Имре Калман: Маестрото на безсмъртните оперети

Когато една мелодия му идвала, Имре Калман не можел да я остави да чака. Дъщеря му Ивон Калман разказва, че по време на разходка в Ню Йорк той внезапно прекъсвал разговора и казвал: „Защото в главата ми има мелодия и трябва да се прибера, за да я изсвиря и да чуя как звучи.“ Тази нетърпеливост към музиката стои зад едни от най-популярните оперети на XX век.

Калман е роден на 24 октомври 1882 г. в Шиофок, край езерото Балатон. Учи композиция в Будапеща при Ханс Кьослер, в един клас с Бела Барток и Золтан Кодай. Първоначално мечтае за кариера на пианист, но заболяване на ръката го насочва към композицията. След първите си опити в симфоничната музика той избира театъра и създава около 20 оперети.

От „Есенни маневри“ до виенската слава

Първият му голям успех е „Есенни маневри“, поставена в Будапеща през 1908 г. След добрия прием произведението стига до Виена, където Калман постепенно се утвърждава като един от водещите автори на т.нар. сребърен век на виенската оперета.

През 1912 г. „Циганският примас“ му носи международно признание. Виенският критик Рихард Шпехт определя музиката му като „свежа и приятна, изпълнена със сила“ в естествената си мелодичност. Оперетата показва характерния за Калман интерес към сблъсъка между традицията и модерния живот, а музиката съчетава унгарски мотиви с елегантността на виенската сцена.

„Силва“ и „Графиня Марица“

Най-голямата му популярност идва с „Царицата на чардаша“, позната и като „Силва“. Поставена във Виена през 1915 г., оперетата превръща чардаша и унгарската мелодика в драматичен двигател на любовната история между певицата Силва Вареску и княз Едвин. В нея Калман съчетава бляскави ансамбли, танцови ритми и мелодии, които остават разпознаваеми далеч извън сцената.

Следват „Баядерка“ от 1921 г. и „Графиня Марица“ от 1924 г. Втората се превръща в една от емблемите на жанра с контраста между аристократичната среда, романтичната интрига и живата, почти народна енергия на музиката. „Принцесата на цирка“ от 1926 г. разширява този свят с ефектна сценична атмосфера и виртуозни вокални партии.

Калман и модерните ритми

Композиторът не остава затворен в носталгичния модел на старата виенска оперета. В „Херцогинята на Чикаго“ от 1928 г. той използва джазови влияния и синкопирани ритми, за да сблъска европейската традиция с американската модерност. По-късните му произведения показват същото желание да следва променящия се вкус на публиката, без да се отказва от мелодичния си почерк.

През 1938 г. Калман напуска Европа заради нацистката политика. Живее в Съединените щати, а след войната се завръща в Европа и се установява в Париж. Умира там на 30 октомври 1953 г. Годината 1954, с която понякога е свързван, се отнася до посмъртната премиера на „Аризонската лейди“, завършена от сина му Чарлз. Така последната му творба продължава историята на композитора и след края на живота му.

Източници: latimes.com, nybooks.com, deutschlandfunk.de