"Не е лесно", казва българският финансов министър Асен Василев пред германското издание "Ди Велт". Така той коментира настоящото партньорство на "Продължаваме промяната" с партията на Бойко Борисов ГЕРБ в управлението. "Всеки път, когато открием нещо, което не е в съответствие със закона, се обръщаме към Европейската прокуратура. Освен това в момента се провеждат редица разследвания на практики от миналото. Дадохме ясно да се разбере, че няма да толерираме това в бъдеще. Както можете да си представите, това предизвиква търкания в рамките на коалицията. Но ние поехме водеща роля и мисля, че цялата страна осъзна, че се нуждаем от система, основана на върховенството на закона, за да постигнем икономически и социален напредък", казва Василев пред "Ди Велт".
Целта за еврозоната: 1 януари 2025 година
Асен Василев коментира обвързването на парите по фонда за възстановяване и устойчивост с върховенството на правото. Според него този механизъм е от изключителна помощ. "Това ни позволи да променим повече от 60 закона само за три месеца. В миналото подобни реформи са отнемали по 15 години. Сега инвестициите се насочват предимно към публичната инфраструктура, здравеопазването, образованието и социалното осигуряване."
Финансовият министър коментира и българския път към еврозоната. Според Василев България е изпълнила всички критерии - включително стабилността на лихвените проценти и бюджетния дефицит. "Имаме нужда от подобрение по отношение на инфлацията. Като цел си поставяме следната дата за влизане в еврозоната: 1 януари 2025 година", казва той.
В интервюто подробно се обсъжда темата Шенген и австрийското вето срещу България. "Ако се вгледаме внимателно, става ясно, че блокадата не е толкова силно свързана с миграцията. Официалните данни показват, че под три процента от миграцията в ЕС минава през България", казва Василев. "Всъщност правителството във Виена е на мнение, че Шенген като цяло не работи", допълва той. И подчертава, че блокирането на присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство струва пари на Европа. "Всеки ден над 4000 камиона преминават през външната граница на ЕС с Турция през България. Почти всички стоки са предназначени за европейския пазар, но чакат с дни, тъй като се проверяват отново по пътя през Румъния към Шенгенското пространство." Според българския финансов министър това само покачва цената на вноса и износа на стоки.
Членството в Шенген - силно оръжие срещу руската пропаганда?
Авторът на интервюто Филип Фолкман-Шлук пита Василев и за ГКПП "Капитан Андреево" и сериозните подозрения за корупция там в изминалите години. Според Василев положението днес е много по-добро - както в митниците, така и в лабораториите. "Работим с "Фронтекст" и останалите държави от ЕС. Германските митници също искат да се включат. Брюксел отдавна потвърди, че изпълняваме всички критерии", казва той.
Относно проблемите на Шенген като цяло - тези, които според него предполагат и австрийската позиция за България и Румъния - Василев казва: "Когато става дума за миграция, истинският въпрос е каква миграция иска Европа. Например дали ние, подобно на Австралия или Нова Зеландия, ще решаваме за миграцията въз основа на това от какви квалифицирани работници и познания имаме нужда. При сегашната система Европа позволява много нелегална миграция, а разпределението на хората между държавите членки води до сериозни проблеми. Според мен това вреди на Европа", отговаря Василев.
Той смята, че трябва да се реши въпросът кой да бъде пускан в ЕС. Вземането на решение може да доведе до по-сигурни външни граници, казва Василев и дава следния пример: "България има 1500 полицаи на вътрешната граница с Румъния. Като член на Шенген бихме могли да разположим тези сили по-добре за защита на външната граница със Сърбия и Северна Македония или с Турция.".
Василев обвързва неприемането на България в Шенген и с руската пропаганда. "Русия вдига много шум за това, че българите били второкласни граждани в ЕС. Пълноправното членство в Шенгенското пространство би сложило край на това", смята той. Българският финансов министър посочва, че руските кибератаки и заплахи продължават да са част от дневния ред в страната, но настроението на хората се е променило. "Мнозинството е за това да помагаме на Украйна да победи. Взети са и съответните решения на парламента", подчертава той.