Законни ли са атаките на САЩ срещу Иран?

Американската армия се присъедини към Израел и атакува над 1000 цели в Иран, убивайки много от висшите му служители, включително върховния лидер аятолах Али Хаменеи.

"Ройтерс" представя поглед върху законността на американските удари, които според критиците превишават правомощията на президента и не зачитат международното право.

Какво твърди Тръмп?

Президентът Доналд Тръмп представи различни цели и оправдания. Той заяви, че е смятал, че Иран ще удари пръв и че атаката е имала за цел да елиминира непосредствените заплахи за Съединените щати, техните военни бази в чужбина и съюзниците им. Той обаче не предостави подробности и някои от твърденията му не са подкрепени от доклади на американското разузнаване. Тръмп посочи и че Иран може да се сдобие с ядрено оръжие в рамките на един месец, но не представи доказателства и това противоречи на твърденията му от юни, че американската армия е "заличила" ядрената програма на Иран.

Президентски правомощия за използване на военните сили

Атаките срещу Иран разширяват границите на конституционните правомощия на Тръмп, считат правни експерти.

Съгласно Конституцията на САЩ президентът командва въоръжените сили и ръководи външните отношения, но само Конгресът има правомощието да обявява война.

Президентите на двете партии са провеждали военни удари без одобрението на Конгреса, когато това е било в национален интерес, но с по-малка интензивност по продължителност и обхват от това, което би се считало за война - граница, която Тръмп може би изпитва.

Тръмп и министърът на отбраната Пийт Хегсет определиха действието като война, а Хегсет го нарече "най-смъртоносната, най-сложната и най-прецизната въздушна операция в историята". Тръмп пък заяви, че тя може да продължи пет седмици или повече и предупреди, че ще има повече жертви от страна на САЩ.

Конгресът е предоставял разрешение за големи военни операции, като например инвазията на президента Джордж У. Буш в Афганистан през 2001 г. и в Ирак през 2003 г.

Резолюция за военни правомощия

Резолюцията за военните правомощия (WPR) от 1973 г. действа като контрол върху президентската власт.

Съгласно нея президентът може да включва армията във въоръжен конфликт само когато Конгресът е обявил война или е предоставил конкретни пълномощия, или в отговор на нападение срещу територията на САЩ или нейните военни. Законът изисква президентът да докладва редовно на Конгреса - нещо, което администрацията започна да прави в понеделник.

Освен това Резолюцията за военните правомощия изисква неразрешените военни действия да бъдат прекратени в рамките на 60 дни, освен ако крайният срок не бъде удължен.

Предвижда се процедура, по която Конгресът може да изтегли военните от конфликт, и членове на двете партии заявиха, че планират да гласуват подобно законодателство тази седмица.

Много малко вероятно е подобно гласуване да събере мнозинство от 2/3, необходимо за отмяна на ветото на Тръмп.

Правни експерти посочиха, че народната опозиция може да е основната пречка за способността на Тръмп да продължи атаките.

Какво казва международното право?

Правни експерти отбелязаха, че много държави ще считат атаките за неоправдани съгласно Устава на ООН, който гласи, че държавите членки трябва да се въздържат от използване на сила или заплаха от сила срещу други държави.

Има изключения, когато силата е разрешена от Съвета за сигурност на ООН или се използва в самозащита в отговор на въоръжено нападение, но нито една от тези хипотези не важи в случая. Съществува и концепцията за превантивна самозащита, която би позволила на Съединените щати да атакуват Иран, ако имат доказателства за предстояща, смазваща атака.

Съединените щати имат право на вето в Съвета за сигурност на ООН, което защитава Вашингтон.

Правни експерти заявиха, че нарушаването на международното право все още носи цена и както Обединеното кралство, така и Испания ограничиха използването на базите си при атаките, позовавайки се на липсата на оправдание за конфликта.

Законно ли е убийството на Хаменей?

Правни експерти обясниха, че това не е ясно.

Съобщава се, че Израел е извършил действителния удар, който е убил Хаменей, а САЩ са предложили разузнавателна и оперативна подкрепа.

През 1981 г. президентът републиканец Роналд Рейгън подписа Изпълнителна заповед 12333, която забранява на всеки, работещ за правителството на САЩ или действащ от негово име, да участва в убийство. Освен това тя забранява участието в убийство от страна на американската разузнавателна общност.

Убийството на лидер, което може да се квалифицира като убийство в мирно време, обаче може да бъде легитимен военен акт по време на въоръжен конфликт, уточниха правни експерти.

В случая с Хаменеи законността би зависила отчасти от това дали САЩ са били във война, когато той е бил убит, и дали е бил считан за военен лидер.