На 21 ноември 1976 г. в Ню Йорк за първи път е показан „Роки“ – филмът, който превръща Силвестър Сталоун от малко известен актьор и сценарист в една от най-разпознаваемите фигури на американското кино. Петдесет години по-късно историята на боксьора Роки Балбоа продължава да се разказва, а поредицата вече включва девет филма.
Зад героя стои сценарий, написан от самия Сталоун. Идеята му идва след мача между Мохамед Али и Чък Уепнър през 1975 г. Сталоун разказва, че първо обмислял темата около месец, след което оставил историята да узрее още 10 месеца. Финалният сценарий бил написан за три дни и половина.
Историята, която студиата първоначално не искат
„Роки“ е заснет за 25 дни с ограничен бюджет. В центъра е Роки Балбоа – боксьор от Филаделфия, който получава неочакван шанс да се изправи срещу световния шампион в тежка категория Аполо Крийд.
Сталоун настоява да изпълни главната роля, въпреки че продуцентите предпочитат по-известни актьори. Години по-късно той се шегува, че за ролята са били обсъждани Робърт Редфорд и Джеймс Каан и че продуцентите „дори биха взели кенгуру“.
Рискът се отплаща. Филмът печели „Оскар“ за най-добър филм и се оказва по-силен от продукции като „Шофьор на такси“ и „Цялото президентско войнство“. Режисьор е Джон Г. Авилдсен, а успехът поставя началото на една от най-дълголетните филмови поредици.
„Роки не е аз“
Сталоне нееднократно прави разлика между себе си и героя. В интервю от 1990 г. той казва, че Роки не е негово копие и че персонажът е по-безупречен в морално отношение.
Според актьора именно уязвимостта прави героя близък до публиката. Роки няма пари и изключителни умения, но има смелост и принципи. В друга своя равносметка Сталоун посочва, че персонажът е загубил повече мачове, отколкото е спечелил – 27 от общо 52.
През 2019 г. той заявява, че ако трябва да избира между Роки и Рамбо, би предпочел Роки. Причината е, че боксьорът е по-оптимистичен, умее да се смее и приема победите и пораженията по-философски.
Пет десетилетия по-късно
През 2026 г. Сталоун посочва Роки Марчиано като основен източник на вдъхновение за името и образа на героя. Същата година зрителите получават и „Роки — това съм аз“ на Питър Фарели – филм за създаването на оригиналната продукция, в който младия Сталоне играе Антъни Иполито.
В интервю за Associated Press Сталоун признава, че вече не може да се нарича аутсайдер. „Аз съм човек с голям късмет“, казва той. Въпреки това връзката му с Роки остава жива: по думите му героят е неговата въображаема ролевa представа за мъж, неговият баща и човекът, който самият той е искал да бъде.
Източници: rbc.ru, apnews.com, festival-cannes.com
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА