След това настъпва "векът на джаза", в който ръстът на фондовите борси скача до небето и се появява класа, склонна да провежда част от годината в Ню Йорк и зимните курорти, а останалата - в Маями. Тези хора имат нужда от хотели, в които да се забавляват, а не да сключват сделки. Точно в тези времена Шулце и Уивър развихрят своята фантазия. Те успяват да съчетаят европейските декоративни традиции с достиженията на американската инженерна мисъл - построяват зали за обяд в стил Тюдор, хол в стил Людовик XVI, стаи с римски фрески, испански звънчета, италиански градини и т.н. Всичко това върху блатата на Флорида, на фона на Манхатън. Приличащият на френско имение от Възраждането The Pierre и двете кулички на покрива на Waldorf-Astoria днес са символи на Ню Йорк също, както жълтите таксита и хотдога.Като всички истински велики майстори Шулце и Уивър копирали само най-доброто. Фонтанът в The Breakers е по образец на градините "Боболи" във Флоренция, а крепостните стени от груб камък в Park Lane повтарят стените на един от дворците на Медичите. Във вестибюла на Los Angeles Biltmore има точно копие на причудливата стълба от катедралата в Бургос (Испания). Тук стълбата даже е по-красива, защото в испанската версия под нея няма бар.
picture:3,20061025_5_3.jpg,
"Шулце и Уивър първи успешно съчетават множеството стаи, огромните вестибюли и новите комунални удобства - казва Пенер. - Техните хотели изглеждали интересно отстрани и били удобни вътре". Този комфорт се създавал с помощта на най-новите технически достижения на онова време: там имало кухни с хладилници, асансьори, телефони в стаите и т.н.
Шулце и Уивър знаели за кого строят. Когато не проектирали нови хотели, давали богати обеди за още по-богати клиенти. Така през 1923 г. Уивър получава поръчка да построи хотел Nautilus, първия от суперначинанията на тяхната фирма във Флорида. Дългата дружба на Шулц с директора на хотела Джон Макенти Бауман дала резултат: Бауман поръчал на фирмата проекта Los Angeles Biltmore, който със своите 900 стаи станал най-големият хотел на запад от Мисисипи. След това империята на Бауман била разширена с подобни хотели в Хавана, Маями и Атланта.
Когато Великата депресия спряла вечеринките, Шулце и Уивър се заели с преустройството на имения в кондоминиуми и други не толкова грандиозни проекти. Техният запазен фирмен знак - разкошният декор, бил заменен от стъкло и стомана. След това дошла епохата на следвоенния бум на мотели и евтини развлечения.
picture:3,20061025_5_2.jpg,
Най-добрият комплимент за Шулце и Уивър е, че много от техните хотели са издържали изпитанието на времето. "Появиха се много конкуренти на The Biltmore, но той си остава градският гранд хотел. Неговото фоайе е най-известното място за срещи в Лос Анжелис", разказва Кен Бернщайн, представител на службата за охрана на паметниците на града. Waldorf-Astoria запази статуса на "нюйоркския Бял дом", макар че Джордж Буш не слиза на подземния етаж по частната жп линия, както според легендата това е правел Франклин Делано Рузвелт.
На днешния вкус повече съответстват неоправдано скъпи хотели с дизайн на товарен склад и концептуални барове, но творенията на Шулце и Уивър привличат онези, които не се стремят да живеят в интериора на атомната електроцентрала. "Гранд-хотелите на 20-те години са били достъпни само за най-богатите. Днес не е останало нищо, към което да не могат да се приобщят останалите. И някой може специално да спестява пари, за да прекара няколко нощи в The Breakers, защото този хотел задава тона на разкоша и могъществото, което могат да дадат само няколко други подобни здания", казва Джеймс Туитчел, автор на книгата "Да изгориш живота: романът на Америка с разкоша".
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА