Годината на наводненията

2014-та бе белязана от потопи и бедствия, които нанесоха огромни материални щети, взеха жертви и доведоха до десетки човешки трагедии

Публикувана: 30 Декември, 2014 07:06
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3731
Годината на наводненията
Снимки: БТА
ШРИФТ ПЕЧАТ

2014-та спокойно може да бъде наречена Годината на наводненията. Тя бе белязана от потопи и бедствия, които нанесоха огромни материални щети, взеха жертви и доведоха до десетки човешки трагедии. За около 40 дни страната бе застигната от над 10 жестоки наводнения - части от Варна, Добрич, Велико Търново, София, Ловеч, Габровско, Бургаско, Враца, Монтана, Пловдив, Стара Загора и села в Родопите, останаха под вода.

Трагедиите започнаха във Варна и Добрич.

Вечерта на 19-ти срещу 20-ти юни порой заля град Добрич и взе три жертви. Десетки семейства останаха без покрив. Срутиха се къщи, а добричко бедстваше.

Над 3 млн. тона вода се изсипаха и над Албена. Евакуираха жителите на село Ново Ботево - заради опасност от скъсване на язовирна стена, а прокуратурата започна разследване.

Във Варна картината бе още по-зловеща. Опустошително наводнение заля квартал „Аспарухово” и взе 13 жертви, четири от които - деца, а 6 - от едно семейство.

Същински воден ад сполетя морската столица.

Двуметрова приливна вълна връхлетя „Аспарухово” и помете дървета, коли, къщи и хора. Почти целият квартал беше засипан с кал. Паркираните по улиците коли са струпани една върху друга. Прекъснато е електричеството. Водата носи дървета и трупове, а хора са заклещени между автомобилите. От полицията призовават жителите да се качат нависоко. Щетите възлизат на милиони левове. Варна е в траур.

Най-тежко беше състоянието на улица „Горна студена”.

Едни от жертвите на бедствието в "Аспарухово" са 13-годишният Стефан Стефанов и 8-годишната Зина Шопова. Дни след кошмарната вечер издирването на 3-годишната сестра на Стефан – Жана, продължава. Майката на децата също е загинала в потопа. В неизвестност е и 6-годишният Марин Добринов.

Три дни след наводнението, телцето на Жана е открито на метри от срутена къща на улица „Горан студена“ № 68, където смъртта си са намерили още петима души. Три дни по-късно пък е намерено тялото и на 6-годишният Марин.

23 юни е обявен за ден на национален траур.

След трагедията стотици доброволци от цялата страна се включват, за да помогнат на пострадалите от наводнението хора. Открити се дарителски сметки, започнати са кампании за събиране на дрехи и помощи. Създадена е Фейсбук-групата "Да помогнем на Аспарухово", в която участват над 11 300 души. Кметове на големи български градове, неправителствени организации, религиозни общности и обикновени граждани се свързват с община Варна с желание да помогнат. Градът получи подкрепа от цялата страна. Половин година по-късно обаче, причините за водното бедствие все още не са официално изнесени.

Версиите за трагедията остават незаконното строителство, изсичането на гората над „Аспарухово” и огромното количество дъжд, което се е изляло над варненския квартал. Според експертите най-вероятната причина за ситуацията е срутилият се заради проливния дъжд баир на Джанавара, който е затрупал платното по пътя за „Аспарухово”.

По думите им, при валежи от 35 л на кв. м., през дерето в Аспарухово за 1 час са преминали около 140 млн. литра вода, които не са могли да се поемат от канала. Според тях, огромното концентрирано количество атмосферни води, краткият интервал на отичане и нарушената водопроводимост на дерето са предпоставки за образуване на високи заливни вълни. Няма обаче официална информация за причината, довела до трагедията. Всичко е просто хипотеза. Никой не може да даде адекватно обяснение от къде е дошла вълната, а разследването продължава и до днес.

Месец и половина след наводнението във Варна и в Добрич, ново бедствие, този път във врачанския град Мизия, споходи България.

В нощта на 2-ри срещу 3-ти август, река Скът излиза от коритото си и залива Мизия и съседното село Крушовица. Отнети са 2 човешки живота, разрушени са над 100 къщи, а нанесените щети възлизат на повече от 5 милиона лева.

Въпреки потопа, който ги е сполетял, хората отказват да напуснат разрушените си домове. Това противопоставя гражданите и властта в този изключително критичен момент. Централната и местната власт се обединяват срещу гражданите, че не искат да се евакуират от домовете си. Гражданите пък обвиняват институциите, че не са реагирали адекватно и не са изпратили достатъчно техника в помощ на бедстващите.

Взаимните обвинения продъжават с дни, а с оттеглянето на водата, остава само кал руини и тиня. Опустошените къщи са негодни за живеене. Някои успяват да ги ремонтират, но други ще прекарат зимата във фургони. Едно е сигурно обаче и до днес, хората които изгубиха всичко заради високите води, нямат ясен отговор на въпроса - кой и какво причини трагедията.

В тази импровизирана „игра” на „Народна топка”, като единствен виновник се посочва природата. Отново като единствена причина за бедствието властите сочат обилните валежи. Няма данни за скъсани язовирни стени в района, но седем водоема са прелели. Според експертите, за два дни в региона са паднали 94 литра на кв.м. Това са около 300 млн. куб.м вода, или все едно половин язовир "Искър" да премине за 1-2 дни през града.

Освен Мизия, от голямото наводнение пострадаха повече от 50 населени места в региона. Общо щетите се оценяват на повече от 20 милиона лева, а възстановяването със сигурност ще отнеме години.

Трагедиите обаче не свършиха до тук.

Порои заляха и други части на страната. Габрово, Велико Търново и Шумен също останаха под вода. Стихията отне живота на двама души в габровското село Враниловци. Изключително критична беше и ситуацията във Велико Търновско. Най-силно засегнати бяха ниските части на града, както и Килифарево, Дебелец, Първомайци и Дряново.

Страната продължи да бедства и през месец септември.

Трима души загинаха в Бургас в следствие на наводненията. Първоначално пожарникари откриха тялото на 63-годишната Недялка Русева, удавена в автомобил в местността "Ченгене скеле". По-късно бе съобщено и за втора жертва на проливните дъждове - 21-годишната Камелия Желязкова, чието тяло бе открито на спортната площадка в парк "Росенец". Намерено беше и тялото на третата жертва – пастир на 27 години, обитавал каравана край село Ново Паничарево. В тяхна памет, 8 септември беше обявен за Ден на траур в град Бургас.

Над 176 литра на квадратен метър бе количеството на дъжда, паднал в града за по-малко от едно денонощие. Освен човешки жертви, той причини и огромни материални щети, като няколко милиона лева ще са нужни за възстановяването на региона.

Бедствено беше положението и в Хасковска и Старозагорска община. Проливните дъждове не подминаха и София и Пловдив. Цяло едно семейство намери смъртта си, след като колата им беше отнесена на моста край село Винево от придошлата река.

Днес, след като дъждът е заменен от сняг, продължаваме да се питаме: „Защо е тази черна статистика?".

Как е възможно за няколко часа поройни дъждове, животът на хиляди семейства и обикновени хора да се превърне в трагедия? Само природата ли е виновна или зад ужаса сполетял страната ни стоят и човешки грешки направени през годините и преди това – въпроси, на които сами можем да си отговорим, но по които институциите продължават да мълчат вече месеци наред.

Нелепото в случая е и това, че трагедиите не се случват някъде далеч, в „забравено от бога място”, а в големите областни градове и в курортни селища по Черноморието…

Едва ли природата ни мрази толкова. Нека не я превръщаме в изкупителна жертва на човешкото безхаберие, защото всяка година има поройни дъждове и бури и за съжаление бедствията, които сполетяха страната ни през това лято не са първите по рода си. През 2013 г. бурите отнесоха морските плажове. Всички помним и трагедията сполетяла село Бисер. Преди години пък, пак поради поройните дъждове се активираха свлачищата при Златни пясъци и Балчик. Тогава също имаше значителни щети и дори жертви. Ще се поучим ли най-сетне от грешките?

Независимо от дебатите последвали след наводненията тази година и активизирането на управляващите и институциите, едно е сигурно – този филм вече сме го гледали и преди и за съжаление сполетелите ни трагедии на нищо не са ни научили.

Безотговорно изсичаме горите си, не чистим коритата на реките и деретата, нещо повече – използваме ги за изхвърляне на боклуците си. Строим незаконно и лекомислено къщи по тези дерета и върху свлачищни терени, имаме безброй безстопанствени и неподдържани язовири… Докарахме я до там, че дъждът се превърна в убиец.

Едва ли природата ни мрази, напротив, тя ни дава безпощадните си уроци, но те биват бързо забравяни. На нас войни не ни трябват! Факт е, че имаме куп други неща, които застрашават живота ни.

И ако ми позволите, бих направила една семпла интерпретация на българската поговорка „След дъжд качулка”, която в съвременен вариант би звучала като : "След наводнение, почистване на коритата на реките и шахтите...", но до кога така?

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Алуалид бин Талал ас Сауд
Принцът от Саудитска Арабия Алуалид бин Талал ас Сауд коментира падащите цени на петрола
Никога няма да видите цени от $100 за петрол отново"

Още бисери