Владислав Иноземцев: Край на коловоза: Защо Империята никога няма да се въздигне от пепелта

​Векове наред руската история е приличала на развалена плоча. Скърцане, трясък, кървав хаос, рестарт – и след това същата стара история се повтаря. Империята на Романови се разпадна – и от нейните останки, обляна в кръв, бе изградена още по-ужасяваща, червена империя. Съветският съюз умря, страната се напи до насита от свобода през 90-те години на миналия век – и отново щастливо се гмурна в топлото блато на персоналистичната диктатура.

​Заради този проклет „ефект на коловоза“ много хора днес се отказват. Изглежда като порочен кръг. Мислят си, че когато настоящият режим се срине (а той ще се срине с оглушителен трясък), нов вампир с пагони неизбежно ще се появи от руините му, ще затегне гайките и ще вкара страната в поредния кръг на историческия ад.

​Отпуснете се. И в същото време – бъдете ужасени.

​Няма да има нов цикъл. Коловозът приключи. Той се удари в бетонна стена от физическа, биологична и историческа невъзможност. Това, на което сме свидетели днес, не е поредната спирала към ново величие. Това са предсмъртните агонии на някога могъща канибалска империя. Левиатан ще изчезне. И има пет причини за това, срещу които никакви политически стратези или силоваци не могат да се противопоставят.

​ПРИЧИНА ПЪРВА: Пир върху труп или краят на съветската инерция.

​Трябва да бъдем честни: през последните двадесет и пет години Русия не е изграждала нова империя. Тя просто пируваше върху трупа на предишната.

​Целият този имперски антураж, геополитическо перчене и дрънкане на оръжие се основаваха единствено на колосалните ресурси, оставени от Съветския съюз. Инфраструктурата, ТЕЦ-овете, мостовете, железопътните възли и ВЕЦ-овете бяха построени от предците. Огромните арсенали от бронирана техника и милионите тонове снаряди, които сега радостно се изгарят, стояха в складовете още от 70-те години на миналия век. Научни школи, космически изследвания, авиация – всичко това бе просто прахосване на старата запасена мазнина.

​В продължение на четвърт век те не положиха свои собствени основи. Режимът умееше само да изпомпва петрол от съветски кладенци по съветски тръбопроводи и да купува лоялност и западни технологии с тези лесни пари.

​Днес тази мазнина е изчерпана. Инфраструктурата се разпада, авариите се превръщат в норма, складовете се изпразват. Нов имперски тласък изисква колосален начален капитал. Но такъв няма. Касата е празна. Машините са износени, тръбите са изгнили. Инерцията изчезна.

​ПРИЧИНА ВТОРА: Демографската присъда.

​Всяка агресивна автокрация, способна на мобилизационни скокове, е изградена върху излишна биологична енергия. Тя се нуждае от млад, евтин и страстен „пушечен яд“.

​През 1917 г. Русия е страна на селски младежи. Средната възраст е била около 20 години. Семействата са имали от пет до седем деца. Жените са раждали постоянно. Именно тази кипяща, неграмотна, млада маса болшевиките успяха да хвърлят в пещта на Гражданската война, натикайки я по строителните площадки на социализма и в ГУЛАГ. Империята разполагаше с безкраен човешки ресурс, който не струваше нищо.

​Вижте Русия днес. Това е силно застаряваща, урбанизирана страна. Средната възраст надхвърли 40 години. Това е нация от разведени жени, пенсионери и мъже с хипертония, ипотеки и простатит. Раждаемостта е достигнала дъното.

​Застаряващото общество е физически неспособно да изгражда тоталитарни империи. То няма нито тестостерон, нито работна ръка. Кого ще изпрати един нов хипотетичен диктатор да копае Беломорския канал или да усвоява Сибир? Четиридесетгодишни мениджъри по продажби с болки в кръста? За да се даде старт на нов тоталитарен цикъл, са необходими милиони агресивни двадесетгодишни младежи, които нямат какво да губят. В Русия такива просто вече не съществуват.

​ПРИЧИНА ТРЕТА: Технологична импотентност и смъртта на „мита за Сталин“.

​Любимата мечта на псевдопатриотите е: „Трябва да направим като Сталин“. Да се проведе строга индустриализация, да се разстрелят саботьорите и да се изгради всичко наново.

​Това е диагноза. Тези хора са заседнали в първата половина на 20-ти век.

​Руската империя имаше Бог, Цар и Отечество. Болшевиките имаха мощна, глобална идея за световна революция и социално равенство, която хипнотизира половината планета.

​Какво имаме сега? Каква идея може да предложи режимът за нов кръг?

​Шизофренична смесица от Илин, съветски знамена, свещеници с кадилници на космодрумите и омраза към гейовете? Това не е идеология. Това е бял шум.

Самата същност на сегашната система е тотален цинизъм. Парите триумфират над всичко.

​Невъзможно е да се стартира нов имперски цикъл върху цинизъм. Лоялността на силоваците и чиновниците се основава единствено на достъпа до хранилката. Веднага щом парите свършат (а те свършват), тази лоялност ще се изпари за 24 часа. Никой няма да умре безплатно за яхтите на олигарсите и дворците на чиновниците. Идеологическото гориво е изгоряло до основи.

​КРЪСТОПЪТЯТ: Какво ни очаква?

​И така: горивото свърши. Демография няма. Технологии няма. Идеи няма. Суверенитет няма. Съветското наследство е погълнато.

​Спиралата на историята за тази форма на държавност приключи. Пренастройването на часовника и новият цикъл са физически невъзможни. Означава ли това обаче, че предстои щастливо демократично бъдеще?

​Съвсем не.

​В момента на колапса системата ще има точно два пътя.

​Първият път е труден: Осъзнаване от страна на регионалните елити, бизнеса и остатъците от разумни силоваци, че оцеляването е възможно само чрез споразумение. Истинска, насилствена федерализация.

Отхвърляне на властта на царя в Москва. Изграждане на твърда, прагматична република, където регионите запазват данъците си, съдиите се избират, а парламентът се превръща в арена за дебати, а не за одобряване на канибалски закони. Това е шанс за създаване на модерна икономика. Но този път изисква колосални усилия, доверие и поява на клас от истински суверенни граждани. А това, в атомизирана и травмирана Русия, е равносилно на чудо.

​Вторият път е реален: Деградация.

​Тъй като няма институции за изграждане на република, нито ресурси за империя, огромната територия просто ще започне бавно и болезнено да гние и да се разпада.

​Това не е задължително да бъде зрелищен колапс с ядрена война между отделни княжества. Това ще бъде пълзяща „сомализация“. Деградация на инфраструктурата. Примитивизация на икономиката. Поява на регионални барони със собствени частни армии и закони.

Москва ще загуби контрол над периферията си, превръщайки се в поредния град сред многото, лишен от трилиони субсидии. Китай мълчаливо и прагматично ще вземе Сибир и Далечния изток под своя икономически чадър – без нито един изстрел, просто изкупувайки активи.

​Това ще бъде дълъг, сив и безнадежден упадък в технологичната периферия на света. Гниещ левиатан, неспособен да атакува когото и да било отново, защото зъбите му са паднали, а мускулите са атрофирали.

​Изборът вероятно няма да бъде между Империята и Демокрацията. Изборът ще бъде между тежкия труд по изграждането на Република от нулата – или потапянето в топло, вонящо, първично блато. И съдейки по състоянието на обществото, блатото има всички шансове да спечели."

​Автор: Владислав Иноземцев/Фейсбук