На фона на войната в Украйна, напрежението около Тайван и задълбочаващото се геополитическо противопоставяне между САЩ, Китай и Русия, визитите на Доналд Тръмп и Владимир Путин в Пекин очертаха новата архитектура на глобалната политика. Дали светът навлиза в нова Студена война, как Китай използва едновременно Москва и Вашингтон за собствените си стратегически цели и защо Европа изглежда все по-изолирана от големите решения… Пред ФАКТИ говори проф. Татяна Дронзина - преподавател в Катедра „Политология“ към Философски факултет на СУ „Св. Климент Охридски“, експерт по разрешаване на конфликти.
- Проф. Дронзина, след визитите на Доналд Тръмп и Владимир Путин в Пекин можем ли да кажем, че Китай вече е основният геополитически център, около който се върти световната политика?
- Краткият отговор е - не съвсем. Но Пекин съзнателно работи именно върху това възприятие на реалността. Последователността е забележителна сама по себе си. Тръмп беше посрещнат в Пекин на 14–15 май с пищен държавен банкет и конкретни доставки — 17 млрд. долара годишни селскостопански покупки до 2028 г., поръчка за 200 самолета „Боинг“ и обещание за визита на Си във Вашингтон през септември. Путин пристигна на 19–20 май с делегация, която едва ли не се натъкна на церемониалните декори от предходната седмица, а „Global Times" описа подреждането като доказателство, че Пекин „бързо се превръща в центъра на глобалната дипломация", отбелязвайки, че приемането на лидерите на САЩ и на Русия в рамките на една седмица било „изключителна рядкост в епохата след Студената война. Това не са две еднотипни срещи на върха. Си и Путин подписаха над 40 споразумения за сътрудничество в областите търговия, технологии и медии, а двустранната им търговия е достигнала около 228 млрд. долара през 2025 г. Самите анализатори описват визитата на Путин като опит за „поддържане на статуквото" - на фона на доста хилавия Парад на победата, най-ниско одобрение от февруари 2022 г. и засилващи се страхове, че Пекин се е придвижил към Вашингтон след посещението на Тръмп. Реалистично погледнато, Русия отива в Китай не защото Пекин е център, а защото Москва няма къде другаде да отиде. И няколко думи за това да бъдеш център. В класическата парадигма това означава да имаш позиция, която да определя контрола над регионалното пространство. Днес „центричността" е функция на четири променливи: материална мощ, мрежи от съюзи, инфраструктурна централност (финансова, технологична, логистична) и легитимационен капитал. Китай доминира в третата (DCEP, BRI, редкоземните елементи, корабостроенето), приближава САЩ в първата, но изостава съществено във втората и четвъртата. САЩ запазват преимуществото си по линията на съюзите (НАТО, AUKUS, QUAD, японско-южнокорейския триъгълник) и в санкционно-доларовата архитектура. Това е по-скоро биполярност с китайска гравитационна асиметрия, отколкото китайско-центричен ред… А това, че „Пекин е новият център" е наратив, произвеждан най-вече от самия Китай. Така че по-точната формулировка би била: Пекин е един от трите ключови центъра в свиващ се полицентричен ред - но е единственият, който в момента активно произвежда толкова агресивен наратив за собствената си центричност и където в рамките на една седмица дойдоха представители на други две големи държави. Това е политическо постижение от първи порядък, дори ако структурната реалност е по-нюансирана.
- Защо Си Дзинпин прие първо Тръмп, а дни по-късно и Путин? Опитва ли се Китай да балансира между Вашингтон и Москва, без да скъсва с никого?
- Последователността на двете визити е резултат от смесица между обстоятелства и преднамерено планиране. Първоначално Тръмп трябваше да дойде през април; визитата му беше отложена заради иранската операция, докато тази на Путин беше насрочена отдавна за 19–20 май. Но Пекин не направи нищо, за да преподреди последователността, въпреки че можеше. Това, че Си прие първо съперника и едва след това „партньора без граници", е политически избор, преоблечен като календарно съвпадение.
Смисълът на самата подредба заслужава внимание. Смятам, че тя изпраща следните послания.
1. Визитата на Тръмп е първа, защото САЩ са структурният приоритет. Русия е тактически удобна, но САЩ са структурно неизбежни. Самият принцип на триъгълната дипломация на Кисинджър (САЩ – СССР - КНР от 70-те години) сега се играе наобратно - Китай е в позицията, в която Вашингтон беше преди половин век, а Москва — в позицията, в която самата тя постави Пекин през онези години.
2. Визитата на Путин е втора – и това си беше чиста демонстрация на условност. Подреждането казва на Москва това, което не може да бъде казано директно: не ни приемайте за даденост.
Прибавете към това факта, че от срещата с Путин не излезе нищо съизмеримо с резултатите от срещата с Тръмп.
От американската визита излязоха 17 млрд. долара годишни селскостопански покупки до 2028 г., поръчка за 200 самолета „Боинг“ и реципрочна държавна визита на Си във Вашингтон през септември.
От Путин: над 40 рамкови споразумения, реторика за „най-високото ниво в историята" и обещания за ускорено сътрудничество в сферата на изкуствения интелект, цифровата икономика и технологичните иновации. Първото е чек, второто е чекова книжка без ясно покритие. Сега към същинския въпрос — балансиране ли е това?
Смятам, че това, което прави Китай, не е балансиране в този технически смисъл - то е по-близко до тристранна управленска стратегия, съчетана с класическа клин-стратегия – клинът се вкарва между две неща, за да бъдат разцепени.
Тристранната управленска стратегия дава възможност на Пекин едновременно да извлича различен тип ресурси от двата си партньора. От САЩ - пазарен достъп, технологичен трансфер (там, където е възможен), стабилност на финансовата архитектура и време за вътрешна модернизация. От Русия - евтини енергоносители (вносът на руски петрол е нараснал с 35% през първото тримесечие на 2026 г., а двустранната търговия достигна около 228 млрд. долара през 2025 г.), геополитически буфер, който приковава вниманието на НАТО, дипломатическо прикритие в Съвета за сигурност, тестова площадка за оръжейни системи и може би най-важното, че съществуването на Русия в сегашната ѝ форма доказва, че Китай не е сам в своя ревизионизъм. Така че формулировката „балансира между Вашингтон и Москва, без да скъсва с никого" е емпирично вярна, но аналитично подвеждаща. Пекин не балансира между двама равни — той управлява асиметричен триъгълник, в който самият той е върхът.
Москва е инструмент, Вашингтон е съперник, който трябва да бъде едновременно сдържан и привлечен.
Целта не е стабилност на триъгълника като такава, а максимизиране на собствените опции в рамките на него.
- След срещата Тръмп–Си има ли реален пробив по темите за митата, Тайван и търговската война, или видяхме само дипломатически жестове без конкретни резултати?
- Имаше резултати на транзакционно ниво, но по структурните въпроси - митата, Тайван и фундаменталната архитектура на търговската война, срещата беше преди всичко упражнение в управляема двусмисленост. И двете страни произведоха различни описания на едно и също събитие, което само по себе си е аналитично показателно. Срещата следва модела, за който The Heritage Foundation предупреди предварително - китайска стратегия на „тактическо разменяне на търгуеми позиции при едновременно избягване на отстъпки по стратегическите приоритети“. Това, което беше търгувано, са лесно обратими търговски ангажименти. Това, което не беше търгувано, са: износният контрол върху чиповете, ангажиментите към Тайван, структурата на индустриалните субсидии в Китай, военно-цивилните трансфери на технологии и дейностите по фентанила. Това поставя истинския аналитичен въпрос не „имаше ли пробив?", а за кого работи времето? Ако структурните позиции не се изместват, а само се натрупват транзакционни жестове, то на практика времето работи за страната, която провежда дългосрочна индустриална и технологична стратегия (Пекин), а не за страната, която третира всяка среща като отделна сделка (Вашингтон). Тази асиметрия в стратегическия хоризонт е, в най-дълбок смисъл, истинският резултат от срещата.
- Тайван ли остава най-опасната точка в отношенията между САЩ и Китай и възможно ли е именно този въпрос да предизвика глобална криза през следващите години?
- Тайван е структурно най-опасният възел, но обичайното му представяне - като въпрос за „възможна инвазия през 2027 г“, е аналитично подвеждащо. Реалните рискове са по-нюансирани, по-разпръснати във времето и същевременно по-вероятни от това, което фиксацията върху голяма десантна операция предполага.
Всъщност ситуацията е уникална: никоя друга точка на триене между САЩ и Китай не съчетава едновременно четири характеристики:
-- екзистенциален залог и за двете страни (Пекин третира „обединението“ като централен елемент на „великото възраждане“ до 2049 г., а САЩ виждат в защитата на Тайван тест за цялата индо-тихоокеанска архитектура на съюзи);
-- пълно отсъствие на дипломатически компромис, който би удовлетворил и двете страни (за разлика от търговските спорове, тук няма средно положение);
-- уникална икономическа концентрация (TSMC произвежда около 90% от водещите чипове на света);
-- географска позиция в Първата островна верига, която въвлича Япония, Филипините и Австралия чрез съюзнически ангажименти
Това в комбинация е нещо, което нито Южнокитайско море, нито Корейският полуостров, нито дори ирано-американското противопоставяне предлагат. Каква е ситуацията след срещана с Пекин? Това, което видяхме на срещата Си – Тръмп на 14 май, потвърждава трайността на проблема. Но ми се струва, че се пропуска едно: целта за 2027 г., описана в китайските вътрешни документи, е „способност“, а не „график“ - обаче външните наблюдатели често смесват двете.
- След визитата на Путин можем ли да говорим за оформяне на реален антизападен блок между Русия и Китай?
- Не, ако под „блок“ разбираме категорията от Студената война - формален съюз с взаимни отбранителни ангажименти, идеологическа кохерентност и интегрирани структури. Да, ако под „блок“ разбираме нещо много по-разхлабено - координирано действие на ревизионистки сили с асиметрични интереси. С други думи - имаме интензивна асиметрична зависимост, но не структурна интеграция, характерна за блок.
- Доколко отношенията между Москва и Пекин са равнопоставени, или Русия постепенно се превръща в зависим партньор на Китай заради санкциите и войната в Украйна?
- Отношенията категорично не са равнопоставени, а войната в Украйна е точката, която превърна постепенно изместване в структурна зависимост. Същевременно - и това е аналитично важно - „зависимост“ не е същото като „подчинение“. Русия загуби икономическа автономия, но не и автономия по отношение на ядрена политика, военни решения или вътрешнополитически контрол. Това разграничение е по-съществено отколкото изглежда на пръв поглед.
- Напредъкът по проекта за газопровода „Сибир-2“ се сочеше като лакмус за това доколко Китай е готов да отстъпи пред Русия. Кой спечели битката за цената на синьото гориво в тези преговори и превръща ли се Русия в изцяло зависим суровинен придатък на Пекин?
- Битката за цената беше, а и продължава да бъде, спечелена от Китай. На същия този въпрос за „суровинното придаване“ отговорът е нюансиран: посоката е безусловно тази, но Русия все още не е пълен суровинен придатък - тя е в процес на превръщане в такъв, със скорост, която самият случай „Силата на Сибир-2“ илюстрира с почти учебникарска яснота. По-прецизната формулировка би била: Русия е в преход от полупериферия със силна държава към периферийна позиция със запазен суверенен апарат - нещо, което в световната икономика досега не е съществувало в чист вид. Това е хибридна формация, която е едновременно политически суверенна и икономически зависима. Ако и когато „Силата на Сибир -2“ бъде подписана при цена близка до китайските искания (което е най-вероятният сценарий, тъй като Москва не може да си позволи отказ), последиците ще бъдат:
-- заключване на руските газови потоци към Китай за 30+ години при условия, благоприятни за купувача;
-- общ китайски внос на руски газ от ~88 млрд. куб. м („Силата на Сибир-1“ + „Силата на Сибир -2“), което представлява около 20% от китайските газови нужди;
-- за Русия - единствен голям пазар за ямалския газ, който беше развит за Европа;
-- структурно фиксиране на руската позиция на снабдител с ниска ценова сила;
Това е, в най-чист вид, договорна форма на ресурсна капитулация - обвързване на национален стратегически актив (Ямалските газови залежи) с дългосрочни условия, които ще се сметнат за неизгодни в почти всяко бъдещо състояние на света, в което Русия има други пазарни опции. Но именно затова Пекин чака - за момента, в който Москва ще подпише при тези условия.
- Какво показва фактът, че Путин говори за „безпрецедентно ниво“ на отношенията с Китай, а Пекин продължава да поддържа активни икономически връзки и със САЩ?
- Разминаването между руския дискурс и китайското поведение е едно от най-точните диагностични индикатори за самата природа на отношенията. Когато два контрагента описват едно и също партньорство с драматично различен реторичен регистър, това не е недоразумение - това са данните от реалността. И тези данни показват, че Москва се нуждае от рамката на „безпрецедентно ниво", за да придаде смисъл на стратегическата си позиция, докато Пекин не се нуждае от такава рамка, защото реалното разпределение на властта вече я подкрепя без необходимост от риторично преувеличение. Докато Путин говори за „безпрецедентно ниво" на отношенията, Пекин едновременно подписва милиарди в селскостопански сделки със САЩ, отказва да защити Русия пред собствените си банкови системи и активно работи за реципрочно държавно посещение на Си във Вашингтон. Това не е „безпрецедентно партньорство" - това е инструментална връзка, при която китайската страна запазва оптимизирана позиция спрямо всичките си големи геополитически вектори.
- Виждаме ли нов модел на глобално противопоставяне — САЩ срещу оста Китай–Русия, или отношенията са много по-прагматични, отколкото изглеждат публично?
- Нито едното, нито другото - и точно затова случаят е аналитично интересен. Това, което виждаме, не е нито връщане към модела САЩ–СССР от 1950-1989 г., нито чисто прагматично балансиране, при което идеологията и геополитическата структура са нерелевантни. Това е нова конфигурация, която не се вписва добре в нито един от наследените теоретични модели - и именно това е причината, поради която политически анализатори и от двете страни на Атлантика се изкушават да я опаковат в стари рамки, които деформират разбирането ѝ. В нея има реални елементи от студената война:
-- военното изграждане;
-- формиране на алтернативни институции (БРИКС+, ШОС, CIPS);
-- ядрена модернизация;
-- състезание в новите домейни (киберпространство, изкуствен интелект, космос) и т.н.
Но рамката пропуска няколко фундаментални различия:
-- първо, икономическата взаимозависимост е безпрецедентна;
-- второ, отсъства идеологически универсализъм;
-- трето, повечето държави хеджират, не избират.
Не става въпрос и за чист прагматизъм, защото сделките на върха съществуват върху конфликтна структура, не я отменят. Освен това, биномията приятел–враг продължава да е налице, дори когато икономическата дейност продължава. И най-сетне, идеологическите различия, макар че не са универсални, не са изчезнали. Това, което виждаме, е по-точно описано чрез разграничение на три различни нива на отношенията, всяко от които има собствена логика:
-- транзакционна дипломация на върха - това е нивото на Тръмп–Си в Пекин, Путин–Си в Пекин, на срещите на върха и подписите. Тук доминира прагматизмът. Конкретни сделки се правят, конкретни числа се обявяват, церемониалното се изпълнява. На това ниво гледането на конфигурацията изглежда мирно и стабилно.
-- институционална и структурна архитектура. Това е нивото на финансовите системи (SWIFT срещу CIPS), технологичните вериги (TSMC срещу китайски полупроводници), военните учения и архитектурата на алиансите (НАТО+QUAD+AUKUS срещу ШОС+АСЕАН+други). Тук доминира фрагментацията. Двете системи се отдалечават, паралелните структури се развиват, икономическата взаимозависимост намалява постепенно но систематично.
-- когнитивно, информационно и наративно пространство. Това е нивото на дезинформацията, на влиянието върху изборите, на формирането на публичното мнение, на култивирането на симпатизанти в трети държави. Тук доминира интензивна конкуренция, която често е по-силна от това, което се вижда в горните два пласта.
- Може ли Китай реално да повлияе върху войната в Украйна и защо Пекин избягва да упражни по-силен натиск върху Кремъл?
- Китай разполага с реална и значителна способност да повлияе върху войната - вероятно по-голяма от тази на която и да е друга държава, включително САЩ, но не я упражнява, защото запазването на способността, а не използването ѝ, отговаря на китайската стратегическа калкулация. Когато говорим за Китай и Русия, визирайки войната в Украйна, пред очите ни е учебникарски случай на това, което в теорията на принудителната дипломация се нарича „неупражнена принуда“ (unexercised coercion) - позиция, която произвежда стратегическа стойност именно чрез сдържаността си.
- Какво е голямото послание на тези две визити към Европа - светът навлиза в нова многополюсна система, но къде е ЕС в схемата?
- Посланието е сурово и еднозначно - Европа е структурно изтласкана от местата, в които се решава нейната съдба. Не чрез драматичен жест на изключване, а през по-фината процедура на това, че никой не я кани, защото никой не я смята за необходима. Това е по-обидно от открита враждебност и стратегически по-опасно. И - връщам се към вашия трети въпрос - Европейският съюз би могъл да бъде истинският трети полюс на нововъзникващия ред, но не е, защото структурните му уязвимости остават нерешени. Между „могъл“ и „не е“ се крие цялата драма на сегашния европейски момент.
ЕС е достатъчно голям, за да бъде третата опорна точка, но твърде фрагментиран, за да действа като такава.
Между потенциала и реализацията зее точно онази пропаст, в която Москва и Пекин действат. Двете посещения в Пекин през май 2026 г. изпратиха към Европа едно послание, което не беше изговорено вербално, но беше структурно недвусмислено: Европа е въобразена като декоративен елемент на ред, който се строи без нея. Това послание трябва да бъде разбрано не само от европейските правителства, но и от европейските общества, защото в крайна сметка отношението към него е въпрос на колективна политическа воля.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Този коментар е премахнат от модератор.
2 Този коментар е премахнат от модератор.
3 Този коментар е премахнат от модератор.
4 Този коментар е премахнат от модератор.
5 Този коментар е премахнат от модератор.
6 От 100 километра си личи,
Коментиран от #51
09:10 27.05.2026
7 Хер Флик
09:10 27.05.2026
8 Този коментар е премахнат от модератор.
9 Този коментар е премахнат от модератор.
10 Този коментар е премахнат от модератор.
11 Проф. Доцентов
09:13 27.05.2026
12 Гост
Коментиран от #17
09:13 27.05.2026
13 русия Васал на Китай
Коментиран от #67
09:15 27.05.2026
14 Фют
Коментиран от #22, #95, #108
09:16 27.05.2026
15 вярно е така . нашите не ходят никъде
09:17 27.05.2026
16 Този коментар е премахнат от модератор.
17 А нещо да кажеш за
До коментар #12 от "Гост":
Тридневната ес ве о?09:17 27.05.2026
18 Град Козлодуй
До коментар #16 от "Сталин":
Искаш ли да ми по духаш?09:19 27.05.2026
19 Дедо
Коментиран от #25
09:20 27.05.2026
20 А Путин и Тръмп
Говорите глупости госпожо
09:21 27.05.2026
21 Прочистване
Коментиран от #41
09:23 27.05.2026
22 Гост
До коментар #14 от "Фют":
По плюскане, не виждаш ли.Коментиран от #37
09:23 27.05.2026
23 Луд ку ку
Коментиран от #28, #76
09:23 27.05.2026
24 Поканете
Коментиран от #123
09:23 27.05.2026
25 Витанов
До коментар #19 от "Дедо":
Украйна ще капитулирапрез есента на 22 година.
🤣🤣🤣
Коментиран от #56
09:25 27.05.2026
26 Този коментар е премахнат от модератор.
27 Този коментар е премахнат от модератор.
28 Зарко
До коментар #23 от "Луд ку ку":
Така като я гледаш , ще я събере ли някое огледало?Коментиран от #73
09:26 27.05.2026
29 защо
09:26 27.05.2026
30 Вацев
09:27 27.05.2026
31 Пело Кръстев
09:28 27.05.2026
32 Гресирана ватенка
09:29 27.05.2026
33 Бургаския
09:30 27.05.2026
34 майстор
09:30 27.05.2026
35 Егати тъпата
09:33 27.05.2026
36 Добре де,
09:34 27.05.2026
37 И по решаване на конфликти
До коментар #22 от "Гост":
Коги в Кауфланд некоя баба плати повече за нещо което е на промоция и се скара с касиерката проф. Дронзина излиза напред и решава конфликта.09:34 27.05.2026
38 Професорката не е решила
09:35 27.05.2026
39 Тов. Членин
09:35 27.05.2026
40 Къдър Юкселов
Това е ходеща планина, смея ли да ѝ противореча, кой съм аз...
09:36 27.05.2026
41 Един
До коментар #21 от "Прочистване":
Това ли ти е критерий за читав преподавател - да не е русофоб?09:37 27.05.2026
42 Гегенска тъпа биолице,
09:38 27.05.2026
43 в кратце
09:38 27.05.2026
44 Перо
09:38 27.05.2026
45 Този коментар е премахнат от модератор.
46 Този коментар е премахнат от модератор.
47 Збигнев Бжежински
В това ще ви помогне Украйна, където липсата на морал е обществена норма
09:39 27.05.2026
48 Търновец
Коментиран от #89
09:39 27.05.2026
49 Много тъпо
09:40 27.05.2026
50 Поредната неприбрана вересия!
09:40 27.05.2026
51 Този коментар е премахнат от модератор.
52 !!!?
09:43 27.05.2026
53 Този коментар е премахнат от модератор.
54 !!!?
До коментар #51 от "Ха ХаХа":
Е нали всички са "руснаци"...!?Вие Копейките сте по зле и от московските татаромонголи...!!!
09:47 27.05.2026
55 Този коментар е премахнат от модератор.
56 На практика...
До коментар #25 от "Витанов":
...Украйна капитулира март 2022г., и подписа Истанбулското мирно споразумение, след което руснаците отведоха войските, а по признание на самия укро- договарящ дошъл Борис Джонсън, наритал ги в . ..за и те се отказали да изпълняват...сега пак ще капитулират , но условията ще са по - континенти.Коментиран от #94
09:47 27.05.2026
57 КОЛЬО ПАРЪМА
09:48 27.05.2026
58 Този коментар е премахнат от модератор.
59 Решила кризата
09:49 27.05.2026
60 Някой
09:50 27.05.2026
61 Този коментар е премахнат от модератор.
62 Този коментар е премахнат от модератор.
63 Дрозило
Едрогабаритен товар ни е вреден!
09:54 27.05.2026
64 Европа е бЕшала
09:54 27.05.2026
65 мвр
Коментиран от #70
09:54 27.05.2026
66 Хайо
09:55 27.05.2026
67 Я се разкарай
До коментар #13 от "русия Васал на Китай":
Шафко опеле!09:56 27.05.2026
68 пламен
09:56 27.05.2026
69 Това не е човешко
09:57 27.05.2026
70 Няма диета за тая
До коментар #65 от "мвр":
Нали ги храним! Плюскат и акат09:59 27.05.2026
71 “Професорката”
10:01 27.05.2026
72 Мухаа ха!
.
10:02 27.05.2026
73 Дзак
До коментар #28 от "Зарко":
Поредния Провокатор!10:03 27.05.2026
74 Този коментар е премахнат от модератор.
75 един много пр03д професор
Тая първо да отиде да види какво става и какво има в Китай и Русия пък тогава да говори .
Защото май тя принудително стои на село ...
10:04 27.05.2026
76 Некои студенти
До коментар #23 от "Луд ку ку":
За едната тройка в книжката и такава я харесват, кво да правят10:05 27.05.2026
77 Не си записвайте децата в СУ
Преподават им същото, което гледаме по телевизора. Разликата е, че говорителките по телевизията поне са приятни хора. А тия в СУ са външно гнyсни.
10:06 27.05.2026
78 Този коментар е премахнат от модератор.
79 Пацо
Коментиран от #84, #91
10:07 27.05.2026
80 Този коментар е премахнат от модератор.
81 Този коментар е премахнат от модератор.
82 Боруна Лом
На Москва не им е нужно да ходи никъде.Пекин и Москва са силата на Новия Свят.
10:09 27.05.2026
83 ха ха ха ....
До коментар #80 от "явер":
Браво професоре . Русия ако иска цял Сибир ще насели с Китайци ...Ама за западняците един среден...10:10 27.05.2026
84 хик так
До коментар #79 от "Пацо":
А ти по цял ден ближеш на кравата под опашката и пак не те пускат в краварника ,а ?10:11 27.05.2026
85 Този коментар е премахнат от модератор.
86 Сали Яшар
10:12 27.05.2026
87 Тоя русофобски тюфлек поне е нов...
До коментар #81 от "козляците си апят задни ци те":
Малко да сменят дежурните такива-Ленче-Кремче и ,,Хубавото" Наде...😂!
10:14 27.05.2026
88 Даскал Фратю
Ей даскал и полюцай да си на днешно време.
10:15 27.05.2026
89 Що не ...
До коментар #48 от "Търновец":
.. .погледнат картите отпреди 13 век , а?Китай е доста по - големичък, а за ве говорим, че преди 4000 години, когато Китай е бил държава , не се сещам европейското ма .му.няк да е имало каквато и да било държавна организация.
10:18 27.05.2026
90 Този коментар е премахнат от модератор.
91 1968г.
До коментар #79 от "Пацо":
....помнят китайците 1968г., и си налагат парцаляка, че да не оцапат пейзажа.10:20 27.05.2026
92 ШЕФА
10:27 27.05.2026
93 Русия
10:28 27.05.2026
94 Хм Хм
До коментар #56 от "На практика...":
Ама това в нашето измерение ли се случи?10:29 27.05.2026
95 Умен атлантик
До коментар #14 от "Фют":
По разрешаване на конфликти! Не знаех,че има такива но ето ,че е експерт.10:30 27.05.2026
96 До копеите
Коментиран от #110, #126
10:32 27.05.2026
97 Истината ли
10:32 27.05.2026
98 Другарко,
10:33 27.05.2026
99 Тиквата
10:35 27.05.2026
100 Този коментар е премахнат от модератор.
101 Този коментар е премахнат от модератор.
102 Читател
10:40 27.05.2026
103 Тлъста и отвратителна
10:44 27.05.2026
104 БУКВАТА "Ч"
Между 18 и 20 жената е като Африка. Полу-открита, полу-дива, натурално красива с плодородни низини и висоти.
Между 21 и 30 жената е като Англия. Добре разработена и отворена за търговия, особено за някой, плащащ в брой.
Между 31 и 35 жената е като Индия. Много гореща, релаксирала и убедена в собствената си красота.
Между 36 и 40 жената е като Франция. Остаряваща благородно, но все още топла и желано место за посещение.
Между 41 и 50 жената е като Югославия. Загубила войната, раздирана от грешки в миналото. Необходима е огромна реконструкция.
Между 51 и 60 жената е като Русия. Много широка и с неохраняеми граници. Студеният климат отдалечава хората.
Между 61 и 70 жената е като Монголия. Велико минало, но без бъдеще.
След 70 жената е като Афганистан. Всеки знае къде е, но никой не иска да отиде.
ГЕОГРАФИЯ НА МЪЖА
Между 15 и 90 мъжа е като САЩ …
Управлява се от пенис.
10:46 27.05.2026
105 Олга
Коментиран от #116
10:48 27.05.2026
106 Тагаренко
10:50 27.05.2026
107 Този коментар е премахнат от модератор.
108 Бай Ставри
До коментар #14 от "Фют":
Татяна Дронзина е родена на 10.ХІІ.1959 в Лом. Завършва философия в Софийския университет. Професор, доктор на политологическите науки, дългогодишен преподавател в катедрата по „Политология“ в СУ. Демек по няма нищо.10:56 27.05.2026
109 Макарон
10:56 27.05.2026
110 Крепостен на Хартиената мечка
До коментар #96 от "До копеите":
Един съвет: не ходете пияни на уроци по китайски ...10:57 27.05.2026
111 Този коментар е премахнат от модератор.
112 Уникално
11:02 27.05.2026
113 Баба
11:02 27.05.2026
114 шаа
11:08 27.05.2026
115 Ами тая
До коментар #10 от "Какво говори това гу-ци?":
Няма къде другаде да отиде, само факти ги събира подобни недоразумения. Някой чувал ли е за тая простафесорка?11:09 27.05.2026
116 Отишъл за Волга
До коментар #105 от "Олга":
Довлякъл Олга.😃🤣11:14 27.05.2026
117 Този коментар е премахнат от модератор.
118 Този коментар е премахнат от модератор.
119 Този коментар е премахнат от модератор.
120 Сандо
11:21 27.05.2026
121 Тази
Коментиран от #125
11:24 27.05.2026
122 Емил
Световно неизвестни!!!
11:29 27.05.2026
123 Емил
До коментар #24 от "Поканете":
Забранено им е колега!!!11:31 27.05.2026
124 мосю Алфонс
11:31 27.05.2026
125 Гугъл
До коментар #121 от "Тази":
коректорът е неспасяем, да се чете ТатьянаДрозина11:33 27.05.2026
126 До центаците
До коментар #96 от "До копеите":
Учете...украински,че като гледам дали сте им най-милото си...!11:33 27.05.2026
127 000
11:42 27.05.2026
128 АЛ Бънди
11:46 27.05.2026
129 Пламен
Кой сега ще ги спасява от Украйна
11:52 27.05.2026