто като първия етап от много по-дълбока глобална конфронтация с това, което според тях е западащ Запад, което означава години - или дори десетилетия - на възможна световна война.

„Трябва да признаем, че ще воюваме през следващите няколко години, може би в продължение на няколко десетилетия“, заяви Андрей Безруков - бивш шпионин, арестуван от Федералното бюро за разследване (ФБР) през 2010 г., докато живеел под фалшива самоличност в САЩ.

„Може да бъде много ожесточена война, може да бъде постепенно разрастваща се война. Дори ако се разпростре в други региони, ще имаме две поколения, които на практика ще живеят в състояние на война. И трябва да се научим как да живеем с тази война“, каза Безруков под аплодисментите в препълнената зала.

Националистите заявиха, че Русия трябва да се върне във форма или да се изправи пред потенциален колапс и разруха.

Сред идеите, предложени от националистите на конференцията, често представяна като руския отговор на Световния икономически форум в Давос, бяха оптимизиране на процеса на вземане на решения, развитие на технологиите и промяна на възприятието за руската армия в руското общество.

ОРЪЖИЯ НА ПОКАЗ

На павилионите, които някога всяка година бяха посещавани от финансисти от западни компании - като американската инвестиционна банка „Голдман Сакс“ („Goldman Sachs“) - бяха изложени дронове и оръжия, а киберфирмите рекламираха технологии за лицево разпознаване и усъвършенствани програми за киберзащита, използващи изкуствен интелект.

Русия контролира около една пета от украинската територия след решението на Путин да изпрати десетки хиляди войници през февруари 2022 г.. Настъплението ѝ на бойното поле обаче се забави тази година.

Руските сили превзеха по-голямата част от Донбас в Източна Украйна в сраженията, които започнаха там през 2014 г., но не са успели да превземат оставащите около 10%.

Украйна заявява, че няма да изтегли силите си от частта от Донбас, която все още контролира, и че никога няма да признае руския суверенитет над украинската територия, която Москва е превзела. Първоначално Русия имаше за цел да контролира цяла Украйна.

Мирните преговори, с посредничеството на САЩ, остават в застой, а говорителката на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че Вашингтон „за съжаление“ сега обръща по-малко внимание на тях поради кризата в Иран.

Няколко видни фигури в Русия са се опитвали в миналото да предупредят Путин за все по-тежките икономически разходи на войната.

Докато украински дронове и ракети атакуват руски петролни съоръжения и военно-промишлени обекти, Кирил Дмитриев - ключовият човек на Москва в контактите с администрацията на Тръмп - изтъкна потенциалните икономически ползи от мирно споразумение.

„Въпросът е: ще приключи ли тази война или ни очаква много по-трудно бъдеще?“, каза пред Ройтерс един руски участник в събитието, пожелал да остане анонимен поради деликатността на въпроса.

Путин твърди, че Москва не възнамерява да атакува НАТО, чиито държави членки имат съвкупна икономическа мощ, многократно превъзхождаща руската, въпреки че Русия е най-големият доставчик на природни ресурси в света.

Ултранационалистическият руски идеолог Александър Дугин обаче, чиято дъщеря Дария беше убита при експлозия на кола бомба през 2022 г., за което Москва обвини Украйна, заяви пред репортери, че войната в Украйна „или ще приключи с победа на Русия, или никога няма да приключи“.

„Трябва да съберем всичките си сили, да съберем цялата си воля и да спрем да се преструваме, че сме мирна страна, която ходи на барбекюта или на летни почивки“, каза той.

Дугин заяви, че Русия няма да атакува Запада. Въпреки това, когато беше помолен да обобщи отношенията на Русия със Запада през следващите години, той отговори просто: „Война“.