Иван Анчев пред ФАКТИ: С подобен наратив Тръмп става сходен с диктатора в Кремъл

Колко ще е агресивен Доналд Тръмп в новия си мандат като президент на САЩ. В последните дни от него се чуха ясно послания за претенции, които получиха отзвук в целия свят. Само думи ли са това… Пред ФАКТИ говори Иван Анчев - съпредседател на Атлантическия съвет на България, експерт по международна сигурност.

- Г-н Анчев, новият президент на САЩ Доналд Тръмп още не е положил клетва, а започна да иска нови територии. Поиска Канада, а за Гренландия и Панама каза, че са ни "необходими". Как гледате на тези заявки…
- Ако бяха направени в предизборна ситуация, можеше лесно да бъдат обяснени с вътрешнопартийни и вътрешнополитически причини – втвърдяване на MAGA-ядрото в Републиканската партия, което би се опиянило от подобна възможност. Далеч по-притеснителни са обаче подобни заявки сега, когато вече изборите са зад гърба на Доналд Тръмп и той е спечелил практически всичко – Белия дом, Конгреса, контролира Върховния съд чрез мнозинство на по-консервативните съдии в него. Подобни изказвания, поставящи под въпрос международния правов ред и произтичащата от това безусловна забрана за преначертаване на междудържавните граници, не са добър пример. Защото с подобен наратив, лидерът на свободния свят Тръмп става сходен с диктатора в Кремъл. Къде е разликата ще попитат предубедени и непредубедени и отговорът ще е много труден, да не казвам – невъзможен.

- За Гренландия Тръмп отправи претенции към Дания, а двете страни са членки на НАТО. Темата става много деликатна кой как ще се отбранява, ако има военен конфликт…
- Честно казано, аз не вярвам, че ще се стигне до военен конфликт между Дания и Съединените щати, защото това ще накърни цялата система за сигурност в Западния свят. Подобно, недай Боже, негативно събитие би развързало ръцете на Турция и Гърция да разрешават свои териториални спорове за острови в Средиземноморието, например. Да, според редица военни експерти Гренландия има решаваща важност за сигурността на Съединените щати. Този „непотопяем самолетоносач“, ако мога така да нарека големият остров под датска юрисдикция, е на най-важният сектор за радарна защита на САЩ срещу руски и китайски атаки. Така че аз не отричам правото на САЩ да търсят сигурност за своята държава и нация, но това може да стане под формата на дългосрочни международни договори. Още повече, че в американската история има няколко примера на подобни договори – сделката за Луизиана (Louisiana Purchase) от 1803 г., когато младата американска държава за една нощ буквално удвоява територията си, както и покупката на Аляска от Русия през 1867 г., благодарение на далновидността на държавния секретар Уилям Сюърд. Така че начини има, но категорично това не бива да става със сила.

- Гренландия ни е необходима за националната сигурност. Това бяха думите на Тръмп, но със същия довод Путин навлезе в Украйна – „да запазим нашите сънародници"… Поводът е налице, остава да видим действията ли…
- Пак казвам, че всякакво военно действие на Тръмп в Гренландия ще налее вода в мелницата на пропутинските поддръжници в България и Европа. Това е грешно, това е нередно и не бива да се допуска. Аз вярвам, че до такъв сценарий няма да се стигне.

- Създава ли се усещането, че Тръмп си постила с тези думи сега, за да не се учудват после какви действия предприема?
- Новият/стар президент Тръмп е известен със своята непредвидимост. Определено при него умението за водене на бизнес преговори е издигнато до съвършенство. Но така ли е и при двустранните и многостранни междудържавни преговори? Не бих казал, че е така. Между бизнеса и държавно-отговорната дейност има значими различия. В единия случай, в корпоративния свят, най-лошото, което можеш да чуеш е: “You are fired!” („Уволнен си!“) Любима реплика на Тръмп от неговото шоу „The Apprentice”. Докато грешка в преговори и дейности в държавен и международен план могат да имат дългосрочни вреди за твоята държава и за твоя народ. Самите ние, българите, поради грешни решения и лоши преговори сме допуснали три национални катастрофи, последната през 1944 г. когато допускаме руският ботуш да прегази България и да се изтреби цветът на нацията ни. Така че посланията на политиците не трябва да се пренебрегват и неглижират – напротив, трябва внимателно да се наблюдават и изучават дори, ако щете…

- Изобщо нов Тръмп, който е по-агресивен, ли ще видим през втория мандат?
- Ще видим Тръмп, който ще прави всичко възможно най-добро (според самият него), така че да остане в историята на Америка като най-достойния президент. Забележете – не казвам „достоен президент“, а използвам превъзходната форма – „най-достойният президент“. Аз имам приятели американци, които използват за Тръмп определението „най-достойният президент, който сме имали когато и да било!“. Най-достойният! По-достоен от Вашингтон, Томас Джеферсън и Линкълн? Едва ли…

- Тръмп дава заявка, че се надява да сложи край на войната, която Русия води срещу Украйна, в рамките на първите шест месеца от мандата си. Как ще стане това?
- Доналд Тръмп събра добър екип по въпросите на националната сигурност. Генералът от резерва Кийт Келог, който ще бъде специален пратеник на Тръмп за Украйна, е сериозен човек, с много добра професионална експертиза в разрешаването на конфликти. Майк Уолц, който ще е на ключовата позиция на съветник по националната сигурност на американския президент, също е човек, който добре разбира важността на украинския конфликт и невъзможността той да бъде решен в ущърб на нападнатата държава, в случая – Украйна, защото това би нанесло много тежък репутационен удар върху вече избраният президент Тръмп. Това е нещо, което самият Доналд Тръмп не иска и не би допуснал. Друг положителен пример е бъдещият държавен секретар Марко Рубио – дългогодишен сенатор и човек с много ясни позиции по отношение на Русия и диктаторските режими. Но екипът на Тръмп има своите слаби звена, които аз бих искал да видя провалени, отхвърлени от Сената. Такава е, например, Тулси Габард – бившa конгресмен-демократ, преминала в лагера на Тръмп и може би поради това възнаградена от него за Директор на националното разузнаване. Това е ключова позиция в американската администрация. В американската разузнавателна общност влизат 18 разузнавателни служби, а всяка една е важна до безкрайност сама по себе си. И върховен координатор на този ключов елемент от националната сигурност на САЩ ще бъде същата тази Тулси Габард, която е откровен почитател на Путин.

Не русофил. Путинист!

Тръпки ме побиват, ако Сенатът на САЩ не спре назначението ѝ. Искрено се надявам да не я видя да влезе в кабинета на Директора на националното разузнаване в Маклийн (Вирджиния).

- Новоизбраният американски президент за пореден път заплаши с нови мита Мексико и заяви, че иска да прекръсти Мексиканския залив на "Американски залив". Много фронтове отваря Тръмп, но може ли САЩ да издържи на такава агресивна политика?
- Вижте, дали заливът ще се нарича „Мексикански“, или „Американски“ - няма никакво значение. В едните карти ще се нарича по единия начин, в другите – по другия. Знаете, че ние наричаме заливът между Иран и Арабския полуостров „Персийски“. Но в целият арабски свят е определян и изписван като „Арабски“ залив. Това променя ли по някакъв начин значението на Ормузкия проток, който е гърловината към Персийския/Арабския залив? Така че нека да гледаме голямата картина, а не кое как се нарича. И тук е момента да отбележа, че, може би, едно от заявените действия на бъдещият нов/стар американски президент – темата с Панамския канал, заслужава да се отбележи като справедлива. Този канал е построен от Съединените щати в началото на ХХ в. с цената на уникални инженерни достижения. Забележете – не извеждам човешките жертви, които, разбира се, са важни и трябва да ги почетем, а инженерните достижения. Благодарение на Панамския канал корабният трафик между Атлантическият и Тихият океан е сведен от 2-3 месеца на 8-10 часа. В полза на цялото човечество! И в един момент, около 70 години по-късно, идва един слаб либерален президент-демократ – Джими Картър, светла му памет почина преди няколко дни, онзи ден му беше погребалната церемония във Вашингтон, и казва: „Връщаме канала на Панама“! Ама как така, бе! Как го връщаш на държава, чийто президент (Мануел Нориега) беше арестуван през 1989 г. от 82-ра въздушнопреносима дивизия на САЩ и осъден в Маями за наркотрафик? Днес Панамския канал е под непрекия, но реален контрол на Китай, поставящ в китайска зависимост целия световен морски трафик между Запада и Изтока. Това ли искаме? Да зависим от един тоталитарен режим за преноса на стоки между двете полукълба? Ако някой не разбира заплахата, която идва от Китай, нека да провери къде са разположени китайските радарни станции в Южна Америка. Ще подскажа – по двете крайбрежия на континента – по Атлантика и Пасифика. Изненадани има ли? Така че наравно с руската заплаха, която е далеч по-видима за нас тук, на Балканите, в глобален мащаб – това е китайската тоталитарна заплаха.

- В същото време Илон Мъск, който стана много близък с Тръмп, открито подкрепя „Алтернатива за Германия“, като това предизвика много реакции в Европа. Ще виждаме ли Мъск и в нова роля – вече политическа, по време на мандата на Тръмп…
- Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Илон Мъск безспорно е човек, който ще остави своята видима роля в историята на човечеството – наравно с Архимед, Леонардо и Галилей. Не пресилвам – факт е! Но ми се иска да си остане само в технологичната сфера. Но както е добре известно – „апетитът идва с яденето“. И ако започнеш да светиш с отразената светлина на световният лидер, подплатено със златните отражения на личното ти богатство, възможността да ти се замъгли мозъка и възприятията е съвсем реална. Аз самият не разбирам защо човек като Мъск трябва да подкрепя Найджъл Фарадж и Алис Вайдел. Но скоро ще разберем, надявам се, дано само да не е твърде късно…
-----------------------
Иван Анчев е съпредседател на Атлантическия съвет на България, експерт по международна сигурност, с няколко дипломатически мандата в Съединените щати, последния от които (2016 – 2020 г.) като генерален консул на България в Чикаго. Доктор по национална сигурност.