Американците ще спечелят най-много от търговете за Ирак

В един от шедьоврите на нямото кино - филмът "Хлапето" на Чарли Чаплин, има показателен епизод. Великият актьор играе ролята на беден стъклар, който се чуди как да изкара някой цент, за да преживява., Веднага след края на войната ще трябва да се изпълняват поръчките за доставка на хуманитарни помощиЗа да си създаде работа, той праща малчуган да троши стъклата из махалата, а после се появява и предлага услугите си да смени счупеното. Нещо подобно се разиграва за пореден път и в международната политика. Американците предизвикаха огромни разрушения в Ирак и сега стават главни изпълнители на проектите за неговото възстановяване.
Несъмнено САЩ печелят най-много от завършилата война. На първо място те успяха да изразходят огромни количества боеприпаси и така създадоха работа за своята военна промишленост за следващите 3-4 години, когато се очаква да спретнат нова "антитерористична или мироопазваща" операция. Предишното изгърмяване на излишни бомби бе в Югославия и Афганистан. За военните действия в Ирак Пентагона е изхарчил 20 млрд. долара, като в сметката не влизат средствата, които ще са необходими за завръщане на войските в САЩ.
С окупацията на Ирак и налагането на послушен режим американците поставят
под свой контрол огромни петролни запаси
С падането на Саддам се отстранява и още една опасност за Израел, който е главният съюзник на САЩ в района на Близкия изток. Непосредственият резултат от войната е, че поне за момент американската икономика успя да си поеме глътка въздух от налегналата я напоследък рецесия. През април индексът на доверието на потребителите, изчисляван от експерти на Мичиганския университет, е нараснал до 83,2 пункта, а през март е бил на ниво 77,6. Отбелязва се и нарастване на потребителското търсене и подобряване на инвестиционния климат. В САЩ масово се търсят сувенири, свързани с войната и символи на бившия режим. Вилица, открадната от един от дворците на диктатора, се предлага в Интернет на начална цена от 600 долара. Има обяви и за парчета от разрушените паметници на Саддам. Иракските банкноти от 100 динара вече имат голяма колекционерска стойност отвъд океана и се продават между 20 и 50 долара.
Най-големият келепир обаче за американците и техните британски съюзници ще бъдат търговете за ремонти и строежи на инфраструктурни обекти. Само за възстановяване на петролодобивните инсталации ще са нужни 1 млрд. долара. Неотдавна президентът Джордж Буш поиска от Конгреса да отпусне първоначално 490 млн. долара за възстановяване на нефтената индустрия на Ирак. Преди войната се очакваше, че иракчаните ще унищожат своите петролни кладенци, но това не стана. Бяха запалени само 6 сонди. Първоначално бе обявено, че инженерните войски на САЩ са сключили договор за тяхното гасене и спешен ремонт с фирмата KBR, която е част от американската групировка Halliburton. От 1995 до 2000 г. неин шеф е бил сегашният американски вицепрезидент Дик Чейни. Сумата, платена за потушаването на пожарите в нефтените полета, засега е тайна. Във Вашингтон се разрази скандал и бе обявено, че за възстановяването на повредените нефтени инсталации въпросната компания няма да бъде допусната до търг. От ръководството на Halliburton обаче споменават, че със сигурност ще се уредят като подизпълнители на апетитната поръчка.
По различни информации първоначалното финансиране от страна на САЩ на възстановяването на Ирак е 3,5 или 4,5 млрд. долара. Някои сравняват бъдещите инвестиции в Ирак с някогашния план "Маршал", който американците осъществиха след Втората световна война в Западна Европа. По всяка вероятност чуждите инвестиции и вноса на стоки иракчаните ще изплащат с доставки петрол. При това има поне 3 месечно закъснение. Според информация на Британската агенция за международно развитие американците ще поемат половината от поръчките. Англичаните претендират за 20 на сто и останалите 30 на сто остават за другите, включително и местните иракски фирми.
Преди и по време на войната срещу режима на Саддам Хюсейн управляващите в някои от страните негови кредиторки си въобразиха, че не след дълго ще могат да си върнат бързо дълговете. Това обаче едва ли ще стане толкова лесно, ако изобщо стане. Външните дългове на Ирак, заедно с репарациите, наложени му за агресията срещу Кувейт от 1990 г., възлизат на около 90 млрд. долара. Дори толкова богата на петрол държава
не може бързо да изплати такъв дълг
От друга страна в свои медийни изяви много от лидерите на проамериканските опозиционни групировки подчертават, че след идването си на власт те няма да връщат дълговете на предишния режим.
Според много икономисти от войната в Ирак най-много загуби ще понесе Русия. В началото на април, когато вече бе ясно, че иракчаните нямат намерение да оказват сериозна съпротива на англо-американците, в Москва започнаха открито да се безпокоят за икономическите позиции на руския бизнес в близкоизточната държава. "В Русия има опасения за сключените с Багдад нефтени договори, в частност за многомилиардни инвестиции в петролодобивната промишленост, направени от "Лукойл". Установявайки контрол над Ирак, американците могат да обявят сключените договори на Ирак с Русия за недействителни" - заяви вицепремиерът Илья Клебанов. Според него може да се обезсмисли и съглашението с иракчаните по програмата "Петрол срещу храни", по което руснаците доставяха на международните пазари до 40 на сто от разрешените за износ количества нефт от поставената под ембарго арабска държава. Само прекратяването на тази програма ще нанесе щети на Русия за 40 млрд. USD.
Главните опасения на Москва са свързани с включването на Ирак в износа на петрол на международните пазари. Страната има възможността да добива по 5-7 млн. барела дневно и ако това стане
цените на черното злато ще се сринат
Котировки под 15 USD за барел ще създадат големи проблеми за руската икономика, която все още е силно зависима от износа на течни горива. Тревогата на руснаците се засилва и от твърденията, че иракчаните няма да се съобразяват с квотите, налагани от ОПЕК. Това е било решено преди време на секретно съвещание в Лондон на експерти от държавния департамент на САЩ с иракски опозиционни лидери.
В руската столица са наясно, че американците и британците ще направят всичко възможно, за да осуетят или поне затруднят в максимална степен участието на фирми от Русия в следвоенното възстановяване на Ирак. В разработката на нефтените полета руски компании ще могат да работят в най-добрия случай само като подизпълнители на крупните британско-американски консорциуми. В Москва си задават въпроса дали това е нужно и изгодно на акулите от руския нефтен бизнес. От друга страна руснаците имат шанса да участват в разработката на нефтените находища на Ирак под чадъра на British Petroleoum. Преди време англичаните купиха за 6,75 млрд. долара половината от руския нефтен гигант ТНК.
Малко преди великденските празници в САЩ бе обявено, че голямата компания Bechtel group е получила поръчката за възстановяване на голяма част от инфраструктурата на разрушената от войната близкоизточна държава.
picture:2,20030425_5.bmp, Васил ТАШЕВСКИ
[email protected]