"Момичето от Дания" и болезнената страна на сексуалността

Филмът предлага истинска актьорска феерия, представена от Еди Редмейн и Алисия Викандер

Публикувана: 30 Януари, 2016 07:15
7 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 14989

Еди Редмейн е актьорска енигма, която на човек понякога му е трудно да разгадае. До скоро той бе известен с леко блудкави и лигави роли в мелодрами или детски филми. Изведнъж същиса всички с ролята си в „Теория за всичко“, правейки превъплъщението на Стивън Хокинг едно от най-запомнящите се в историята на киното, за което абсолютно заслужено през миналата година взе „Оскар“. Малко по-късно направи потресаващо отвратителна роля в „Пътят на Юпитер“, за която заслужено взе „Златна малинка“. Сега той отново се завръща с биографична роля в „Момичето от Дания“, за която да ме извинява Леонадро Ди Каприо, но май си заслужава втори пореден „Оскар“.

„Момичето от Дания“ е филм, който няма как да не предизвика противоречия. Това е историята на Ейнар Вегенер, художник, който се превръща в първия мъж, който някога си е правил операция за смяна на пола. Лентата представлява едно доста неудобно изследване за сексуалността и половата идентичност, което по някога дори може да бъде тежко за гледане. Сексуалността е основна част от лентата, проследяваща психическото изменение в един човек.

Историята на Ейнар Вегенер е представена по интересен начин. Сюжетната нишка наистина е представена по нестандартен начин, проследяващ емоционално, но и някак болезнено изменението на главния герой. В началото Вегенер е талантлив художник, който е лудо влюбен в жена си, с която имат много близка емоционална и сексуална връзка. Постепенно Вегенер напълно се изменя. Първо се вманиачава да носи женски дрехи. Развива своеобразно раздвоение на личността, като в определен момент е съпруга на жена си Ейнар, а в следващия нейната близка приятелка Лили. Постепенно всичко от Ейнар се губи. Сексуалното привличане към жена му пресъхва, а страстта към изкуството изчезват, за да бъдат изцяло погълнати от Лили. Постепенното развитие на историята показва, че Ейнар винаги е носил Лили в себе си, но случайността отключва другото му аз, което всъщност се оказва истинското му аз.

Сюжетът се развива на емоционален и физически план. Докато зрителят гледа физическото изменение на Ейнар, разбира че става свидетел и на психическото му такова. Интересното е, че режисьорът Том Хупър представя началната промяна чрез докосването на Ейнар до женствеността. Виждаме множество кадри с красивото голо тяло на неговата съпруга върху него, разбирайки че той вече започва да го възприема по съвсем друг начин, от чисто сексуалния. Виждаме кадри с намятане на рокли и дамски нощници, за да достигнем до един особено нестандартен кадър, в който Еди Редмейн се съблича гол пред огледало и прикривайки половите си органи, разбирайки какъв всъщност иска да бъде.

Изкуството има основна роля в лентата. Вегенер и неговата съпруга са художници, обградени от картини. В началото имаме сцени, които са непосредствено ориентирани към рисуването като цяло. Отделни кадри изглеждат като визуализация на портрети или пейзажи, които вкарват леко нереално чувство при гледането на филма. Особено добре нещата са се получили при изграждането на епохата. Действието се развива в Дания и Франция през началото на 20-ти век. Англичаните по принцип са ненадминати майстори в пресъздаването на епохи и Хупър се е справил по невероятен начин с това. Снимани са кадри в широки пространства, като пристанища или галерии. Самият апартамент на семейство Вегнер предлага много широки пространства, тъй като е използван и за ателие. Човек наистина може да влезе във времето и това е огромен плюс за лентата.

Огромният плюс на филма е актьорската игра. Еди Редмейн отново прави изключителна роля, показваща физическото и психическо изменение на един човек. Тук то става постепенно, като той хваща по прекрасен начин отделните моменти на метаморфоза. Дори и моментите на психологическо лутане между Ейнар и Лили, докато дамското аз поглъща изцяло мъжкото. Редмейн придава и онази нотка на емоционално напрежение, която ти създава един вид постоянно неудобство, докато гледаш филма.

Изключителна роля прави и Алисия Викандер. Тя вече направи страхотно впечатление с „Екс Машина“, но ролята на Герда Вегенер определено я поставя на звездната карта. Всъщност именно съпругата на Ейнар е централният герой във филма. Неговата основна тема е как метаморфозата на съпруга влияе на неговата съпруга. Герда е ужасно влюбена в своя съпруг. До там, че да подкрепи неговата промяна. Тя обаче е непрестанно измъчвана от липсата на неговото мъжко аз, докато женствеността му взима превес. Има сцени, които определено те жегват вътрешно. Докато Герда се чуди, дали Ейнар не й изневерява с някой мъж, или докато самата тя не се чуди дали да обърне гръб на съпруга си и да се отдаде на друг мъж. Тя представя по изключителен начин развитието на една връзка. В началото Герда и Ейнар са съпрузи, а на края по-скоро сестри. Викандер има най-емоционално натоварената роля във филма. Това и я прави най-силният изпълнител в него. Всъщност номинацията и за „Оскар“ за поддържаща роля е спорна. Това е така, защото тя заслужаваше номинация за главна роля, каквато всъщност играе.

Слабостите на филма могат да се намерят в отделни пропуски при развитието на сюжета. В даден момент той се развива бавно, а в следващия започва да препуска напред назад. Самата история е представена и по доста екстраваганден на психологическо ниво начин, който определено създава неудобство. Загатнатата объркана сексуалност може да накара най-вече мъжката аудитория да се чувства неудобно на столовете си, докато гледа филма. За това и вероятно лентата не стигна до номинация за „най-добър филм“.

Всъщност филмът прилича доста на „Теория за всичко“. А именно талантливият мъж, който претърпява метаморфоза и се оставя в ръцете на силната си съпруга. Постепенно имаме измяна в позициите на половете.

„Момичето от Дания“ е филм, който предлага актьорска феерия, представена от основните изпълнители. Филмът има своите слабости на сюжетно ниво, подклаждани от леко объркани режисьорски решения, но все пак определено може да бъде определен като визуално постижение, които определено ще ви въздейства емоционално на много нива. 

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Барак Обама
Думи на американския президент към канцлера на Германия Ангела Меркел
Ако бях германец и можех да гласувам тук, бих Ви подкрепил. Не знам обаче, дали това ще Ви помогне или ще Ви навреди"

Още бисери