Stoewer

През далечната 1883 година един пред приемчив германец на име Бернхард Щьовер вече е натрупал солиден капитал от своята фабрика за шевни машини и решава да се захване с нов бизнес - производството на велосипеди.

През 1896 година се стига до основаването на “Stettiner Eisenwerk Bernhard Stoewer sen”. Бернхард Щьовер съсредоточава своята дейност в град Щетин, закупувайки огромна за онова време площ, което е сигурен белег не само за солидно икономическо благосъстояние, но и за бъдещо разширяване на производството.

Ерата на двигателите с вътрешно горене обаче има други идеи за бъдещето на Щьовер и неговите синове, като съдбата (както се вижда и няколко десетилетия по-късно) им е отредила да се прочуят не с нещо друго, а с производството на качествени автомобили, които не просто копират известните по това време постижения на другите, а в продължение на години дори диктуват тенденциите в този бранш. Така или иначе идеята за производство на четириколесни се прегръща горещо от сина на Бернхард Щьовер - Емил, който в продължение на три години работи неумерно за разработването на возило с марката Stoewer. Младият германец въобще не е притеснен от факта, че по това време автомобилът все още се счита за луксозна играчка, с която се “развличат” само най-заможните хора, тъй като е сигурен, че бъдещето принадлежи именно на този бранш. По тази причина през 1899 година е променено и названието на компанията. Новото име гласи “Gebruder Stoewer, Fabrik fur Motorfahrzeuge”.

През същата година от вратите на фабриката в Щетин излиза и първият автомобил с марка Stoewer. Возилото е четириместно и се задвижва от двуцилиндров мотор с работен обем 2 095 см3. Осигуряваната от него мощност е 6.5 к.с., а максималната скорост, която развива първият Stoewer е 17 км/ч.

Продажбите вървят с променлив успех, но Емил Щьовер не се отказва, за да бъдат възнаградени усилията му почти след десет години. Именно тогава, през 1908 на пазара се появява “топселърът” на Stoewer - модела G4. От оборудваното с 1.5-литров двигател четириколесно за две години (1908-1910) са продадени 1 070 екземпляра в различни модификации на купето. С това се поставя и началото на големия успех на германската фирма, който продължава почти до самия край на Втората световна война, когато компанията изчезва от световната автомобилна сцена.

Безспорно обаче истинският апогей на Stoewer настъпва с пускането в продажба на луксозните модели от 1928-1934 година, които са оборудвани с изключително мощните за онова време V-образни осемцилиндрови агрегати. Моторът при екземпляра M12 Marschall е с работен обем 3.0 литра и предлага мощност от 60 к.с. При G15 Gigant пък мощността е напомпана до 100 к.с. (от 5.0 литра работен обем), като максималната скорост, която развива тежащият 1 400 кг Stoewer G15 Gigant е 130 км/ч.


Последните цивилни возила (тъй като по време на войната заводът произвежда преди всичко военни автомобили с висока проходимост за нуждите на Вермахта), които Stoewer произвежда от 1937 до 1945 година са Sedina и Arkona. При тях двигателите са с работен обем съответно 2.4 и 3.6 литра, а предлаганата мощност е 60 и 80 к.с. От двата модела са произведени общо около 1000 екземпляра.