Президентските избори 2026 – мълчанието на ГЕРБ или просто снишаване

Президентската надпревара в България започва да придобива очертания, но към края на август една важна особеност остава непроменена – кандидатите са много, а големият сблъсък все още не е започнал. На 25 октомври ще се избира нов президент, а политическите партии сякаш все още играят на покер и внимателно следят картите на останалите. На първо място е Илияна Йотова. Тя вече обяви кандидатурата си, а зад нея застана „Прогресивна България“ на Румен Радев. Това е най-силната политическа инфраструктура, която към този момент стои зад кандидат в президентската надпревара. Радев официално заяви, че формацията му ще подкрепи Йотова, а самата тя ще бъде издигната чрез инициативен комитет. Именно затова към момента се поставя Йотова в ролята на фаворит. Но да се говори за предрешени избори още сега би било прибързано. Най-голяма е вероятността президентският вот да стигне до балотаж, като основната интрига е кой ще бъде съперникът на Йотова.

И тук идва големият въпрос – Андрей Гюров.
ПП и ДБ вече са постигнали съгласие около кандидатурата му, а според последните информации се работи върху кандидат-президентска двойка с него. Все още обаче самият Гюров не е направил окончателното публично обявяване. Това забавяне вече започва да изглежда като политически проблем. В президентска кампания времето е ресурс. Кандидатът трябва да бъде разпознаваем, да изгради образ, да представи позициите си и най-вече да покаже защо избирателят трябва да го предпочете пред останалите. Гюров има потенциал да бъде сериозен претендент, но потенциалът сам по себе си не печели избори. Още повече че зад него няма автоматично да застане целият десен спектър. СДС вече заяви, че няма да го подкрепи, дори ако ГЕРБ реши да направи това.

А това ни води към най-голямата неизвестна – ГЕРБ.
Бойко Борисов и партията му решиха да не издигат собствен кандидат. Това решение може да се окаже както изключително силен ход, така и огромен риск. ГЕРБ има собствен електорален ресурс, но вместо да го превърне в кандидатура, оставя останалите формации да се борят за ролята на основен противник на Йотова. Така ГЕРБ се превръща в своеобразния арбитър на първия тур - мълчание или просто снишаване. Ако ГЕРБ подкрепи Гюров, това може да му даде сериозен тласък към балотажа. Но подобна подкрепа би била и политически парадокс – избиратели на ГЕРБ да бъдат призовани да гласуват за кандидат, който идва от политическото пространство на ПП-ДБ. И точно тук се намира една от най-големите слабости на Гюров. Той трябва да привлече не само традиционния десен избирател, но и хора извън твърдото ядро на ПП-ДБ, като се смята, че той има потенциал да привлича и центристки избиратели.

Докато Гюров се забавя, други кандидати вече влизат в кампанията.
Иван Христанов официално обяви, че ще се кандидатира за президент и ще бъде издигнат от инициативен комитет. Той се опитва да заеме пространството на независимия кандидат, който не иска да бъде продукт на партийни централи. Радостин Василев също вече е в състезанието като кандидат на МЕЧ. Николай Ненчев е номинацията на БЗНС. А отделно стои „Възраждане“, което може да се окаже особено интересният фактор. Партията на Костадин Костадинов все още избира между петима души, като окончателната номинация се очаква в края на август.

Именно кандидатът на „Възраждане“ може да промени сметките за втория тур.
В момента се чуват две противоположни тези. Едната е, че Йотова има достатъчно сериозна преднина и основната битка ще бъде кой ще заеме второто място. Другата е, че при раздробен първи тур кандидатът на „Възраждане“ може да консолидира значителна част от протестния, националистическия и евроскептичния вот и да се окаже на балотаж.

Това всъщност е голямата особеност на изборите.
В България вече няма класическа битка „ляво срещу дясно“. Има битка за това кой ще успее да събере разпиленото недоволство. Йотова има зад себе си институционална тежест, партийна подкрепа и наследството на Радев. Гюров има възможност да се превърне в основния проевропейски кандидат на опозицията, но трябва да докаже, че може да излезе извън рамките на ПП-ДБ. „Възраждане“ има потенциала да събере протестен вот, но предстои да видим кой ще бъде кандидатът му. Христанов се опитва да се позиционира като независима алтернатива, а Василев вече заема по-остро протестно пространство.

Липсата на кандидат на ГЕРБ.
Тя може да се окаже най-голямата изненада на тези избори. Защото ако Борисов не участва със собствен кандидат, ГЕРБ няма просто да наблюдава изборите. Той ще решава кого да подкрепи и потенциално кого да изпрати на балотаж. Затова към края на август изборите изглеждат по-скоро като битка за второто място, отколкото като битка за първото. Но това може да се промени много бързо. Затова Йотова може да е фаворитът днес, но това не означава автоматично победител на 25 октомври. А големият въпрос за останалите е още по-прост: кой ще успее да убеди българите, че изборът не е предварително решен? Защото ако опозицията влезе в тази кампания разпиляна, с няколко кандидати и без обща стратегия, Йотова действително може да се окаже недостижима. Ако обаче срещу нея се появи кандидат, който успее да събере различни политически групи, центъра и част от протестния вот, тогава президентските избори могат да се превърнат в най-интересния политически сблъсък на годината.