В чии ръце ще отиде "Лукойл" и кой ще плаща сметката

Коментар на Емилия Милчева:

Ако българските управляващи изберат особен управител за рафинерията на "Лукойл" така както попълваха със свои фаворити регулаторите, резултатът е предрешен - опраскване на най-голямата компания с годишен оборот от над 4,4 млрд. евро за 2023 г. и взрив на пазара на горива.

Оптимистичният сценарий е действията на коалиционното управление, лидирано от ГЕРБ и ДПС-Ново начало, да са част от някаква известна само на тесен кръг лица стратегия за енергийната сигурност. В България обаче оптимизмът е запазен за терапевтичните беседи с журналисти на председателите на упоменатите партии Бойко Борисов и Делян Пеевски.

Обстоятелствата са форсмажорни. До 21 ноември, когато влизат в сила американските санкции, България трябва да намери начин оперативната дейност на “Нефтохим” да продължи. Но ако САЩ не разрешат временно изключение от наложения от тях санкционен режим, каквото са получили до момента Германия и Унгария, управляващите ще трябва да прекроят и този, и следващия бюджет, особено в частта за дефицита. После ще бъдат свалени от власт не от опозицията, а заради икономическите последствия.

Предизвикателството сега е дали са в състояние да предложат устойчиво решение за снабдяването с горива, което минава и през доставки на петрол по маршрути, различни от руските - ако вкарат избрано от тях лице в рафинерията.

Рейдърство или стратегия?

Институтът на “особения управител”, уреден законодателно още през 2022 г., когато Русия започна войната в Украйна, беше разширен преди 3 дни с нови правомощия за управление и продажба на активи. Приетата скорострелно промяна съперничи единствено на бързината, с която през 2013 г. за петнайсетина минути депутатът от ДПС Делян Пеевски беше избран за председател на ДАНС (Държавна агенция “Национална сигурност”). Днес Пеевски е една от ракетите-носители на законопроекта, а също и този, чиито интереси съзира цялата опозиция зад “корпоративното рейдърство”, както го нарече Красимир Манов (МЕЧ).

Обвиненията бяха предизвикани от новите правомощия, осигурени законово на “особения управител”, да продава активи, без да е разписана детайлна защита на правата на акционерите на “Лукойл” и главно тяхното съгласие. Нужно е единствено “предварителното одобрение на Министерския съвет”. Тоест, ако кабинетът на Росен Желязков вземе решение, особеният управител ще продаде рафинерията, 220-те бензиностанции, продуктопровода, данъчните складове. Законът предвижда това да става след пазарна оценка, но кой ще я прави така и не се уточнява. Средствата от продажба ще постъпват в специална сметка в касичката на властта - държавната Българска банка за развитие, чиято непрозрачност и липса на отчетност как оперира с публичните средства е запазена марка от две десетилетия.

Правителството ще назначава особения управител по предложение на министъра на икономиката - в конкретния случай Петър Дилов от квотата на ”Има такъв народ” (ИТН), и след анализ от Съвета за сигурност към правителството. Допуска се назначаване на до трима управители, които обаче ще трябва да вземат решенията си с консенсус.

Анализатори и политици се опасяват, че продажбата на активи ще доведе до международен арбитраж. Президентът Росен Плевнелиев (2012-2017) коментира по bTV, че национализация на „Лукойл“ би била „много тежка грешка“ и може да доведе до милиардни санкции. Според него продажба може да се извърши единствено със съгласието на рафинерията, а назначаването на особен управител определи като “добро решение” - ако работи прозрачно. Енергийният експерт Илиян Василев пък прогнозира, че законът ще бъде изпратен в Конституционния съд.

Германският опит

Управляващите уверяват, че законът бил “копиран” от германския, но и “надграден”. Така го обясни Борисов. Надстройката се оказа опцията за разпореждане с активите. По БНР Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) обясни, че германското законодателство предлага “по-голяма правна сигурност” при попечителство на активи под санкции.

Германия обаче не конфискува частни активи. Позицията на Берлин е руският собственик да намери до 6 месеца купувач, който да работи с неруски нефт, или губи собствеността си. Този аргумент натежа и американската Служба за контрол на задграничните активи (OFAC) разреши дерогация до март догодина. А “Роснефт” безуспешно търси купувач от 18 месеца.

В Германия “особеният управител” беше въведен още през 2022 г. в дружество, което оперира три рафинерии с участието на “Роснефт”. Основната цел е да не бъдат допуснати финансови средства от дейността им към Русия. Руската държавна компания оспори в съда мярката, но съдът я потвърди. Българските управляващи обаче поставиха решенията на “особения управител” над закона - те не подлежат на съдебен и административен контрол.

В България обаче е предвидено друго

За разлика от Германия, където временното управление се извършва от Федералната мрежова агенция, в България министърът на икономиката ще предлага новия държавен ръководител на рафинерията. В някои медии се завъртя името на “British Petroleum” (ΒP) - първо като особен управител, а впоследствие да купи “Нефтохим”. Британската компания работеше повече от 30 години в Русия, а до 2022 г. притежаваше и дял от 19,65% в “Роснефт”, който продаде заради руската инвазия в Украйна и натиск от “Даунинг стрийт” 10. Международна компания с репутация и опит в производството и продажба на горива обаче е много по-добър вариант от някой партиен верноподаник.

Законът още не е обнародван в Държавен вестник, а депутати от ГЕРБ и БСП публично допуснаха възможността държавният БЕХ (Българският енергиен холдинг) да закупи рафинерията на “Лукойл”. По bTV и министърът на икономиката също потвърди, че хипотезата БЕХ да купи българските активи на “Лукойл”е добре дошла.

Трудно е за вярване, че финансовото състояние на БЕХ ще позволи сделка, която по оценки отпреди година би била за над 1 милиард евро. Управляващите наляха т.г. 1,5 милиарда лева, изтеглени като заем, в “шапката” на държавната енергетика - за да изпълнят инвестиционните си програми енергийните дружества, обединени в холдинга. Става въпрос за хидроагрегатите на ПАВЕЦ „Чаира“, вецове на НЕК, също и новите два блока в АЕЦ “Козлодуй”, които пък станаха причина Moody’s да понижи кредитния рейтинг на БЕХ.

Но от “Демократична България” миналата седмица откриха едни 5 милиарда лева в проектобюджета за 2026 г., които не се виждат, и поискаха да разберат предназначението им.

Кой ще договаря петролните танкери

Най-сериозни са опасенията как един назначен от властта мениджър ще управлява огромен комплекс като “Нефтохим” и най-главното - как ще договаря доставките на петрол, тяхната ритмичност и разплащане. Вземе ли го БЕХ, вместо частен, ще получим държавен монопол върху пазара за горива.

В свой анализ по темата ЦИД обръща особено внимание на това и препоръчва да се изготви междуведомствен план за действие, който да включва екип от експерти с юридически, финансов и енергиен опит. Този екип трябва да подготви предварителни договори за доставка на суров петрол. Според ЦИД необходимо е и “активиране на трите предварителни (standby) споразумения с британската компания „Бритиш Петролиум“, испанската „РЕПСОЛ“ и канадската „Хеч“ и логистичен план за ритмични доставки на суров нефт до терминал Росенец от 21 ноември”. Освен ако управляващите нямат план да възложат на някой познат им посредник да осигурява суровия петрол.

Въпросът, който не може да има отговор преди 21 ноември, е как новата ситуация ще повлияе на цените на горивата в регион, в който “Лукойл Нефтохим” снабдява почти навсякъде, а в България осигурява близо 80% от горивото. Междувременно правителството засили охраната по суша, вода и въздух, включително със система за защита от дронове, на обектите на “Лукойл” на българска територия. Причината са санкциите на САЩ и инцидентите с обекти на руската компания в европейски държави.

Преди американските санкции, европейските забраниха преработката на руски петрол и износа на продукти, произведени от него. Резултатът бе, че от 104,1 млн. евро печалба през 2023 г. бургаската рафинерия спадна до 108,7 милиона евро загуба през 2024 г., тъй като дерогацията за България, поискана от кабинета на Кирил Петков, приключи в началото на миналата година.

Може ли България да предложи нещо, за да получи отсрочка?

Унгарският премиер Орбан получи 12 месеца отсрочка за санкциите върху вноса на руски петрол и газ - след като Будапеща се е съгласила да закупи американски втечнен природен газ (LNG) за близо 600 милиона евро, предадоха агенциите. Известно облекчение за Орбан, за когото се очертава тежка битка на парламенарните избори напролет.

Какво може да предложи България срещу своето искане да получи временно изключение от OFAC? Отговорът ще дойде в следващите 11 дни. Министърът на икономиката е “напълно уверен”, че ще го получим.

Ако “особеният управител” се окаже поредният партиен комисионер, финалът е предрешен. Държавата на “Д”-то отново е в ролята на рейдър под знамето на “националната сигурност”, а цената… то се знае, както при Корпоративна търговска банка и АЕЦ “Белене” - ще я плащат гражданите.