Иво Папазов - Ибряма на 60

Един от най-колоритните, виртуозни и емблематични за България музиканти стана на 60 години, напомня БНР.

Ибрям Хапазов, известен по света като Иво Папазов-Ибряма, е роден на 16 февруари в семейство на потомствени музиканти от ромско-турски произход. Засвирва на кларинет като дете. Проявява рядка дарба и го изпращат в музикална школа. Години по-късно споделя, че истинското му училище са стотиците сватби, на които е свирил с баща си, един от първите кларинетисти в Тракия. На 22 г. създава първия си оркестър. Изпълнява народна музика, която обогатява с импровизации. За кратко време се прочува като ненадминат майстор на кларинета – наричат го „кралят на сватбарската музика”. В края на 80-те години се среща с американския продуцент Джо Бойд, който му отваря врати към световната сцена. Свири с оркестър „Тракия” и покорява публиката от Европа до Азия, от Австралия до Америка. Навсякъде медиите пишат суперлативи за него. Наричат го „българският Бени Гудман”, „свръхестествен гений на кларинета”, „най-великият кларинетист на Балканите”. А “Вашингтон поуст” заявява: „Той и неговият оркестър държат в ръцете си славянския еквивалент на любов и омраза…”. Първите два албума, продуцирани от Джо Бойд, „Orpheus Ascending“-1989 и „Балканология”-1992, му донасят световна слава на виртуоз, който превръща традиционната сватбарска музика в джаз-феномен.

В годината на 60-ия си рожден ден Иво Папазов не желае показни прояви и няма планирани специални чествания. Това ни казва неговият мениджър Виктор Лилов и обяснява, че тази година ще бъде като всяка друга – с концерти у нас и в чужбина. През 2011 Ибряма беше поканен на турне в Украйна заради интереса там от години към него и заради значителното българско малцинство:

„Участието направи голямо впечатление с организацията, казва Виктор Лилов, с начина, по който един симфоничен оркестър беше разучил и аранжирал творби на Иво и неговата група. Наистина е удоволствие да видим български музикант, почетен в чужбина по този начин. През изминалата година Иво получи отличие – орден „Св. Св. Кирил и Методий” – първа степен, с огърлие. Това е признание и жест от страна на държавата – официален начин да се отдаде чест на това, което той е направил. Но като че ли истинският ангажимент идва с една цялостна културна политика, която трябва да съществува по отношение на българската музика.”

Със своята музика Иво Папазов неведнъж е бил посланик на страната ни в престижни фестивали: „Ако погледна назад в годините, излизането на последния му албум „Танцът на сокола”, издаден от „Хармония мунди”/2008/, привлече отново вниманието към него, спомня си Виктор Лилов. Иво участва в доста престижни фестивали като Уомад, които събираха по пет, шест хиляди души пред сцените. Най-силно впечатление ми направи този в Тулуза, малко след като излезе „Танцът на сокола”. Той беше посветен на балканската музика. Поканени бяха най-високо ниво представители на Балканите, сред които и Иво Папазов. На ден над 20 хиляди души посещаваха фестивала и цяла Тулуза беше на балканска вълна… Трябва да отбележа, че Иво Папазов направи доста, за да популяризира нашата музика. И тази година му предстои турне на Азорските острови, далечна дестинация, където малцина българи са били дори като туристи, камо ли като представители на музикалната ни култура.”

Незабравим ще остане мигът, когато Иво Папазов получава наградата на публиката в организирания от ВВС конкурс за световна музика. Връчва му я лично Джо Бойд, а той я посвещава на сънародниците си.

„Най-вълнуващият момент в кариерата на Иво Папазов е наградата на публиката през 2005, разказва Виктор Лилов. Организаторите тогава споделиха колко са изненадани от огромната разлика, с която той води. Наградата беше ценна за самия него и за всички, които я направиха възможна – за лейбъла „Кукер мюзик”, който издаде албума „Панаир”. Благодарение на този албум Иво Папазов влезе в номинациите.

Заедно с него участваха изпълнители като Бьорк, например, така че наградата имаше висок престиж. Най-красивото нещо тогава беше появата му на сцената, веднага след връчване на отличието. Той изненада организаторите и изсвири триминутно соло, с което изправи на крака всички в залата. Моментът беше незабравим. Зад сцената се стекоха страшно много мениджъри – или си спомниха за него, или за първи път чуваха неговата музика… Интересуваха се как може той да участва в техните фестивали.”