Британският външен министър Дейвид Лами заяви, че е провел отделни разговори снощи със своите своите израелски и ирански колеги, стремейки се да помогне за избягване на ескалация към "катастрофална" регионална война, след като Израел атакува ирански военни обекти, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
"Днес проведох важни разговори с израелския министър на външните работи (Израел Кац) и иранския министър на външните работи (Абас Арагчи). Обединеното кралство продължава да настоява за деескалация и прекратяване на конфликтите в Ливан и Газа“, гласи изявление на Лами след израелската въздушна атака в събота срещу ирански цели.
"Една регионална война би била катастрофална и не е в интерес на никого", каза още той.
Иранският президент Масуд Пезешкиан заяви, че Ислямската република не търси война, но обеща "подходящ отговор" на израелските удари по ирански военни обекти от предишния ден, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Ние не търсим война, но ще защитаваме правата на нашия народ и нашата страна", заяви Пезешкиан на заседание на правителството. "Ще дадем адекватен отговор на агресията на ционисткия режим", добави той.
Междувременно беше съобщено, че броят на загиналите при израелското нападение срещу цели в Иран е нараснал на петима души, предаде ДПА.
Иранските медии днес единодушно съобщиха за смъртта на цивилно лице при въздушните удари, като се позоваха на организация, която работи с жертви на войната.
По време на нападението той се е намирал в предградие югозападно от столицата Техеран.
Според официални лица при израелската атака са загинали четирима войници, а няколко военни обекта, като например радарни инсталации, са били повредени.
Египетският президент Абдел Фатах ас Сиси обяви, че страната му предлага двудневно спиране на огъня между Израел и палестинското движение “Хамас”, при което да бъдат освободени двама от държаните в ивицата Газа израелски заложници, съобщи в. “Аш Шарк Ал Аусат”, цитиран от БТА.
Предложението включва и освобождаване на държани в израелски затвори палестинци, както и доставяне на хуманитарна помощ в поставения под блокада анклав, каза още Ас Сиси по време на пресконференция с алжирския си колега Абделмаджид Тебун в Кайро. Идеята е, ако двудневното спиране на огъня влезе в действие, да се водят преговори за трайно примирие.
За първи път държавният глава на Египет публично оповестява подобен план. Изявлението идва в момент, когато ръководителят на Мосад (израелското външно разузнаване) Давид Барнеа отпътува за Доха за разговори с катарския премиер и външен министър шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани и директора на американското Централно разузнавателно управление (ЦРУ) Уилям Бърнс.
Преди дни египетска делегация се е срещнала с лидери на “Хамас” в Кайро като част от усилията за възобновяване на преговорите за прекратяване на конфликта, съобщи телевизия “Ал Кахера нюз”.
Последното примирие между Израел и “Хамас” беше едноседмична пауза през ноември м.г. в първите седмици на войната, когато 105 израелски заложници бяха разменени за 240 палестински затворници.
Повече от година след началото на конфликта, започнал с безпрецедентното нападение на “Хамас” и други палестински групировки в Южен Израел, Тел Авив води война както с “Хамас” в Газа, така и с “Хизбула” в Ливан и за първи път открито атакува поддръжника им Иран през изминалия уикенд. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей заяви, че израелските удари “не трябва нито да се омаловажават, нито да се преувеличават”, но не призова за отмъщение.
По време на церемония за отбелязване на еврейската годишнина от атаката на 7 октомври израелският министър на отбраната Йоав Галант каза, че “не всяка цел може да бъде постигната чрез военни операции" и добави, че за освобождаването на заложниците “ще се изискват болезнени компромиси”.
Междувременно лидерът на водените от кюрдите сили в Сирия Мазлум Абди отрече всякаква връзка с неотдавнашната атака близо до Анкара, както се твърди от Турция, която извърши нападения, при които бяха убити 17 души в кюрдските автономни зони в Североизточна Сирия, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
Турският президент Реджеп Тайип Ердоган каза в петък, че двамата извършители на атаката срещу комплекса на турската национална авиокосмическа компания "ТУСАШ" близо до Анкара са „инфилтрирани“ от Сирия.
Кюрдската работническа партия (ПКК), която води въоръжена борба срещу турските власти от 1984 г., пое отговорност за атаката, при която, освен двамата нападатели, загинаха петима души, а 22 други бяха ранени.
„Турция няма доказателства в подкрепа на твърденията си и ние нямаме връзка с атаката в Анкара“, увери Мазлум Абди, ръководител на Сирийските демократични сили (SDF/СДС), пред АФП.
„Започнахме разследване и мога да ви уверя, че никой от нападателите не е влязъл в Турция от сирийска територия“, добави той в интервю за агенцията, проведено късно вечерта в събота.
Турция отговори на атаката, като бомбардира "цели на ПКК" в Северна Сирия и Ирак.
Според Мазлум Абди при ударите в Североизточна Сирия са били убити "17 души, включително двама войници, останалите са цивилни".
Базираната в Обединеното кралство Сирийска обсерватория за правата на човека (OSDH), която обаче има широка мрежа от източници в Сирия, потвърди, че около сто удара са били насочени към територии, контролирани от автономната кюрдска администрация.
Неправителствената организация потвърди, че в допълнение към позициите на кюрдските сили е била атакувана и цивилната инфраструктура, включително силози, пекарни, електроцентрали и петролни инсталации.
Турция смята кюрдските „Сили за защита на народа“ (СЗН/YPG), които доминират в СДС, за разклонение на ПКК, която тя описва като „терористична групировка“.
Целта на тези удари „не е просто да се отговори на случилото се в Анкара (...), а да се отслаби автономната кюрдска администрация, да се унищожи и да се накарат жителите да напуснат“, заяви Абди.
Според командващия Сирийските демократични сили "турската държава се възползва от текущите събития в Близкия изток, като вниманието е насочено към Газа, Ливан и израелската атака срещу Иран", "за да продължи своите атаки" срещу кюрдските райони на Сирия.
Той увери, че е отворен за диалог с Турция за потушаване на напрежението, но поиска прекратяване на атаките на Анкара, които според него могат да се разширят.
„Готови сме да решаваме проблемите с Турция чрез диалог, но не под натиска на атаки“, подчерта той.
В страна, разпокъсана от 12 години война, СДС контролират полуавтономна кюрдска зона, където са разположени и американските сили, най-големият контингент на международната антиджихадистка коалиция в Сирия, отбелязва АФП.
Абди също така разкритикува своите американски съюзници, че не са успели да защитят кюрдските сили, като каза, че позицията на международната антиджихадистка коалиция е "слаба".
Кюрдските сили се ползват с подкрепата на Вашингтон, който е и съюзник на Анкара в НАТО.
„Техният отговор не е на нивото, необходимо за спиране на атаките и трябва да се окаже натиск върху Турция“, добави той, като каза, че ударите срещу Сирия „не само ни засягат, но засягат и техните сили".
Командирът на СДС изрази и загрижеността си относно предстоящите американски избори през ноември, като оцени, че избирането на Доналд Тръмп може да отслаби подкрепата на Вашингтон за Сирийските демократични сили.
„През 2019 г. имахме неуспешен опит с администрацията на американския президент Тръмп“, каза той.
Анкара започна последната си голяма офанзива в Сирия през октомври 2019 г., когато тогавашният президент на САЩ Доналд Тръмп каза, че американските войски са изпълнили мисията си в Сирия и ще се изтеглят.
„Но ние сме уверени, че Съединените щати (...) ще вземат своите решения“ въз основа на своите „стратегически интереси“ в региона, каза още командирът на СДС.