15 Юни, 2005 00:00 1 759 0

Двама италианци искат 20 милиона долара от България заради къща

  • имота-
  • шнайдер-
  • българия-
  • густав-
  • които-
  • делото-
  • обаче-
  • австрия-
  • твърди-
  • договор-
  • между-
  • години-
  • господинов-
  • къщата-
  • собственост-
  • външно-
  • страни-
  • джузепе-
  • двете-
  • густаво-
  • договора-
  • ерика-
  • държава-
  • българската-
  • близо-
  • лозенец-
  • възможност-
  • трябвало-
  • министе
Двама италиански граждани, баща и син Джузепе и Густаво Руга, наследници на австриеца Густав Шнайдер, очакват Европейският съд за правата на човека в Страсбург да реши дали да разгледа иска им срещу България. Те претендират за над $ 20 млн. морални и материални щети, причинени от държавата заради техен наследствен имот в столичния квартал "Лозенец". Делото е заведено м.г. и това лято се очаква произнасянето на съда по допустимостта на иска.Как се стига до Страсбург. Историята разказва Найден Господинов, адвокат на Джузепе и Густаво Руга. Двамата мъже са наследници на Густав Шнайдер. Преди близо 90 години - през 1919 г. Густав е един от хилядите млади австрийци, които се заселват в България след разпадането на Австро-Унгария. Той прави няколко фирми тук, става представител на известните марки "Телефункен" и "Сингер". По-късно се жени за българка, ражда им се и дъщеря. През 1942 г. построява къща, в която да живее със семейството си. Домът се намира в квартал "Лозенец".

След 1944 г. обаче е принуден от властите да напусне страната заедно със семейството си. Густав оставя свои пълномощници в България, които да стопанисват и управляват фирмите и имуществото му. Независимо че в България има кой да се грижи за собствеността на Шнайдер, държавата без съдебен или административен акт му я отнема, твърди адвокатът. Същото се случва и с имуществото на другите австрийци, които са живяли в България и са я напуснали след 9-и септември. Днес върху един от имотите, притежание на Густав - нива от 2 258 кв. м в кв. "Дървеница", се издигат търговски център и посолството на ФРГ.

Къщата в "Лозенец" се използва от поделение БОДК от началото на 50-те години. МВнР го дава под наем - до 1989 г. за резиденция на посланика на ГДР, а след това - за

резиденция на първия дипломат на Венецуела

През 1963 г. Австрия и България подписват договор за уреждане на открити финансови въпроси. С него България, макар и с близо 20-годишно закъснение, признава, че спрямо австрийците като Густав Шнайдер е допусната грешка. Договорът предвижда възможност за обезщетение или реално връщане на имуществата, които тогава се намират на разположение на държавата. Отнася се обаче само за имотите на физическите лица. Изпълнението на договора е възложено на министерствата на финансите на двете страни. В този договор къщата в "Лозенец" е записана под N 28. Другите му отнети имоти, сред които и нивата в "Дървеница", и имуществото му не фигурират в споразумението. По тази причина къщата никога не е била считана или актувана като държавна или общинска собственост.

Австрийско-българският договор предвижда възможност Шнайдер да откаже предложената му от властите сума за продажба на имота и да го ползва, като се съобразява с действащите тогава ограничителни норми на законодателството ни. Той и други 10 австрийци избират тази възможност. Найденов твърди, че договорената между двете страни сума е намалена с цената на имота на Шнайдер и така той започва да се бори за връщането му.

От МВнР обясняват, че според договора между България и Австрия, страната ни е трябвало да преведе $ 350 000. С тази сума правителството на Австрия трябвало да обезщети собствениците на недвижими имоти, които се отказват от тях в полза на българската държава. Сред имотите, за които двете страни са се договорили, фигурира и този на Густав Шнайдер. В архива на министерството се пазят документи, че всички $ 350 000 са изплатени през април 1967 г. В тази сума се включва и обезщетението на Шнайдер.

Той обаче търси начин да си върне имота. Австрийските власти го насочват към посолството им в София. Шнайдер умира в началото на 60-те години и борбата за семейния имот продължават съпругата му Людмила и дъщеря му Ерика Шнайдер-Руга.

След продължителна кореспонденция между австрийското посолство и МВнР през 1977 г.

Външно потвърждава, че имотът е собственост на Шнайдер.

Предлага му преговори с БОДК. До тях обаче така и не се стига, обяснява адвокат Господинов.Така повече от 30 г. след подписването на договора между Австрия и България, който би трябвало да уреди конкретни имотни въпроси, този на Шайдер остава нерешен. През декември 1996 г. на Ерика Шнайдер-Руга е издаден нотариален акт за собственост на имота. Близо две години след това МВнР признава собствеността на Ерика и сключва договор за наем с нея за ползване на имота, докато намери нова резиденция на венецуелския посланик.

През лятото на 1999 г. обаче Ерика умира от рак и имота наследяват съпругът и синът й - Джузепе и Густаво Руга. На 1 октомври 1999 г. Външно чрез БОДК предава имота във владение на адвоката на Джузепе и Густаво Найден Господинов. Две седмици по-късно къщата е продадена, а парите от сделката са преведени по сметката им в чужбина.

Но 2 месеца преди това баща и син Руга завеждат дело срещу МВнР в Софийския градски съд. Искат обезщетение от ведомството за неправомерно лишаване от право на ползване на имота за периода 1994 - 1998 г., когато е сключен договорът за наем с БОДК. Искът е ограничен във времето заради давностните срокове, които предвижда законодателството. Експертите изчисляват, че обезщетението трябва да е $ 241 550. При това тази сума не включва полагащите се лихви, обяснява Найденов. И твърди, че МВнР правело всичко възможно да протака делото с неадекватно поведение, гравитиращо от "не ни е известно дали сме ползвали този имот" до отсъствие на юрисконсултите заради внезапни задгранични командировки.На 20 февруари 2002 г. Господинов пише на министър Соломон Паси с предложение за споразумение, което да предотврати поставянето на казуса пред съда в Страсбург, твърди самият той. След неколкомесечна кореспонденция адвокатът определя сумата от $ 240 000, която е по-малка от изчислената от съдебните експерти.

Година по-късно исканата сума нараства до 450 000 евро.

МВнР предлага на съда да отложи делото, за да се споразумее със семейство Руга. По време на заседанието от 24 февруари обаче юрисконсултите представят настанителна заповед от 1955 г. на Софжилфонд и обявяват имота за държавна собственост на "отдел на Столичния народен съвет". Пред СГС министерството представи доказателства, че българската държава владее имота от 1955 г. След влизане в сила на международния договор, България владее имота необезпокоявано повече от 10 г. Този период е максималният срок за придобиваната давност. Сред доказателствата на Външно пред съда е и фактът, че през 70-те и 80-те години наследниците на Густав Шнайдер не са се интересували от имота. Те са отправяли своите въпроси до австрийския посланик в България и нотариуса си, но не са предявявали никакви претенции към българската държава.

Делото в СГС е спряно, защото е заведено друго - в районния съд. А градските магистрати трябва да изчакат решението на районните. Делото в СРС е заведено от външно министерство, което претендира за собствеността върху имота. Впоследствие Министерството на регионалното развитие и благоустройсвото е конституирано като ищец. Преди близо месец СРС приключва със събирането на доказателства по делото и го обявява за решение в 30-дневен срок, който изтича скоро. В исковата си молба МВнР твърди, че имотът е "във владение на българската държава вследствие на протеклите след септември 1944 г. процеси на одържавяване на големи жилищни имоти". Настояват и че с влизането в сила на договора между България и Австрия, страната ни е изплатила на Австрия "уговорените суми на четири вноски, съгласно постигнатата договореност", разказва Господинов.

С решаването на спора е сезиран българският съд. Очаква се произнасяне по делото от СРС като първа инстанция и разрешаването на спора с влязло в сила решение е единственият начин двете страни да уредят взаимоотношенията си, категорични са от МВнР.Възможно е Европейският съд да откаже образуването на дело, тъй като не се изчерпани всички законови възможности за решаване на спора в България.


Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.


Свързани новини


Напиши коментар:

ФAКТИ.БГ нe тoлeрирa oбидни кoмeнтaри и cпaм. Нeкoрeктни кoмeнтaри щe бъдaт изтривaни. Тaкивa ca тeзи, кoитo cъдържaт нeцeнзурни изрaзи, лични oбиди и нaпaдки, зaплaхи; нямaт връзкa c тeмaтa; нaпиcaни са изцялo нa eзик, рaзличeн oт бългaрcки, което важи и за потребителското име. Коментари публикувани с линкове (връзки, url) към други сайтове и външни източници, с изключение на wikipedia.org, mobile.bg, imot.bg, zaplata.bg, auto.bg, bazar.bg ще бъдат премахнати.

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА