Защо геолозите облизват камъните?

В стремежа си към откритията учените са използвали всякакви странни начини за изследване - от доброволно паразитиране с червеи и ботуши до откриване на горящ водород с метли. В сравнение с това, да напъхаш няколко камъка в устата си изглежда съвсем кротко, пише vesti.bg.

Със сигурност е станало необичайно за геолога и палеонтолога д-р Рандал Ирмис от Природонаучния музей на Юта. С десетилетия опит в тази област геоложките тестове, които биха изглеждали направо странни за неосведомения наблюдател, са станали втора природа за Ирмис. Може би още по-невероятно е, че с толкова много опит в геоложката дегустация, той досега е успял да избегне облизването на нещо твърде отвратително - като изключим вкаменените изпражнения, разбира се.

От iflscience публикуват интервю с Ирмис, за да разберат хората повече за изкуството на облизването на скали, какво може да ни каже то и какви вкусове, миризми и текстури може да бъдат открити, докато се работи в скалните пластове от късния триас. Ето какво казва ученият:

Облизват ли учените скали?

РИ: Е, не мога да говоря за всички учени, но аз съм едновременно палеонтолог и геолог и има няколко причини, поради които можем да облизваме скали или да ги докосваме с език. Може би тази, която предизвиква най-голямо вълнение, е, че всъщност я използваме като начин да разберем дали нещо е вкаменена кост или не. Оказва се, че изкопаемите кости залепват за езика с малко влага, докато повечето скали, вкамененото дърво и други подобни неща не залепват за езика. Разбира се, винаги има изключения.

Дали става въпрос за текстура или вкус?

РИ: При теста с вкаменелостните кости става дума просто за това: залепва ли за езика ви или не? Но една друга причина, поради която геолозите могат да слагат камъни в устата си, е, че често се интересуваме от размера на зърната, които изграждат седиментните скали. Оказва се, че на терен един от най-ефективните начини да определите дали дадена скала е изградена от тиня или глина е да вземете малко парче и да го стриете между зъбите си. Ако е гладка, значи е глина. Ако е малко зърнест, значи има малко тиня.

Облизвали ли сте нещо особено запомнящо се?

РИ: Това е трудно, защото е толкова нормално, че понякога не се замислям за него. Има много неща, които, когато сме навън и търсим вкаменелости, проучваме нови находища, взимаш нещо и си почти сигурен, че е вкаменелост, а после го залепваш за езика си и то не залепва. И тогава трябва да преоцените. Ако не е вкаменена кост, може да е дърво или вкаменени корени, които се втвърдяват.

Един от начините, по които тестът между глина и тиня е полезен, е, че има някои скални пластове, в които работя, в западната част на САЩ, които са от късния триас и всъщност има различни пластове, които са разделени въз основа на размера на зърната, така че единият пласт има повече тиня от другия. Така че, за да можете да определите точно в кой слой се намирате, това е един от най-добрите начини да разберете дали скалата има тиня или глина.

Има ли неприятни изненади?

РИ: За щастие, в по-голямата си част не. Понякога вдигаш нещо и то се оказва съвременна кравешка кост, но за щастие няма неприятни вкусове. Очевидно е, че искаш да си сигурен, че е донякъде чиста и не е покрита с мръсотия или нещо подобно. Когато слагаме седиментни скали между зъбите, винаги копая и вземам прясна проба.

Какво ще кажете за други странни тестове?

РИ: Това винаги е забавен въпрос за учените, защото ние сме толкова нормализирани към него, че не ни се струва много странно, но ако външни хора ни наблюдават как го правим, биха си помислили, уау, това е наистина странно.

Едно нещо, което ми идва наум, е, че някои видове варовик всъщност имат мирис на гнило. Така че може да видите геолози, които миришат варовик, разчупват го и когато го направят, той има така наречената миризма на гнилоч. Смятам, че това е свързано със запазените във варовика органични вещества, но не съм сигурен на 100 процента.

Носим със себе си и цветни таблици, които приличат на проби от боя, защото цветът на скалите може да бъде наистина информативен. Ако видите геолог с такива, той не планира скоро да се пребоядисва, поне не на терен.