Денят на Независимостта на България

Публикувана: 22 Септември, 2012 07:26
4 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2108
Денят на Независимостта на България
Фердинанд I, министър-председателят Александър Малинов, членове на правителството и генерали при обявяването на Независимостта на България.
ШРИФТ ПЕЧАТ

С тържествена заря-проверка във Велико Търново ще бъде отбелязана 104-та годишнина от обявяването на Независимостта на България.

Церемонията, на която ще присъстват председателят на Народното събрание Цецка Цачева и министърът на отбраната Аню Ангелов, ще започне в 19.30 ч. на площад „Цар Иван Асен ІІ”.

Военнослужещи от Българската армия ще се включат в честванията и  в градовете Плевен, Стара Загора, Карлово,  Хасково и Асеновград.

Представителни подразделения от Военноморските сили ще участват в церемониите по тържествено издигане на националния флаг във Варна и в Бургас.

В София ще се проведе тържествено честване, организирано от Столична община, от 11.00 часа, на площад "Княз Александър I". Слово ще произнесе историкът доц. д-р Валери Колев от Софийски университет "Св. Климент Охридски". Гвардейци от Националната гвардейска част ще положат венци на признателност. В програмата ще участват смесен хор "Света София" с диригент акад. Валентин Бобевски и Софийски духов оркестър с диригент Юли Дамянов. Актьорът Пламен Манасиев ще бъде водещ на програмата. В честването ще се включи Общонародно сдружение "Мати Болгария", както и други патриотични и граждански организации.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в старопрестолния град Търново. Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г.

Берлинският договор от 1878 г. определя Княжество България като васално на Османската империя, което затормозява стопанското развитие на страната и ограничава възможностите ѝ в международните отношения. Мирните споразумения задължават българското княжество да се съобразява с режима на капитулациите, наложени от Великите сили на Османската империя, който налага преференциален внос на европейските промишлени стоки и обрича развитието на българското вътрешно производство. Затова след постигането на Съединението на Източна Румелия с Княжество България усилията на българския политически елит се насочват към обявяване на независимост.

Благоприятни условия за това настъпват през септември 1908 г. Тогава вниманието на Великите сили е насочено към френско-германския спор за Мароко, а Австро-Унгария се готви да анексира Босна и Херцеговина. В същото време в Истанбул младотурците извършват преврат, а по жп-линията Одрин-Белово избухва стачка. Правителството на Александър Малинов използва момента и конфискува жп-линията. В нощта срещу 22 септември министър-председателят на България посреща българския княз на яхтата "Хан-Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и Фердинанд I поемат към Търново, където трябва да обявят Независимостта на България. Царският влак, в който пътуват държавниците прави почивка по маршрута си на гара Две Могили. Там Александър Малинов написва текста на Манифеста и под него подписите си поставят българският княз и министрите от кабинета. Днес на гара Две Могили има историческа плоча, която разказва за тази паметна нощ.

Независимостта на България е обявена тържествено на 22 септември 1908 в църквата "Св. Четиридесет мъченици" в Търново със специален манифест, а княз Фердинанд I приема титлата цар на българите. Учредява се възпоменателен медал по този повод. На следващия ден Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина.

На заплахите с война от страна на Османската империя, България отговаря с военна мобилизация и същевременно декларира готовност за мирно уреждане. Тъй като Берлинският договор е двойно нарушен (от София и от Виена), а Великите сили не са готови за мащабна война, усилията се насочват към дипломатическо признаване на българската независимост.

С помощта на Русия е постигнато споразумение по възникналите тежки финансови проблеми. Подписани са:

-  Руско-турски протокол (1909),
-  Българо-турски протокол (1909) и
-  Руско-български протокол (1909).

Според тях:

    Русия опрощава на Турция военните ѝ задължения, останали още от войната от 1877–1878 г.,
    Турция се отказва от всякакви финансови претенции към България,
    България се задължава да изплати на Русия в срок от 75 г. 82 млн. франка.


Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България през месец април 1909 г. С провъзгласяването независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.

България става царство и пълноправен участник в международните отношения, княз Фердинанд приема титлата цар на България. Създадени са предпоставки за освобождаване на последните останали под османска власт български земи в Тракия и Македония.
 

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Джо Байдън
Настоящият вицепрезидент на САЩ Джо Байдън не изключва възможността да се кандидатира за президент през 2020 година
Четири години са много време в американската политика. Аз обаче съм тук - няма да ходя никъде"

Още бисери