ДВ: В различните европейски държави напоследък се чуват немалко гласове, които предвещават голяма европейска война с Путинова Русия. Германия готова ли е за такава война?
С. Лагодински: Не съм сигурен, че Германия е готова за война и това би трябвало да се промени. Все пак е по-добре да се говори за готовност за защита, а не за война - за възможността да се защитиш или да защитиш тези, които са нападнати. В момента това буксува, въпреки изливането на 100 милиарда евро, защото дългосрочна военна политика не може да се построи на сто милиарда. И времето е друго, и цените. Освен това липсва разбирането, че реалността в Европа се е променила. За хората от моето поколение войната винаги е била нещо, което се случва другаде. И никога не е ставало дума за собствената отбрана. В Германия това все още не се е променило, защото тя не се е сблъскала с непосредствена опасност - за разлика от Полша.
ДВ: Дали Германия ще се притече на помощ на Полша или на балтийските страни, ако бъдат нападнати от Путин?
С. Лагодински: Надявам се, но този въпрос се състои от две части. Дали Германия изобщо ще може да помогне, разполага ли с необходимите ресурси? От медиите знаем, че махалото на мобилизационната икономика буксува, производството на необходимите оръжия и боеприпаси още не е организирано. Второто нещо е разбирането, че имаме морален дълг да помогнем на съседите си. Според мен това още не е осъзнато и трябва да се работи по въпроса. Става дума за разбирането на концепцията за сигурност, която трябва да включва не само военните аспекти, но и психологическите, и икономическите, и санкциите.
ДВ: През това време Путин продължава да произвежда оръжие, да унищожава градове, да избива украинци. Санкциите функционират ли?
С. Лагодински: Една от целите на санкциите беше изолацията на Русия, а те не я постигнаха. Руската страна няма нужда от изключително точни оръжия, понеже тяхната цел не е да стрелят точно, а просто да разрушават, за което нямат нужда от западни чипове. Все пак санкциите дадоха ефект - благодарение на тях стана ясно, че е ненормално да се работи с този режим. Другото нещо е, че Русия просто спря да бъде част от западния цивилизован технологичен свят.
ДВ: Затова сега дружи с Бразилия, Индия и Китай. Но всичко изглежда наред.
С. Лагодински: Щом това удовлетворява руското общество, значи това е траекторията на по-нататъшното развитие. Всяко общество самó избира съдбата си, но на обществото трябва да му се покаже, че това си има съответната цена. Русия като държава загуби уважението на света, което е много тъжно за онези, които биха искали да гледат на нея по друг начин. Но всичко това е последствие не само от избора на Путин, а и на повечето граждани на Руската федерация. Смятам, че трябва да продължим със санкциите и да ги увеличаваме, за да помогнем на откритото гражданско общество в Русия, на тези, които са избягали или искат да напуснат страната, на опозицията, която се бори. Друг изход нямаме.
ДВ: Мнозина на Запад говорят за умора от войната. Според Вас възможно ли е скоро да започнат преговори между Москва и Киев?
С. Лагодински: Засега не виждам сигнали нито от страна на украинското общество, нито от страна на украинското правителство, че са готови за такива преговори. В такъв случай единствената опция, която ни остава, е да поддържаме Украйна в нейната отбранителна война срещу Русия и да увеличаваме подкрепата. ЕС и Брюксел се занимават именно с това, въпреки Орбан и подобните нему, които са изпратени при нас с благословията на Кремъл.
2024-а година ще бъде сложна, защото в Европейския парламент е вероятно да се стигне до завой надясно, определени тенденции има и в САЩ. Опасявам се, че дори Тръмп да не спечели тези избори, на Байдън ще му се наложи да намали помощта. Но това е мотивация за нас - за ЕС и за Германия. Неведнъж съм казвал, че щафетата трябва да се поеме. Ако ЕС гледа на себе си като на световен играч, смятам, че това е единствената ни съдба в мултиполярния свят.
ДВ: А какво да се прави с Русия, след като Путин си отиде? Как могат да се възстановят отношенията?
С. Лагодински: Зависи от това кой ще е следващият след Путин. Има значение дали „династията на имперството" ще продължи, или ще дойде някой демократ. Новите лица винаги са шанс за обновление. Ако Русия започне да уважава своите съседи, а не да ги напада, мисля, че Западът ще може да започне да води преговори.
ДВ: Но дори Русия да не напада никого, а диктаторският режим си остане, това ще устрои ли Запада?
С. Лагодински: Не мога да говоря от името на ЕС, но както знаем - световната общност често намира общ език с тираните. Самият аз никога не бих подкрепил това, но за мен непосредствената цел на тези месеци на борба е възстановяването на Украйна, на нейната цялост. Демократичното състояние на Руската федерация е втори приоритет. Първият е да бъде спряна тази убийствена война срещу украинския народ.
Автор: Константин Егерт