ВКС потвърди присъдите за зверската катастрофа на "Тракия"

ВКС потвърди решението на Бургаския апелативен съд по делото за катастрофата на автомагистрала „Тракия” през 2011 г., в която загинаха 9 човека, а на други 11 бяха причинени средни телесни повреди.

С присъдата подсъдимият Ениз Ченгел (собственик и управител на „Ентуртранс” ООД) е признат за виновен и му е наложено общо наказание в размер на 10 години лишаване от свобода. По същите две обвинения е признат за виновен подсъдимият Николай Точев (ръководител на група транспорт в дружеството), като наложеното му общо наказание е лишаване от свобода за срок от 10 години. С присъдата подсъдимият Светослав Димитров (водач на автобуса) е признат за виновен за което му е наложено наказание от 5 години лишаване от свобода.

Тричленният състав на ВКС приема, че касационните жалби са неоснователни. Съдът не споделя оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения. Неоснователни са възраженията за неяснота и непълнота относно фактологията, засягаща обвиненията срещу двамата подсъдими в обвинителния акт.

В мотивите на съдебното решение пише: „Заключенията са категорични, че макар и възникнала внезапно, техническата неизправност, изразила се в скъсване опората на напречната щанга, довела до влошаване напречната устойчивост на автобуса, се дължи на дълбоката корозия на планката, закрепваща обсъжданата щанга към шасито на автобуса. Тази корозия по долната част на купето и по рамата на автобуса е била видима много по-рано от датата на произшествието и е било възможно да се установи при преглед на автобуса от технически компетентно лице, което подписва пътния лист и удостоверява, че автобусът е изправен. Този извод е подкрепен и от заключението на приетата по делото металографска експертиза. С оглед на това категорично е становището, че неравностите по пътната настилка не са били причината за възникване на техническата авария, довела до съставомерния престъпен резултат”.

Съдиите от ВКС не приемат за основателни и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон. Апелативният съд е оценил доказателствените материали по делото стриктно, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да доведат до съмнение в осъдителните изводи на съда. Съдебен състав на ВКС намира за правно и фактически некоректна тезата на защитниците на подсъдимия Ченгел, че с оглед на неговата позиция на управител на автотранспортното дружество не би могъл да допусне инкриминираните му нарушения на конкретни правила от специалното законодателство. Тя се основава на обстоятелството, че в дружеството са били назначени лица със специални професионални знания, на длъжности, имащи отношение към осигуряване безопасността на превоза на пътници и техническата изправност на използваните автобуси – подсъдимият Точев и автомонтьорът Асилсьой. Върховните съдии пишат: „Осигурявайки тези специалисти за фирмата си, подсъдимият Ченгел е счел, че е снел от себе си отговорността за всякакви проблеми от организационен и технически характер, които са могли да възникнат при експлоатацията на превозните средства, тъй като неговото „бездействие” в тази сфера на дейността на дружеството било „опосредено” от дейността на посочените служители. Тази интерпретация на задълженията, които има управителят на дружество със статут на „Превозвач” по смисъла на Закона за автомобилните превози, не е законово подкрепена, нито съответства на практиката на върховната инстанция”. Според магистратите установеността на задълженията, произтичащи от правилата на специалното законодателство съобразно заеманата позиция във фирмата, и знанието за тяхното нарушаване, важи в пълна степен и за подсъдимия Точев, поради което законосъобразно е ангажирана и неговата наказателна отговорност.

Решението не подлежи на обжалване.