Панев: Законът на ПБ ни връща към Комитета по цените от едни отминали времена

Народният представител от ДСБ, част от Демократична България, Владислав Панев разкритикува от парламентарната трибуна предложения от Прогресивна България Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, внесен вчера с аргумента, че цели ограничаване на инфлацията и овладяване на цените.

По думите му проблем с поскъпването безспорно има, но предлаганите мерки няма да доведат до реален резултат, а напротив – ще засилят натиска върху бизнеса и ще създадат предпоставки за допълнително увеличение на цените.

Панев припомни, че още миналото лято, при приемането на Закона за въвеждане на еврото, бяха въведени сходни механизми за намеса на регулаторите върху цените, но ефектът е бил обратен. Според него тогава търговците са започнали да повишават цените още преди законът да влезе в сила, защото са реагирали превантивно на очаквания административен натиск.

Народният представител предупреди, че въвеждането на понятия като „справедлива цена“, „пределна цена“ и „икономически обоснована цена“ създава сериозен риск от произвол от страна на регулаторите. По думите му именно този риск ще бъде калкулиран незабавно в цените на стоките и услугите.

В изказването си Панев направи паралел с икономическите модели преди 1989 г. и коментира идеята за създаване на междуведомствено звено за контрол върху цените.

„Това е нещо като Комитет по цените и Планов комитет от едно време. Помним до какво доведе. През 1991 г., от страна на министър-председателят тогава, се стигна до репликата: „За Бога, братя, не купувайте“, защото административното определяне на цени не е решение на проблема с инфлацията“, заяви той.

Според Владислав Панев реалните мерки срещу инфлацията трябва да бъдат насочени към овладяване на бюджетния дефицит и ограничаване на публичните разходи. Той посочи, че разходите в бюджета на бившите управляващи са достигнали 46% от БВП заедно с еврофондовете, което според него води до забавяне на икономическия растеж и увеличаване на паричното предлагане – основен фактор за инфлацията.

Панев отбеляза още, че България продължава да внася около 80% от плодовете и зеленчуците си заради начина, по който се разпределят земеделските субсидии. По думите му прекомерното насочване на средства към зърнопроизводството отслабва местното производство и влияе върху цените на храните.

Той обърна внимание и на затрудненията пред оранжерийните производители заради ръста на цените на природния газ и изкуствените торове след енергийната криза, свързана с войната в Залива. Според него това ще продължи да повишава себестойността на земеделската продукция и през следващите месеци.

Като конкретна антикризисна мярка Панев отново постави въпроса за повишаване на прага за регистрация по ДДС – предложение, което от Демократична България подкрепят от години.

В заключение той предупреди, че предлаганият закон разчита основно на повече администрация, повече контролни звена и повече регулации, което според него няма да доведе до по-ниски цени, а до още по-силен натиск върху производители и търговци и ново поскъпване още преди законите да са влезли в сила.