Мръсният въздух пречи на пчелите да намират цветя

Мръсният въздух затруднява пчелите, пеперудите, молците и други опрашващи насекоми да откриват цветята. До този извод стигат изследователи от Университета в Рединг, които са анализирали 22 експериментални проучвания за влиянието на озона и азотните оксиди върху опрашването. Проучването е публикувано в списание Frontiers in Ecology and the Environment.

Двата замърсителя променят или разграждат ароматните вещества, отделяни от цветята. Така насекомите по-трудно разпознават химическите сигнали, които ги насочват към нектара и прашеца.

Повишените нива на озон намаляват ефективността на опрашващите насекоми средно с 42 процента, а азотните оксиди - с 46 процента. Когато двата замърсителя се срещат едновременно, средният спад достига 68 процента, показват обобщените данни.

Изследователите уточняват, че комбинираният ефект не може да бъде изчислен просто чрез събиране на двете средни стойности. Само малка част от включените проучвания са изследвали озона и азотните оксиди заедно. В тези случаи допълнителната вреда е била по-малка, тъй като газовете реагират помежду си във въздуха и частично се неутрализират.

Най-уязвими са специализираните опрашители

Рискът не е еднакъв за всички насекоми. По-уязвими са видовете, които разчитат на аромата на едно конкретно растение, за да открият храна. Сред тях са някои молци. По-общите видове, включително много пчели, могат да използват по-широк набор от сигнали и растения.

Дневно активните опрашители като пчелите и пеперудите се сблъскват с по-високи нива на озон, докато нощно активните насекоми, сред които са много молци, са изложени на повече азотни оксиди.

Периодът на риск може да продължи десетилетия

Дизеловите превозни средства са основен източник на азотни оксиди. Според водещия автор на изследването Джеймс Райъл нивата на озон се очаква да продължат да се повишават до около 2050 г., дори когато емисиите на азотни оксиди започнат да намаляват заради отказа от изкопаеми горива.

„Това ще създаде труден период за опрашващите насекоми през следващите две до три десетилетия. След като по-чистите горива се наложат напълно, нивата на озон би трябвало да спаднат, което ще даде възможност на насекомите да се възстановят“, казва Райъл.

Той добавя, че по-бързото намаляване на емисиите на азотни оксиди, особено от дизеловите превозни средства, може да съкрати този период. „По-голямата част от храната, която отглеждаме, зависи от здрави опрашващи насекоми, така че защитата им от замърсяването не може да чака до 2050 г.“, посочва изследователят.

Повечето данни в анализа са от Европа. Това оставя празнина в познанията за въздействието на замърсяването върху опрашителите в по-силно замърсени райони, включително части от Азия.