Оставката не е катарзис: протестът трябва да продължи

Коментар на Даниел Смилов:

Безпрецедентните протести в страната доведоха до оставката на правителството "Желязков". Това е безспорен успех за българската демокрация, защото гражданите станаха коректив на едно самозабравило се мнозинство и неговите водачи – Борисов и Пеевски . Това е урок за бъдещето – вече се знае, че трябва да излязат сто и петдесет хиляди в София и още толкова в страната, за да се постигне бърз резултат.

Но оставката на правителството, уви, не е все още катарзис нито за мнозинството, а още по-малко за водачите му . Те я възприемат като тактическо отстъпление, като временно снишаване, като избягване на най-тежкия удар чрез комбинация от поврътливост, камуфлаж и мимикрия.

Същевременно тече и процес на отвличане на енергията на протеста в посока нов проект на президента Румен Радев с незнайна идеологическа и политическа окраска. Не престават и опитите да се оспорва еврото , макар че противниците му се убедиха, че тяхната кауза не е кауза на протестите.

Затова протестът не трябва да бъде демобилизиран, а напротив, да запази и увеличи интензивността си в преходния период до ново управление , за да защити идеите си и да предотврати тяхното изкривяване. Една от позитивните задачи, които той може да изпълни, е да мотивира парламента – който продължава да си работи – да приеме пълноценно машинно гласуване и гаранции за честността на вота. В тази посока е много важно да не се позволи назначаването за министър на вътрешните работи на лице, което отново ще толерира купуването на гласове (което се върши като цяло от обичайните и основателно заподозрени ДПС и ГЕРБ ). Също така, по модела на предходни протести, трябва да бъде поискана и оставката на Сарафов: няма причина на негово място да не бъде назначен поне законен и.ф. главен прокурор.

Но още по-важно е протестите да продължат, за да отстояват каузата си – която е промяната на модела Пеевски-Борисов . И да предотвратят подмяната ѝ с котка в чувал, каквато се оказа Слави Трифонов, например – уж популярен антикорупционер, който стана обслужващ персонал на Пеевски-Борисов.

Отговорността за безобразията

Първата задача на Протеста оттук нататък е да предотврати размиването на отговорността за безобразията, които мотивираха хората да излязат. Това размиване вече е в ход:

1. Борисов се опитва да прехвърли на друг (най-вече на ПП -ДБ ) вината за факта, че ще влезем в еврозоната без редовно правителство и бюджет. Това е израз на същата арогантност, която е причина за протеста: не е виновен този, който се е оплескал, а другите, които са го отстранили с покана да се почисти. Всъщност Борисов и Пеевски съзнателно използваха влизането на страната в еврозоната като извинения за собствените си безобразия – и прокурорско-съдебни гонения на опозицията, и бюджетни ексцеси през 2025-2026. И двата номера не минаха, така да се каже, но виновен е сервитьорът, който се е опитвал да излъже хората със сметката.

2. Борисов се бил разграничил от Пеевски и протестът му помогнал за това. Тази теза почна да се върти из студията, но тя е дълбоко невярна. Първо, протестът не е правил някаква съществена разлика между Пеевски и Борисов, освен от гледна точка на интензитет на дразнение. Иначе по съдържание те са възприемани както си трябва – като тандем. Второ, Борисов всъщност с нищо и нито за момент не се е дистанцирал от Пеевски . Все още той не е казал нито една критична дума за ортака си, което е забележително, защото почти няма личност в световната история, към която Борисов да се отнася по този начин. Само може би Тодор Живков и Господ, който по евангелието от Банкя надхитрил всички и казал "ту-ту" от високо, са може би конкуренция на коалиционния партньор. Трето, много се спекулира, че след Пазарджик Борисов се опълчил на Пеевски – опълчване, което доведе до обща снимка и влизане на Пеевски официално в коалицията.

3. Умишлено се създава впечатлението, че ПП-ДБ едва ли не са поели властта. Това, разбира се, изобщо не е така. Мнозинството на ГЕРБ-ДПС в парламента си стои, правителството "Желязков" си е на място, а дори и да бъде сменено, то ще е отново с човек на Борисов и Пеевски. Андрей Гюров, като част от ръководството на БНБ, не би трябвало да се съгласява да стане премиер (а и политически не е редно да позволи да си измият ръцете с него), а другите са всички капии на гореспоменатия тандем. Ако и те целокупно откажат, по конституция Желязков и министрите му си остават като кабинет в оставка. Т.е. ГЕРБ-ДПС ще продължат да управляват до изборите и те носят отговорността за случващото се в страната. Ако поискат, те могат дори бюджет да приемат.

В този смисъл Протестът трябва да удържи своята мобилизация, защото в настоящата ситуация той е единственото реално ограничение на властта на тези, които уж са отстранени от власт.

Котката в чувал

Младите хора (а възрастните още повече) трябва да внимават, да не си купят поредната котка в чувал с евентуалния проект на президента Радев. Котката в чувал се получава, когато се гласува за популярна личност, без да има особена яснота за нейните убеждения и позиции по ключови въпроси. В България (и не само) се наложиха персоналистките, лидерски партии, които съществуват само и чрез дадена личност. ГЕРБ, "Ново начало", "Възраждане ", "Меч", "Величие", ИТН са формации , които изобщо не е ясно дали могат да съществуват без лидерите си. Интересно е, че лидерите на тези формации са изключително политически маневрени и са заемали кажи речи всички възможни позиции по всички въпроси, като може би трябва да се направи някакво изключение за Костадинов. Поврътливостта им води и до това те да се договарят и никой да не се възмущава от евентуални "сглобки" между тях, защото в крайна сметка никакъв особено важен принцип не би бил нарушен от подобна сглобка. Затова единствената "сглобка", която доведе до публично възмущение, беше с участието на ПП-ДБ: формация, която се дефинира не през лидерите си, а принципите си.

Президентът Радев засега е в нишата на персоналистките партии и ако иска да не остане в нея, е време да изясни принципите си. И то да не ги маркира с мълчание и алюзии, а да го направи ясно. Защото дотук той следва модела "котка в чувал" – и ловец съм, и рибар съм стига да хвана няколко гласа повече.

Затова Протестът трябва да се съсредоточи в принципи , а не в личности. Да иска и търси идентификация по ключови въпроси, които ще стават все по наложителни:

1. Еврото е факт за България и принципната позиция е да не се прави от него предизборна кампания, с цел да се спечели някой друг глас. Една от важните разделителни линии на следващите избори ще е точно тази.

2. България има нужда от силна и обединена Европа. Сирените на разпада са силни и извън ЕС, а и в части от него (Орбан например). Ако нашата котка в чувала излезе сирена на разпада на ЕС, огромното мнозинство от площадите в страната ще е силно и с право разочаровано. Затова е време това мнозинство отсега да се заяви срещу подобни маневри и подмени.

3. Лидерските партии тръгват помпозно и завършват жалко-комично. ИТН отдавна са в жалко-комичния си период, а в момента и ГЕРБ като че ли влизат в него. Новото начало пък е феномен в това отношение, който съчетава и драмата, и трагедията, и комедията. Затова идеологическите партии с принципи, които не изчезват със смяната на лидерите им, не са чак толкова лоша алтернатива. Такива партии има и у нас, но за тях е важно да не забравят тези принципи. Както стана при БСП, което Корнелия Нинова опита и почти успя да превърне в социал-консервативна формация. Един от белезите на принципната партия е, че тя може да надживее лидера си без да се свие и стане незначителна.

Много се изговори за това, че протестите създават негативни мнозинства. Протестът, който преживяваме в момента, е модернизационен. Той следва логиката на протестите от 1990,1997, 2013, 2020. Това бяха протести за по-свободна, по-европейска, по-малко корумпирана и по-добре управлявана България: а това е ясна, позитивна програма. И затова тези протести са градивни, полезни и не могат да бъдат свеждани само до изблик на някаква негативна енергия и отрицание. Младото поколение взе инициативата в настоящия случай и масовизира събитията по безпрецедентен начин. Задължението на всички поколения обаче е да запазят позитивната, градивна енергия и да я използват за модернизационните цели, които и огромната част от протестиращите припознават.