Синьо лято

Как би отговорил средностатистическият българин на въпроса с какво свързва Скандинавските страни? Сауните, мобилните телефони, нечовешките цени на алкохола, лигавото диско и разкрепостените сексуални отношения със сигурност ще нахвърлят основните щрихи от стереотипа. Е, може би към него някои ще прибавят социалното устройство с всичките му благинки, а в по-тясно специализиран план и тандема Volvo-Saab. Почти изключено е обаче отговорът да съдържа понятието "кабриолет" и това е напълно обяснимо. Здравата логика подсказва, че в държави като Швеция, Норвегия и Финландия откритите автомобили са почти толкова удачна придобивка, колкото бобслеят в Египет. Как така тогава именно Скандинавия се явява един от най-големите износители на кабриолети в света? Нещо повече - даже във Финландия, която за разлика от съседките си няма абсолютно никакви традиции в автомобилостроенето, се намира едно от най-известните предприятия за производство на открити версии на масови модели Valmet.

Скандинавците определено нямат славното минало на Италия и Великобритания, но пък си имат достатъчно талантливи конструктори и амбиция в изоболие. Най-прясното доказателство за това са постиженията на болиди като Koenigsegg, който в момента държи титлата "Най-бърз сериен автомобил в света". Мерака на скандинавците да докажат пред света, че са способни да създават много повече от кашони като Volvo, не е от вчера. В студения Север отдавна се опитват да разрушат мита за типичния функционален и здрав, но тромав и бутурест шведски автомобил. През 1993 г. в борбата за каузата се включва и градчето Арвика. Тамошният инженер Бен Лидмал (не Ладен, Лидмал) цял живот си мечтаел за расов спортен модел, произведен изцяло в Скандинавия. През есента на 93-та Лидмал попада в Лондон и първото място, което посещава, е моторното шоу в Ърлс Корт. Същия ден там се провежда конкурс за красота на класически британски роудстъри и шведът окончателно се фанатизира по идеята. Какво пък толкова сложно има в съчетаването на мощен двигател, стегнато шаси, кожен салон и стилна каросерия?

Лидмал успява да привлече достатъчно ентусиасти с този въпрос и през пролетта на 1994 г. вече проектира бъдещия си автомобил. Концепцията на шведите се подчинява на изискването за сравнително евтина базова версия, която купувачът сам да оскъпява с допълнителните екстри. Каросерията задължително трябва да бъде роудстър, а компоновката - класическа, с двигател отпред и задни задвижващи колела, за да се постигне оптимално разпределение на масата и по-добра реализация на въртящия момент при ускорение.

Бъдещият автомобил е наречен JC Indigo 3000 - от името на новооснованата компания Josse Car и работния обем на двигателя. Над техническата част от проекта Indigo се труди самата фирма, а дизайнът е поръчан на гьотеборгската Nya Рerspectiv Design AB. Негов автор е Ханц Филип Зашау, известен в родината си като един от най-напредничавите стилисти. Шведът проектира външността изцяло на компютър и още в началото на лято ''94 компанията вече разполага с готови образци в реален размер. Резулатът е повече от задоволителен. Indigo 3000 разполага с типично "британски" пропорции - дълъг моторен отсек, къс салон и почти символичен багажник, който обаче поема цели 350 литра. Както повечето всепризнати класики, седалките са изместени максимално назад и гумите опират почти о гърбовете на водача и пътника. Пак там се намира пластмасов резервоар с обем 68 литра. Салонът е обшит с червена кожа, а големите циферблати с хромирани обръчи плащат данък "ретро". С две думи - шведски TVR...

Отстрани Indigo 3000 създава впечатление за далеч по-компактни размери. Всъщност роудстърът е дълъг почти 4.3 метра и широк 1 760 мм при база 2 520 мм. Огромните осемнайсетцолови джанти допълват картинката. Шведите нямат много собствени двигатели, но за сметка на това са царе на доработката. В интерес на бъдещите клиенти в Josse Car решават като начало да използват мотор от Volvo с мощност 204 к.с., а пък който иска нещо по-сериозно, спокойно може да се поръча агрегат без ограничение на кубатурата и броя на цилиндрите - в "пурата" отпред мястото е в излишък. Базовият двигател обаче позволява далеч по-лесна поддръжка във всеки сервиз, а и явно разполага с достатъчно мускули, за да се наложи електронното ограничаване на скоростта до 250 км/ч.

Официалният дебют на Indigo 3000 съвпада с началото на продажбите. Още през първия ден на автосалона в Амстердам през 1997 г. са купени 3 автомобила на цена $38 000. При капацитет от 500 бройки годишно предприятието от Арвика има всички шансове да оцелее в престижната ниша на бутиковите роудстъри. Съдбата на Josse Car обаче явно е взела неочакван обрат. От три години насам за шведската фирма не се чува нищо. Тогава за последен път е обновен и официалният уебсайт на адрес www.jossecar.com. По улиците на Западна Европа и скандинавските страни обаче понякога могат да се забележат тези елегантни роудстъри, чиято марка не говори почти нищо на свикналия със скандинавските стереотипи.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]