На 2 октомври 1187 г. сирийският султан Саладин превзема Ерусалим. Така се слага край на 88-годишно управление от кръстоносците.
Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб (или Саладин) (от арабски: Саладин – силата на вярата) е султан на сарацините в Сирия и Египет през втората половина на XII век.
Роден е през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак и умира на 4 март 1193 година в Дамаск, Сирия. Остава в историята като предводител на ислямска завоевателна кампания, а по-късно и на мюсюлманската съпротива срещу експанзията на кръстоносните държави в Близкия изток. Запомнен е от средновековната западноевропейската литература като най-силният и благороден противник на кръстоносците. Дава фамилното си име на основаната от него династия Аюбиди.
Саладин се превръща в обединяваща личност за емирите. Повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3—4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносците, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, пленен в битката. След тази победа Саладин се отправя към Ерусалим и го обсажда. На 2 октомври 1187 година последният защитник на Ерусалим Балиан предава града, след като получава обещанието на мюсюлманския военачалник сложилите оръжие християни да бъдат пропуснати да се оттеглят към Акра. Западният свят признава, че благородният Саладин изпълнява поетата дума.
Йерусалим попада под контрол на Саладин, но той никога не забранява на християните да посещават светите за тях места, напротив – позволява църквата на Божи гроб да остане в християнско владение. Името на този велик владетел остава завинаги в историята.
По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II при град Акра. По време на битката Саладин научава, че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари, за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.
Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск. След смъртта му, в хазната няма достатъчно средства за погребението му – Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.
Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на Омаядската джамия в Дамаск. Император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него. Днес в мавзолея има два саркофага: един – празен мраморен, и един – изработен от дърво, в който е тялото на Саладин.
Саладин е кумир на Садам Хюсеин, който, също като него, е роден в Тикрит. По време на управлението на диктатора в Ирак има култ към Саладин.