ФАКТИ.БГ

400 години от рождението на Петър Парчевич

Публикувана: 7 Септември, 2012 08:04
3 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 3243
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.

Президентът Росен Плевнелиев ще посети Чипровци по случай 400 години от рождението на Петър Парчевич. На площада пред общината държавният глава ще приветства жителите и гостите на Чипровци по случай празника на града.

В историческия музей на града Росен Плевнелиев ще открие фотоизложба, посветена на 400 години от рождението на архиепископ Петър Парчевич.

В ОУ "Петър Парчевич" президентът ще поднесе венец пред паметника на патрона на училището, а по-късно ще връчи грамоти на децата, спечелили конкурса за есе, рисунка и стихотворение на тема "Архиепископ Петър Парчевич - най-великият българин, патриот и дипломат през 17 век", съобщават от прессекретариата на държавния глава.

Може би не е зле да си припомним живота на един от най-бележитите българи:

През 1612 год. в Чипровци се ражда Петър Парчевич. Като католик по вероизповедание той следва в Рим, където става доктор по каноническо право и теология. От 1644 год. се връща в България , за да работи в Марцианополската /Преславска/ архиепископия.

Целия си живот той посвещава на борбата за обединение на християнските държави срещу османските нашественици.

През 1630–1645 г. епископ Петър Парчевич, високообразован български католически духовник и дипломат, провежда широка дипломатическа кампания сред християнските владетели в централна Европа. Заедно с епископ Петър Богдан и Франческо Соймирович те посещават австрийския монарх Фердинанд II (1637–1657) и полско-литовския крал Сигизмунд III (Зигмунт III Ваза, 1587–1632) и наследника му Владислав IV (1632–1648), както и влашкият войвода Матей Басараб (1632–1654). Около 1647 г. турците се изтеглят почти напълно от северозападна България във връзка с войната с Генуа за о-в Крит, а Матей Басараб изпраща пратеници и обещава 20 000 войска в подкрепа на въстанието. В решителния момент обаче Сигизмунд III умира (20 май 1648) и въстанието е отменено.

След неуспеха на кампанията, епископ Петър Парчевич заминва за Венеция заедно с чипровския управител Франческо Марканич, а след това  и при новия полски крал Ян Казимир (1649–1648), както и в австрийския кралски двор, но и на трите места получава отказ. Eпископ Парчевич се среща и с папа Инокентий Х, а след 1651 посещава Германия, Унгария, Трансилвания и Влашко. Неуспехът на тези мисии и нежеланието на Австрия и Полша да оглавят антиосманската коалиция обаче осуетили избухването му и в този момент. През 1671 избухва полско-турската война, което активизира дейността на епископ Парчевич и епископ Петър Богдан. Коалиция срещу турците обаче отново не се образува.

В продължение на много години Парчевич обикаля Европа - Италия, Австрийската империя, Балканските държави, Украйна ... Негова е заслугата за помиряването на Полша с украинския атаман Богдан Хмелницки. За тази си мисия Парчевич получава от австрийския император Фердинанд III благородническа титла и званието "императорски съветник" през януари 1657 год. Малко преди това - през 1656 год. бива провъзгласен за Марцианополски архиепис-коп. Наистина, след време той трябвало да се раздели с титлата архиепископ, понеже бил обвинен, че заради политическата си дейност изоставил църковната работа. Затова пък през 1668 год. наследникът на Фердинанд - император Леополд I , със специален декрет го обявява за барон.

Компрометиран пред султанския двор заради своята политическа и дипломатическа дейност, той прекарал в чужбина (главно във Влашко и Молдова) почти целия си живот, но не забравил поробените си братя и свидния роден край. И докато дипломатът Петър Парчевич бил поощряван и от австрийския император Фердинанд III, който през 1657 г. го удостоил с титла императорски съветник, римската църква не одобрявала неговата извънцърковна дейност и не била доволна от духовника Парчевич, тъй като той месеци и години бил далеч от архиепископията си. Дори през 1661 г. му било отнето архиепископството. Принудил се да приеме някаква дребна църковна служба в гр. Оломоуц до „реабили - тирането” му през 1668 г. Но когато продължил политическата си дейност, отношенията му с папата пак се влошили и останали такива до смъртта му — починал в бедност и самота на 23 юли 1674 г. в Рим, без да дочака въстанието от 1688 г. и да се порадва на първите големи поражения на поробителите - барон Парчевич умира в Рим по време на една от дипломатическите си мисии .

Вече след смъртта му турците претърпяват незапомнен до тогава разгром от обединените армии на Австрия, Полша, Русия и Венеция. За пръв път Османската империя трябва да се примири с големи териториални загуби. За това дело има несъмнена заслуга и дипломатическата совалка на барон Парчевич. Забележителен дипломат, той е неизтощим в българолюбивата си мисия, за която се опитва да спечели влиятелни представители на много европейски държави. Петър Парчевич е страстен Будител, далече изпреварил в жаждите си по освободителната кауза  своя 17 век.

Писмото на Петър Парчевич до папския нунций във Виена е неговата автобиография, с което слага начало на автобиографичния жанр в българската литература. Неговите писма и меморандуми са изключителни по своята композиция и стил и носят белезите на литератур ни произведения.

Петър Парчевич  подчинява целия си живот на една-единст вена цел - освобождаването на България от турско иго с помощта на католическа Европа. В името на тази кауза той обикаля от държава на държава, за да се среща с папи, крале, императори и високопоставени църковни представители.
В разположената близо до Пиаца ди Спаня църква "Сан Андреа деле Фрате" се намират тленните му останки  (1612-1674). Те почиват в гробницата на знатната римска фамилия Велтери, където има и паметна плоча: "На бележития родолюбец и воин за освобождението на България архиепископа на Марцианопол Петър Парчевич по случай 300-годишнината от неговата смърт", гласи на италиански и български език надписът на паметната плоча от "признателния български народ".

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
МИмо
1 Отговор
Да, бе да - обикалял цял живот из Европа като простинала кобила, бутал се около царските особи, обявен за царски епискап , за барон, за незнам си там какъв още..., но духом бил изцяло отдаден на бедстващите си сънародници. Дрън, дрън та пляс! Сития на гладен не вярва! Случаен човек тогава как е могъл да излезе от поробена България и да отиде да учи в Италия? А след това да развива дипломатическа кариера? От името на България, която тогава не я е имало на картата ли е бил дипломат? На чии разноски е обикалял Европа и от какво е живял? Още тогава църквата е била измама!

Оценка:
-1 +0

Петър
2 Отговор
абе, мимо, неграмотен, ще си умреш , какъвто си се родил!

Оценка:
-0 +2

Мимо
3 Отговор
Петре, Петре, по начина ти на изразяване личи кой от двама ни е неграмотник, написал съм мнението си по въпроса и не задължавам никой с него! Мисля, че е проява на краен идиотизъм от твоя страна да даваш определения по адрес на някого, когото не познаваш и нямаш идея колко грамотен може да е.

Оценка:
-1 +0

ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg ще бъдат премахнати.


ТОП 5