Документалната поредица „В ума на убиеца“ разплита мистерията около изнасилването и смъртта на една 68-годишна жена

Рядко ще ме видите да пиша за документални поредици. Да не кажа, че това ми е дебют в жанра. Но не всеки ден ми се случва да бъда разтърсен из основи от сериал, който цели да ми отвори очите за това как функционира съдебната система в САЩ, като държава, станала известна с лозунга си „Невинен до доказване на противното“. „В ума на убиеца“ е един минисериал, който ме удари директно в емоциите, защото просто нямаше как да не правя постоянни паралели с нашата си българска реалност.

Историята ни връща през 1985 г., когато малкото градче Беатрис в Небраска е разтърсено от новината, че 68-годишна жена е брутално изнасилена и убита в дома си. Градчето наброява едва 13 хил. жители, което за американските стандарти си е просто едно по-голямо село. Или иначе казано, това е една малка общност, в която буквално всички се познават. Сами разбирате, че престъпленията от подобен характер са нещо съвсем нетипично, пък било то и за престъпна държава, като Америка.

Разрешаването на този случай отнема цели 35 години, като междувременно шестима души попадат зад решетки, обвинени в съучастничество. Те стават известни под прозвището си „Шестте от Беатрис“, като в последствие съдът ги изпраща за общо 70 години зад решетките.

Случаят обаче преминава през невероятен обрат и въпросните шестима затворници излизат преждевременно на свобода, като дори обществото е осъдено да им плати $28 млн. обезщетения.

Горещо препоръчвам оригиналната продукция на HBO Max, защото в хода на 6 епизода ще видите как криминалистиката и съдебната система в САЩ са се променили из основи за няколко десетилетия. Гарантирам ви, че ще забележите прекалено много сходства с проблемите, които имаме в България. С всеки следващ епизод ще си вадите нови и нови изводи, независимо че ще си противоречат с предходните. А след края съм сигурен, че ще искате още от същото. „В ума на убиеца“ е едно истинско училище за всички онези от нас, които са толкова цинични, че са готови да раздават присъди на база едно заглавие във вестника, една клюка пред блока или едно съобщение в социалните мрежи.