"Райнметал": нима ще изгубим и тази инвестиция?

Коментар на Емилия Милчева:

Докато Европа инвестира милиарди в отбранителната си индустрия, България изпраща различни сигнали. Сделката с турската държавна компания "Боташ", превърнала се в символ на неизгоден държавен ангажимент и с натрупани задължения от над 360 млн. долара, получава нов живот. Договорът с "Райнметал" обаче, който можеше да позиционира страната в eдна от най-бързо развиващите се индустрии в Европа, влиза в режим на ревизия.

Още новини от Украйна

Ако това е "стратегически форсайт", прогресът изглежда е известен само на тесен кръг във властта.

България нямала нужните пари

Какъв модел на индустриална политика следва България в момент, когато Европейският съюз превръща отбранителната индустрия в стратегически приоритет? Само преди година президентът Румен Радев обсъди с изпълнителния директор на "Райнметал" Армин Папергер съвместния проект с ВМЗ-Сопот за заводите за барут и муниции и заяви, че с тази инвестиция "България става част от европейската отбранителна екосистема".

Предишният кабинет беше предвидил 667 млн. евро за двете предприятия, като за 420 млн. eвро от тази сума се разчиташе на европейския механизъм SAFE. А сега Александър Пулев, министър на икономиката в правителство с премиер Румен Радев, съобщи, че средства за такава инвестиция в бюджета за 2026 г. няма. Съвместното дружество "Иганово" се закрива. Разбра се, че преструктурирането на финансовия модел "ще отнеме доста време".

Всички искат с "Райнметал"... освен България

Според Министерството на икономиката първоначалната схема, разчитаща на кредитния инструмент SAFE на ЕС, вече не може да осигури необходимото финансиране в този вид. Защо това се установява едва година след обявяването на джойнт венчъра не е ясно.

Докато България преразглежда проекта си, "Райнметал" ускорява експанзията си в Източна Европа. През 2025 г. германският концерн и Румъния се споразумяха за завод за барут във Виктория, окръг Брашов, на стойност 535 млн. евро. Строителството му трябва да започне тази година, очаква се разкриване на 700 работни места, а Румъния ще използва средства от SAFE, за да финансира част от проекта. Одобрените ѝ от ЕС средства по инициативата за отбрана са 16. 680 млрд. евро, планът на България е за петкратно по-малка сума.

Договореностите на Румъния с "Райнметал" включват още и местно производство на бойната машина Lynx, завод за среднокалибрени боеприпаси, логистични и сервизни мощности и център за обучение.

В Литва германската компания строи завод за 300 млн. евро за 155-милиметрови снаряди. Балтийската държава поиска и втори за боеприпаси по схема, която беше одобрена и в България: 51% за германската компания, а останалите 49% - за държавни дружества.

Наскоро и друга държава от Източна Европа съобщи за публично-частно партньорство с "Рейнметал". Хърватското дружество "Док-Инг” и германската компания ще разработват следващо поколение автономни и безпилотни наземни платформи за военни и охранителни приложения. Амбицията е Хърватия да се превърне в европейски център за модерни отбранителни технологии.

От Румъния през Литва до Хърватия "Райнметал" разширява присъствие. Само в България се преразглежда вече обявеното партньорство. Вместо да капитализира безпрецедентния европейски интерес към отбранителното производство, страната рискува да остане само доставчик на отделни компоненти, вместо да бъде домакин на нови високотехнологични производства.

И българските компании искат да произвеждат барут

След началото на войната в Украйна Европа изпитва остър недостиг на барут. В България две частни оръжейни дружества също развиват проекти за такова производство - ЕМКО, чийто собственик е оръжейният търговец Емилиян Гебрев, и "Арсенал" - Казанлък.

През март 2025 г. Радев публично защити проект за частен завод за барут, без да назовава Гебрев по име. Той каза, че повече от година български инвеститор иска да изгради завод за барут, "но има пълен блокаж и от "сглобката", и от правителството на Главчев”. В интервю пред "Свободна Европа" бившият военен министър Бойко Ноев каза, че телефонно обаждане на Делян Пеевски е спряло проекта на Гебрев в напреднала фаза.

Фабриката е планирана върху терена на бившия военен химически комбинат в Смядово и макар ДАНС на два пъти да одобрява проекта, до производство на военни нитроестерни барути за артилерийски снаряди не се стига. Обектът не е включен в Списъка на стратегическите обекти от значение за националната сигурност, което не му дава право на държавна охрана.

За разлика от Гебрев, "Арсенал", която е най-голямата частна оръжейна компания в България с близо 10 хиляди заети, не е обявила публично каквито и да било подробности за проекта си. Но информация за него все пак изтече.

Какви са приоритетите на България?

Три различни проекта за заводи за барут показват едно - проблемът не е липсата на инвеститори. Европа търси нови производствени мощности, българските компании - пазари, а чуждестранните концерни търсят партньори. Проблемът очевидно не е в липсата на инвеститори, а в способността на държавата да превръща подобни проекти в реални производства. Докато другите страни използват европейските средства и войната като катализатор за индустриално развитие, в България стратегическите проекти се сблъскват с непрозрачни решения, политически намеси и внезапна промяна на държавните приоритети.

И тук контрастът с неизгодното споразумение с "Боташ" става най-видим. Проекти, които могат да донесат ново производство, технологии и поне 1000 работни места, се отлагат или блокират с обяснението "няма пари". За сметка на това договор, който всеки ден влошава финансовото положение на държавната газова компания, получава нов шанс при мъгливи перспективи за свързаности в енергетиката и транспорта.

Докато Европа строи заводите на бъдещето, България ще продължава да изплаща сметката за "Боташ".