Израел през 2014 г. е като Германия през 1933 г.

През февруари 1983 г., по време на демонстрация в Йерусалим, мирни активисти поискаха оставката на тогавашния министър на отбраната Ариел Шарон след като се появи доклад за ролята му в клането в Сабра и Шатила в Ливан.

Тогава член на дясното крило хвърли граната насред тълпата, убивайки един човек и ранявайки десетки други. Това беше кулминацията на ескалиращото насилие между тълпата в дясно и левите демонстранти, които протестираха срещу войната в Ливан. Оттогава, включително и протестът, на който министър-председател Ицхак Рабин бе убит, не е имало такова насилие сред израелското население, разделено на поддръжници и противници на мирния процес.

През последните няколко седмици светът стана свидетел на нов вид ярост. Началото бе поставено с бруталното убийство на Мохамед Абу Кадир от група ортодоксални евреи, двама от които тийнейджъри. Това убийство започна вълна от „шествия на насилието“, тормоз на арабски минувачи и страховити заплахи за живота на журналисти, актьори и други публични личности, които си позволиха да говорят срещу действията на Израел в ескалацията на конфликта в Газа. Това явление се разрасна в излезли от контрол дискусии в социалните медии и сблъсъци между анти-военни демонстранти и бандити облечени в Нео-нацистки униформи (иронията е, че повечето от тях са ортодоксални евреи). Тези бандити са водени от един рапър, който нарича себе си "Сянката" и който се обръща към последователите си като "Лъвове" ("Лъвовете на Сянката").

Елкана И. е млад евреин, който е с десни убеждения, но въпреки това се е наситил на тази лудост. Той е израснал в еврейско селище Бет-Ел на Западния бряг, той политически се идентифицира с тези десни „бандити“, той подкрепя правото на евреите да се заселят на територията на целия Израел. Елкана подкрепя военните действия срещу „Хамас“, които според него не са потенциален партньор за мир. Той обаче вижда опасността, пред която израелското общество е изправено във време, когато липсата на лидерство е свързана с внушаването на страх и отчаяние. Ето защо той написа писмо до своите десни еврейски ортодоксални връстници, което публикува на Facebook страницата си, от където текстът се разпространи като вирус само в рамките на няколко часа. Както често се случва в малки стегнати общности каквато е държавата Израел, не мина и ден и за писмото на младежа се заговори по всички радиопредавания в страната. Защо? Той се осмели да сравни модерен Израел с нацистка Германия от 1930-та.

Мнението на Елкана и вниманието, което получи сам по себе си говорят за чувство на неотложност, объркването и ужаса, които са се загнездили в израелското общество, нещо, което по принцип е добре скътано зад щит на подкрепа за войските и фалшиво чувство за солидарност пред лицето на падащите ракети.

Друг, осмелил се да сравни израелците с нацистите е уважаваният и също толкова известен еврейски учен и философ Йешаяху Лейбовиц (1903 -1994). Лейбовиц, ортодоксален евреин, живял в Йерусалим, призова израелците да започнат мирни преговори ден след края на Шестдневната война през 1967 година. Той нарече израелските войници в служба на окупацията "юдео-нацисти" – фраза, която го изрита далеч от съгласието.

Нацистите дойдоха на власт в Германия през 1933 г. тяхната пропаганда срещу евреите бе част от расисткия дневен ред на техния лидер Адолф Хитлер. Евреите, които съставлявали по-малко от 1% от населението на Германия тогава, били неразделна част от германското общество. Те живели в страната в продължение на векове. Нацистите обаче имали една цел: Германия без евреи. Между 1933 г. и по време на Втората световна война, която започва през септември 1939 г., евреите били бавно прогонени от обществото, лишени от своите права и собственост. На 1 април 1933 г. е обявен общ бойкот срещу германските евреи. Нацистки партийни членове стояли пред магазините и предприятията, чиито собственици са евреи и не позволявали на клиентите да влизат. Една седмица по-късно са приети закони за прогонването на евреите от държавната администрация, съдебната система, обществената медицина и германската армия. През септември 1935 г. "Нюрнбергските закони" са приети. Едни от най-важните сред тях са отнемането на гражданските права на евреите и забраняването на бракове между евреи и неевреи. През 1939 г. започва изселването на германските евреи в гета и транспортирането им до лагерите на смъртта. Това е началото на Хитлеровото "Окончателно решение на еврейския въпрос“.

В Германия, където евреите са неразделна част от ежедневието и обществото, нещо бавно се размърда. Промяната е забележима, но достатъчно бавна за да могат хората да не обърнат достатъчно внимание, да вдигат рамене и да продължат напред. Германците искаха да вярват в тяхното лидерство и някои от тях наистина вярвали, че евреите са  източникът на техните затруднения. Евреите са били тормозени по улиците, наричани с обидни имена, бити и унижавани. Повечето минувачи просто повдигали рамене. Други, които се опитвали да възроптаят срещу тези актове, били наречени предатели.

Историите за еврейските гета и преследванията по време на нацизма са част от духа на изграждането на държавата Израел. „Ние никога няма да страдаме и да бъдем унижавани така отново“ е посланието, което преобладава в разказите на оцелелите, които се появяват в часовете по история в училище, в армията, на младежки сбирки. Писмото на Елкана към неговите десни връстници, което следва по-долу, казва не толкова бързо. Какво ще кажете за това, че ние всъщност се превръщаме в насилник? Какво ще кажете за това, че ние сме тези, които  вдигат безучастно рамене и продължават по пътя си? Какво ще кажете за нас, които наричаме съседа си „предател“, защото е видян да купува стока от неевреин? Можем ли да кажем, че сме се превърнали в огледало на нацисткото общество от онова време?

Днес, 20% от израелските граждани са палестинци. Връзката им с държавата е сложна. Налага им се да се справят с това да бъдат третирани като второкласни граждани от деня, в който е създадена страната. Палестинските-израелци са неразделна част от обществото и са представени в медиите, парламента, в музикалните и актьорските среди, като сред тях има и множество общественици. Миналата седмица, палестинските израелци призоваха за търговска стачка в подкрепа на хората на Газа. В отговор, външният министър на Израел Авигдор Либерман, който е десен по убеждения и партийна принадлежност, призова за бойкот на арабските фирми, което много напомня на нацистката забраната от 1933 година.

Вижте какво написа Елкана за всичко това:

Ние сме Германия 1933 (Публикувано в Facebook от Елкана, 20 юли, 2014):

Това няма да ти хареса, на теб - консервативният, вярващият в "еврейска държава за еврейския народ." Аз гласувах за Нафтали Бенет (министър на икономиката, лидер на партията на дясното крило: "Еврейският дом") и ще гласувам за него отново. Мисля, че Махмуд Абас не е партньор за мир. Бих предоставил и още примери, но мисля, че схващате идеята.

Ето и какво искам да кажа: Мисля си, че сме много подобни на Германия от 1933 г. Сега си изненадан, ужасен и ме псуваш наум. Казваш си, че подобно изречение може да бъде изречено само от някой с леви убеждания. Какво ме накара, мен - Елкана, войник от Бет-Ел  да се осмели да каже това на глас?

Не на призивите "Смърт на всички араби"; не на стикерите "заличете Газа"; не и на ужасяващото убийство на Мохамед Абу Кадир. Мисля, че арабите в Израел днес се справят по-добре, отколкото евреите в Германия по онова време. И освен това аз не си спомням там да е имало терористи, които изникнали от гетата на Европа.

„Неможеш да правиш сравнение.“ Тази мантра се повтаря. Ние не сме нацисти. Никога не сме били нацисти, не сме нацисти сега и никога няма да бъдем. Аз не ни сравнява с нацисти. Успокойте се са една секунда.

И щом ние не сме нацисти и арабите не са преследвани за това, че са араби как може настоящето ни да бъде сравнявано с онзи ужасен момент?

Четох мнения в Facebook и гледах снимки, от които се срамувам, като евреин и като консерватор. Да, аз се идентифицира с Гила Алмагор и Орна Банаи (израелски актриси), които бяха подложени на критики тази седмица. Срам ме е, срамувам се, че съм част от група, чиито хора заплашват живота на други хора от същия етнос заради тяхното лично мнение.

Не ми казвай, "Те съсипват страната!", "Те ни продават заради правата на човека" и други глупости. Няма да ме убедите, че тези, които са заплашвани са "диви тръни", "шумно малцинство" и "тълпа, водена от бандити". Защото аз вече не съм толкова сигурен.

Всеки от нас си мисли че е прав: всеки знае точно какво трябва да се направи и кое е най-лошото за него; всеки смятат, че е част от тихото нормален мнозинството и екстремистите просто ни карат да изглеждаме зле в медиите. Така че, защо да ти вярвам? Защо ти си вярваш? Може би това малцинство е сило, защото изобщо не е малцинство? Може би много неща се случиха откакто "Сила в Израел" (крайната дясна политическа партия) не успя да влезе в парламента. Може би хората, които звънят на всеки журналист, осмелил се да изкаже мнението си и застрашават живота му, са всъщност по-голямата част от нас? Може би човекът, който седи до мен в автобуса е бил на демонстрацията в Тел Авив снощи, биейки онези, които изразяват солидарност с невинните жертви в Газа? Може би всички в автобуса са такива?

Така че аз съм изплашен. Защото онзи ден заплахи бяха отправени към онзи отвратителен член на парламента – арабката Ханин Зоаби (не е "предател", тя никога не е била на моя страна така или иначе, нали?) Вчера пък беше Йарив Опенхаймер (директор на "Мир сега", ционистко движение за мир в Израел) и Дов Хенин (член на лявото крило на парламента от партия Хадиш). Днес заплахи се отправят към Гидеон Леви (журналист с леви убеждения) и Орна Банин (актриса), а утре някой ще ми се обади, за да ми пожелае ужасна смърт или по-лошо, просто защото съм написал това така ли?

И това, приятели мои, е начинът по който германците и поляците, които са живели с евреите като добри съседи, са се чувствали, когато започнали да ги плюят и нарича "предатели" по улиците. Евреите от тогава нямат нищо общо с арабите от днес, и нацистите нямат нищо общо с днешните "лъвове от сенките." Аз говоря за тези обикновени германци, които пият кафето си сутрин и четат вестник, които вярват на глупостите за еврейски заговор за управлението на света, а след това започват да мразят германеца Франц, с когото са ходили заедно на училище, защото той прави бизнес с еврейския си съсед.

Надявам се да греша. Надявам се, че тези са просто няколко самотни, неудовлетворени идиота, които отчаяно се нуждаят да имат собствен живот, но аз не мога да си го позволят. Обръщам се към вас екстремисти. Ние сме щастливи да живеем в страна, където има свобода на словото. Не я превръщайте в Русия на Ленин, Сирия на Асад или по-лошо – Германия на Хитлер.

Израел през 2014 е като Германия през 1933. Моля ви не позволявайте Израел през 2020 г. да се превърне в Германия от 1939 г.