ФАКТИ.БГ
  • казахстан-
  • икономика-
  • темиртай избастин

Н. Пр. Темиртай Избастин: Казахстан е вратата на България към Централна Азия

Тези компании могат да разчитат на широк спектър различни преференции и стимули за своя бизнес

Публикувана: 14 Септември, 2021 07:46
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 1512
Н. Пр. Темиртай Избастин: Казахстан е вратата на България към Централна Азия - 1
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 5 от 5 гласа.

В Световния рейтинг „Doing Business 2020” Казахстан зае 25-о място от 190 държави, а по показател „защита на миноритарни инвеститори” – 1-о място. Република е включена в категория на държави, където правенето на бизнес е „много лесно”.

А в рейтинга на глобалния индекс на конкурентоспособност на Световния икономически форум в края на 2019 година Казахстан е на 55-о място от 140 държави. Това казва в интервю за ФАКТИ посланикът на Казахстан Темиртай Избастин.

Как се развиват търговско-икономическите отношения между Казахстан и България?

Сътрудничеството между Казахстан и България в областта на търговията и икономиката се издигна на ново равнище след влизането на България в Европейский съюз и подписването на ново междуправителствено Споразумение за икономическо сътрудничество през октомври 2011 година в казахстанската столица Нур-Султан.

Въпреки сложностите поради пандемията от COVID-19, казахстанско-българското търговско-икономическо сътрудничество се развива на добро равнище. По данни на статистиката на Казахстан, през 2020 година търговията между Казахстан и България състави 244,3 млн. долара, което представлява увеличение с повече от 2 пъти спрямо 2016 година (109,6 млн. долара).

Основни позиции в казахстанския износ традиционно са нефтът, нефтен и природен газ. През 2020 година Казахстан изнесе за България 518 хиляди тона нефт на стойност 182 млн. щатски долара.

Основни позиции на казахстанския внос от България са: лекарствени средства, фармацевтични продукти, сметачни машини, стоки от леката промишленост (щитове, панели, конзоли, електрическа апаратура за жични телефони).

В този контекст искам да отбележа, че за удобството на организацията на външната търговия в Казахстан е създаден официален „Експортен портал на Казахстан“ https://export.gov.kz/import/product_suppliers_kazakhstan, на който чуждестранният бизнес може да разгледа електронния справочник с казахстанска експортна продукция и „Регистъра на казахстанските износители“.

За периода 2005-2020 година брутният приток на инвестициите в Република Казахстан от преки инвеститори от България състави близо 49,9 млн. долара. През 2020 година притокът възлезе на рекордни 6,2 млн. щатски долара.

Радвам се да отбележа, че ред български компании вече от много години работят в Казахстан и продължават да инвестират в нови проекти. В Казахстан работят 78 предприятия с участие на български капитал в различни сфери.

Днес Казахстан открива нови възможности за изгодно правене на бизнес. Затова ние отделяме особено внимание на активизиране на икономическите отношения между нашите страни и търсене на нови бизнес партньори от България.

Какви са предимствата за правене на бизнес в Казахстан?

Днес, благодарение на многовекторната политика, мерки за икономическа интеграция с близките държави, компаниите, които работят в Казахстан, имат достъп към пазар, наброяващ повече от 500 милиона души, в това число: население на прикаспийските държави - 150 милиона, централно азиатските държави – 50 млн., Западен Китай – 300 млн. В същото време има достъп до пазара на Евразийския икономически съюз за 180 млн. души. Към 3 август 2021 година населението на Казахстан възлиза на 19 милиона души, а това е важен показател за предсатвителите на бизнеса.

Добре развитата транспортно-логистична инфраструктура позволява достатъчно бързо да се извършва транзитът и превозите през територията на Казахстан. През годините на своята независимост Казахстан построи стотици хиляди километра автомобилни пътища с твърдо асфалтово покритие. 5 години след старта на държавната програма „Нурлъ жол“ (Светъл път-каз.) делът на автомобилните пътища с републиканско значение в добро и задоволително състояние достигна 88%, а на пътищата с местно значение — до 71%.

В сферата на морския транспорт в рамките на споменатата програма в морското пристанище Актау бяха изградени три нови сухотоварни терминала с общ капацитет 3 млн тона – един зърнен терминал с капацитет 1,5 млн. тона годишно и два терминала за генерални товари и контейнери с общ капацитет 1,5 млн тона годишно.

По същата държавна програма с цел развитие на мултимодалните превози в пристанище Курък бе изграден многофункционален фериботен комплекс с капацитет 6 млн тона. В резултат пропускателната способност на морските пристанища на Казахстан се увеличи до 27 млн тона. В сравнение с 2014 година практически 3 пъти са нараснали превозите на сухи и фериботни товари през морските пристанища Актау и Курък.

Дялът на Казахстан в превозите по Каспийско море в общия обем на всички превози по Каспийско море ще се увеличи от 21% до 38%

Също така в рамките на държавната програма са реализирани важни проекти – Международен център за трансгранично сътрудничество „Хоргос“ и Свободна икономическа зона „Хоргос-Източна врата“, която е разположена на южната граница на Казахстан и западната граница на Китай, които са способни много да допринесат в развитието на транспортно-логистичния потенциал и икономиката на Казахстан като цяло. За развитие на логистичния потенциал на базата на СИЗ „Хоргос-Източна врата“ през 2015 година бе завършено изграждането на „Сухото пристанище“ и инфраструктурата. В технологична връзка с двата железопътни възела на границата с Китай и автомобилния път „Западна Европа – Западен Китай“ Сухото пристанище създава мощен транспортно-логистичен хъб, който позволява да се осигури ефективно разпределение на товаропотока от Китай за Европа, а също за Централна Азия, Турция и Персийския залив.

Като цяло, през Казахстан преминава мултимодалният Евразийски транспортен коридор, включващ 5 железопътни и 6 автомобилни международни маршрута, в това число съвременна трансконтинентална автомагистрала „Западна Европа – Западен Китай”.

Те свързват Китай и други държави от Азия с Европа, през Русия, Каспийско и Черно море, а също така с Иран и Турция.

Нашите транспортни коридори позволяват да се доставят товари от Азия - порт Лянюнган, Китай, в Европа - порт Дуйсбург, Германия, или обратно примерно за 10-15 дни, което е 2-3 пъти по-бързо, отколкото по море.

Казахстан вече пристъпи към изпълнението на втората петилетка на Държавната програма за инфраструктурно развитие „Нурлъ жол 2025“. Тя е насочена към създаване на ефективна и конкурентоспособна транспортна инфраструктура, развитие на транзита и транспортните услуги, усъвършенстване на технологичната и институционалната среда. В предстоящите 5 години в рамките на новата програма е запланувано изграждане и реконструкция на 10 хил. км автомобилни пътища, а също така капитален и среден ремонт на 11 хил. км пътища от републиканската мрежа. Целта е след приключване на програмата 100% от автомобилните пътища с републиканско значение да са в добро и задоволително състояние, дължината на пътищата от първа и втора техническа категория да се увеличи с 60%, дялът на платени участъци да се доведе до 45%, с изграждане на търговски крайпътни обекти.

Искам да отбележа, че Казахстан е лидер сред другите страни от Централна Азия по нивото на развитие и мощност на икономиката. По данни на Световната банка, през 2018 година година по обем на БВП сред 194 държави Казахстан зае 55 място. Повече от половината на общия обем на БВП на централноазиатския регион е на Казахстан.

Постоянно се провежда работа по подобряване на инвестиционния климат, защита правата на инвеститорите. Либерализира се законодателството в сферата на предприемачеството.

Казахстан е на първо място сред страните от ОНД по привлечени инвестиции на глава от населението.

След 5 години постоянна съвместна работа с Организацията за икономическо сътрудничество и развитие през 2017 година Казахстан бе приет в Комитета по инвестиции на ОИСР и стана 48-ма държава, присъединила се към декларацията на ОИСР за международни инвестиции и многонационални предприятия.

В Световния рейтинг „Doing Business 2020” Казахстан зае 25-о място от 190 държави, а по показател „защита на миноритарни инвеститори” – 1-о место. Република е включена в категория на държави, където правенето на бизнес е „много лесно”.

А в рейтинга на глобалния индекс на конкурентоспособност на Световния икономически форум в края на 2019 година Казахстан е на 55-о място от 140 държави.

Какви преференции може да предложи Казахстан на потенциални чуждестранни инвеститори?

Държавната подкрепа на инвестициите се извършва от Министерството на външните работи на Казахстан, Акционерно дружество „Национална компания „KAZAKH INVEST” (https://invest.gov.kz/ru/) и други упълномощени органи.

В същото време, „KAZAKH INVEST” предоставя пълна гама услуги на принципа „едно гише” за подкрепа на инвестиционни проекти от идея до реализация.

В съответствие с Предприемаческия кодекс на Република Казахстан има следните мерки за държавна подкрепа за инвестиции:

освобождаване от мита при внос на:

технологично оборудване - за срока на инвестиционния договор, но не повече от 5 години от датата на регистрацията на инвестиционния договор;

съставни части към технологичното оборудване - за срока на инвестиционния договор, но не повече от 5 години от датата на регистрацията на инвестиционния договор;

резервни части за технологичното оборудване – предоставя се на казахстански юридически лица за срок до 5 години в зависимост от обема на инвестициите във фиксирани активи;

суровини и (или) материали – за срок от 5 години от деня на въвеждане в експлоатация на фиксираните активи по работна програма.

държавни натурални грантове (безвъзмездна помощ) - това е мерка за държавна подкрепа, по която след изтичане срока на инвестиционния договор при условие, че инвеститорът е изпълнил своите инвестиционни ангажименти, на него се предоставя за временно безплатно ползване имуществото на Казахстан.

Също така за извършване на дейност по реализация на инвестиционен проект на казахстанско юридическо лице се дава парцел за временно безплатно ползване, с последващо безвъзмездно прехвърляне на собствеността или се предоставя право на ползване на земята.

Максимален размер държавните натурални грантове е не повече от 30% от обема на инвестициите във фиксирани активи на казахстанското юридическо лице.

освобождаване от данъци: корпоративно подоходно облагане, данък върху земята, данък върху имуществото, ДДС.

инвестиционни субсидии се дават безвъзмездно и безвъзвратно на казахстанско юридическо лице с решение на Правителството на Република Казахстан при подписване на инвестиционен договор за инвестиции в размер не по-малко от 5 милиона месечни разчетни показатели. Изключение: инвестиционни приоритетни проекти по разширяване и/или обновяване на действащите производства.

Размерът на субсидията е до 30% от стойността на строителни работи и покупка на оборудване, без ДДС и акцизи, които са предвидени в работната програма на инвестиционния договор.

Има ли допълнителни удобства за извършване на инвестиционна дейност в Казахстан, например безвизов режим?

С цел подкрепа на икономическото сътрудничество, започвайки от януари 2017 година Казахстан въведе 30-дневен безвизов режим с 45 държави в света, в това число с България. Освен това, за ръководители, заместник-ръководители и ръководители на структурни звена на юридическите лица, които извършват инвестиционна дейност на територията на Република Казахстан, а също за членовете на техните семейства законодателството предвижда инвеститорска виза, която може да бъде еднократна за срок до 90 дни и многократна за срок до 3 години.

Обаче, във връзка с пандемия от коронавирус посоченият безвизов режим е временно спрян до 31 декември 2021 година.

Осигуряване на всички видове инвестиционни услуги на „едно гише”, консултации по юридически въпроси.

Също така, във всички области в Казахстан са създадени Центрове за обслужване на инвеститори, който предоставя 363 държавни услуги на инвеститорите (инвестиционни договори, земя, визова подкрепа и т.д.) и провежда консултации по инвестиционното законодателство.

Освен това, за подобряване на инвестиционния климат в Казахстан е създадена институция Инвестиционен омбудсман, който се занимава със защита правата и интереси на инвеститорите.

От 1998 година при президента на Република Казахстан функционира Съвет на чуждестранните инвеститори. Съветът бе създаден с цел осигуряване на пряк диалог между правителството на Казахстан и чуждите инвеститори за ефективно решаване на проблемните въпроси, свързани с тяхната инвестиционна дейност в страната, и подобряване на инвестиционния климат в републиката.

Искам да съобщя, че допълнително инвеститорите могат да участват в проектите на 13 специални икономически зони:

СИЗ „Астана – нов град” в град Нур-Султан (смесена) – до 2027 година http://technopolis.kz/ru/;

СИЗ „Астана – Технополис” в град Нур-Султан (смесена) – до 2042 година http://technopolis.kz/ru/;

СИЗ „Морски пристанище Актау”» в Мангистауска област (логистика и оборудване за добив на нефт) – до 2028 година https://www.sez.kz/ru;

СИЗ „Парк за информационни технологии” в град Алматъ (информационни и комуникационни технологии, а също така научно-изследователска и опитно-конструкторска дейност) – до 2028 година https://techgarden.kz/ru;

СИЗ „Онтүстік” в Туркестанска област (текстилна промишленост и нефтохимия) – до 2030 година https://www.kazsez.com/ru/;

СИЗ „Туркестан” в град Туркестан (смесена) – до 2043 година www.sez-turkistan.kz;

СИЗ „Национален индустриален нефтохимичен технопарк” в Атърауска област (нефтохимическа промишленост) – до 2032 година http://www.nipt.kz/ru/;

СИЗ „Павлодар” в гр.Павлодар (химическа и нефтохимическа промишленост, металургия) – до 2036 година http://sezpv.com/ru/;

СИЗ „Саръарка” в Карагандинска област (металургия и машиностроене) – до 2036 година http://www.spk-saryarka.kz/rus;

СИЗ „Хоргос – Източни врата» в Алматинска област (смесена) – до 2035 година www.sezkhorgos.kz;

СИЗ МЦПС „Хоргос” в Алматинска област, Международен център за трансгранично сътрудничество (смесена, търговия) – до 2041 година http://www.mcps-khorgos.kz/;

СИЗ „Химически парк Тараз” в гр. Тараз (химическа промишленост) – до 2037 година https://seztaraz.kz/ru_RU/;

СИЗ „Къзължар” в град Петропавл – до 2044 година.

В специалните икономически зони също действат следните преференции:

Първо. Данъчни преференции. Освобождаване от:

корпоративно подоходно облагане;

данъка върху земята;

данъка върху имуществото;

данък добавена стойност при реализация на територията на СИЗ на стоки, които напълно се използват в процеса на производството.

Второ. Освобождаване от митнически такси:

За стоки, които се внасят в СИЗ;

За стоки, които се изнасят на територията на Митнически съюз.

Трето. Не фискални преференции:

Безвъзмездно се предоставя се земя – терен за цялото време на функционирането на СИЗ;

Облекчени процедури за наем на чужестранни работници.

Освен това, на 5 юли 2018 година офицално бе открит Международен финансов център „Астана” (https://aifc.kz/ru/). МФЦА е територия в предите на град Нур-Султан, в която действа особен правен режим във финансовата сфера. В МФЦА са създадени специални условия, които нямат аналог на територията на ОНД.

Преди всичко, МФЦА е единствен център в региона с особен правен режим, функциониращ въз основа на «английското право».

Също така участници се ползват с нулево данъчно облагане в корпоративното подоходно облагане, а също върху печалба от реализацията на ценни книжа, дивиденти и възнаграждения по прехвърлени ценни книжа в течение на 50 години, т.е. до края на 2065 година. Действат упростен валутен, визов и трудов режими.

Независим съд, Международен Арбитражен Център при МФЦА гарантират защита правата на всички инвеститори и представители на бизнеса. При МФЦА е създадена високотехнологна борса, чиито партньори са Шанхайска фондова борса и американска борса NASDAQ.

Действащите на основата на изложението ЕКСПО-2017 Международен финансов център „Астана”, Международен център за развитие на „зелените” технологии и инвестиционни проекти и международен технологичен парк на IT-стартъп „Astana Hub” предоставя добра възможност за реализация на съвместни инициативи в приоритетни области.

За по-нататъшно привличане на преки инвестиции в Казахстан бе въведен нов инструмент – Стратегическо инвестиционно споразумение, т.е. от началото на текущата година инвеститорите получиха възможност директно да сключват с правителството споразумение за инвестиции, без ратифициране в Парламента.

В условията на пандемията правителството оказва мащабна подкрепа на гражданите и бизнеса. Доказа своята ефективност програмата „Икономиката на простите неща“. В рамките на нейното изпълнение стартираха повече от 3500 икономически проекта, създадени са 70 хиляди работни места, произведени са стоки и услуги за 3,5 трлн тенге.

Благодарение на държавната програма „Пътната карта на бизнеса“ 66 хиляди икономически проекта са получили подкрепа. Това помогна да се запазят 150 хиляди работни места.

Казахстан е заинтересован да работи с европейски партньори, които са готови да търгуват и инвестират в създаване в Казахстан на конкурентоспособни проекти с висока добавена стойност, ориентиране на износ и повишаване на ефективност. Тези компании могат да разчитат на широк спектър различни преференции и стимули за своя бизнес.

Има ли приоритетни отрасли в икономиката на Казахстан, върху които се акцентира?

През 2017 година правителството на Казахстан съвместно със Световната банка разработи Национална инвестиционна стратегия за 2018-2022 година. За приоритетни са определени следните отрасли: хранително-вкусова промишленост, дълбока преработка на полезни изкопаеми, металургия, химия и нефтохимия, машиностроене, информационно-комуникационни технологии, туризъм и финанси.

При изпълнение на инвестиционните проекти в такива приоритетни отрасли като металургия, нефтопреработка, машиностроене, химия, производство на храни, предвижда се освобождаване от корпоративно подоходно облагане, поземлен, имуществен данък, облекчен редът за получаване на лицензи и сключване на договори за използване на природните ресурси.

Привличане на чужда работна ръка също се извършва без квоти и разрешителни.

Освен това, за тези сектори могат да бъдат предоставени инструменти за финансова подкрепа: намаляване на ставката на възнаграждението, гаранции и застраховки на заеми и други. На инвеститори, реализирали проекти в приоритетни отрасли на икономиката, е гарантирана стабилност на данъчното законодателство.

Наскоро президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с обръщение към народа на Казахстан. Кои са най-важните аспекти в икономическата сфера, които да отбележите?

Да, на 1 септември т.г. президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев излезе с годишното си обръщение към народа на Казахстан, в което един от най-важните аспекти е икономическото развитие в период след пандемията.

Президентът определи като стратегическа цел на страната засилване на лидерската роля на Казахстан в Централна Азия и укрепване на позициите в световната икономика.

Затова президентът взе решение срокът на програмата за развитие на казахстанското производство „Икономиката на простите неща“ и програмата „Пътната карта на бизнеса“, целяща осигуряване на устойчив и балансиран ръст на регионалното предприемачество, както и подкрепа на вече открити и създаване на нови постоянни работни места. Общият обем на средствата за тяхното финансиране ще състави не по-малко от един трилион тенге.

Заедно с това държавният глава даде поръчение на правителството да продължи работата по диверсифициране на икономиката, разширяване на номенклатурата на произвежданите стоки и географията на износа, като набеляза средносрочна цел – към 2025 година износът на обработващата промишленост да се увеличи 1,5 пъти, до 24 милиарда долара, а производителността на труда – с 30%.

Като цяло, в икономическото развитие на Казахстан се наблюдава положителна динамика, въпреки ситуацията с пандемията.

Каня български компании активно да участват в реализацията на предимствата по правене на бизнес в Казахстан и се надявам, че българските бизнесмени ще използват всички условия, създадени в нашата страна, за развитие и укрепване на взаимно изгодното сътрудничество.

От своя страна искам да отбележа, че посолството ще приветства и ще оказва всякаква подкрепа на всеки български предприемач, който има интересни идеи за инвестиции в Казахстан и има предложения за правене на бизнес в нашата страна.

Благодаря!

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 5 от 5 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
MASTER BUNNY
1 Отговор
ТОВА СЕГА, КАТО ОПИТ ЗА ПОДКУПВАНЕ НА СЪДИЯТА ЛИ ДА ГО ПРИЕМА? ДА ВЗЕМЕМ ДА ВИ ДОБАВИ И ИЗТЕЗАНИЯ ОСВЕН СМЪРТНАТА ПРИСЪДА?

Оценка:
-2 +0

Сатърс на Хана
2 Отговор
Когато Казахите се Върнат към Оригиналната Казашка Религия - Тангризма ,могат и да станат братя. Хан Тангри е планина в Казахстан.

Оценка:
-3 +1

3
Този коментар е премахнат от модератор.
4
Този коментар е премахнат от модератор.
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


Ловци на бисери
Патриарх Кирил
Патриархът на Русия Кирил за отношенията с България
По съветско време българските другари бяха най-лошите оратори"

Още бисери