Румен Радев в Китай: Елате в България и правете бизнес

България и Китай трябва да издигнат на ново ниво двустранните политически отношения, което да внесе импулс и да разкрие нови перспективи пред партньорството в икономиката, инвестициите и други сфери от взаимен интерес. Това беше общата позиция на държавния глава Румен Радев и министър-председателя на Китай Ли Къцян, които проведоха среща днес в град Далиен. С тази среща започна и държавното посещение на българския президент в Китайската народна република от 1 до 5 юли по покана на председателя Си Дзинпин.

На срещата в Далиен българският държавен глава представи на министър-председателя на Китай предложение за основните насоки за развитие на българо-китайските отношения. В документа се съдържат 9 приоритетни области, в които България и Китай имат голям потенциал да реализират взаимноизгодни проекти: транспортна инфраструктура; финансово-инвестиционната дейност и финансови технологии; IT сектор и стартиращи компании; научно-изследователска и развойна дейност и иновации; откриване на директна авиолиния между Пекин и София; туризъм, селско стопанство; устойчиво развитие и градско планиране; енергетика.

България все още е бяло петно на картата на китайските инвестиции

и това трябва да се промени решително, е позицията на българския държавен глава. Румен Радев открои създаването на пряка въздушна линия София-Пекин, както и откриването на клон на китайска банка в България, като ключови предпоставки за ускореното развитие на двустранните отношения и до много по-добри условия за реализация на останалите проекти във всички области. Държавният глава подчерта, че облекчаването на инвестиционния, финансов и търговски обмен между България и Китай е в интерес както на двете държави, така и на нашия регион.

Китайският министър-председател оцени високо идеята на българския президент, споделена на срещата им в София през 2018 г., за откриване у нас на Център за глобално партньорство в рамките на инициативата „17+1“, който да допринесе за проучването на правната рамка на ЕС и осъществяването на перспективни инвестиционни проекти. За нейната реализация вече работят правителствата на двете държави.

На срещата в Далиен държавният глава отбеляза и

възможността за изграждането на българо-китайски център за научни изследвания и иновации в София,

които са определящ фактор за силата и конкурентоспособността на икономиката. „Такива изследвания и иновации вече са залог да имаме конкурентоспособна икономика и тя да се развива точно в областта на високите технологии и производствата с добавена стойност“, подчерта Румен Радев. Държавният глава посочи като пример партньорството между българска софтуерна компания и най-големия китайски туристически оператор и призова за мултиплицирането на този успех.

Партньорството в енергетиката, както и увеличаването на износа на млечни продукти и храни от България за Китай за постигане на баланс в двустранната търговия също бяха сред акцентите на срещата. Държавният глава изрази надежда за съхраняване на потенциала на свободната търговия и изрази мнение, че всички спорни въпроси в рамките на Световната търговска организация следва да се решават в дух на конструктивен диалог и на основата на многостранни преговори.

Държавният глава ще участва и в церемонията по откриването на Световния икономически форум в Далиен, известен като „Летния Давос и ще направи изказване в рамките на сесията „Диалог между китайските държавни предприятия и българската власт“. Румен Радев ще се срещне с Клаус Шваб, основател и президент на Световния икономически форум в Давос, както и с губернатора на провинция Хъбей Сю Цин.

Във водената от държавния глава делегация са председателят на парламентарната комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Искрен Веселинов, председателят на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения Халил Летифов, както и народните представители, членове на Групата за приятелство България – Китай в Народното събрание – Христо Проданов, Георги Колев, Боряна Георгиева. В делегацията са включени представители на научните и образователните институции, както и на български компании в областта на информационните технологии, инвестициите, туризма и земеделието.