Костадин Филипов: Искаш или не, накрая идваш в София!

Колкото и да не им се иска на политиците край Вардар, пак ще трябва да го удрят на молба в София. Така им препоръча онзи ден, в петък, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Скопие, където беше на няколкочасово посещение като последен етап от нейната рутинна ежегодна обиколка из Западните Балкани.

Това коментира в "Труд" Костадин Филипов.

Нейният домакин и събеседник, премиерът на РСМ Християн Мицкоски, обикновено арогантен и самоуверен в своите публични прояви, този път бе кротък като домашен любимец и веднага препоръча на шефа на дипломацията си да пуска нота до София с молба за среща с Велислава Петрова-Чамова. Толкова беше смирен, че каза всичко това пред журналистите на пресконференцията след разговорите си с гостенката от Брюксел. Така и така Тимчо Муцунски щял да отиде в София по повод някакъв форум за Коридор? 8, та да вземе да се примоли и да се види с колежката си. Такива неща.

Случайно или не, вторникът е датата 6 октомври. Това е годишнината от смъртта на цар Самуил, който преди 1012 години при вида на ослепените си войници получил сърдечен удар и починал. Така гласи наративът, който се ползва и в България, и в Северна Македония, а и не само в тях и който е последният щрих върху биографията на славния военачалник и владетел, прибавящ необходимата доза исторически драматизъм върху живота и делото му.

Точно на този ден министърът на външните работи и на външната търговия на Република Северна Македония Тимчо Муцунски би трябвало да е в София и вероятно само от него зависи дали няма да отдели поне половин час от толкова скъпоценното си време, за да отскочи до базиликата „Света София“ и да се поклони пред мраморния саркофаг с тленните останки на цар Самуил. Българските дипломати, негови домакини, биха могли да си позволят малка доза коварство и да му предложат да го направи с ясното съзнание, че ако дойде в София една от забраните, която трябва на всяка цена и при всички обстоятелства да следва, е тъкмо тази - по никакъв начин да не отива да оказва почит на българския цар Самуил, почиващ в „Света София“ на българска земя. По никакъв начин и при никакви обстоятелства! Не че подобни практики няма в дипломацията, има ги, разбира се!

Би било интересно да се проверят параметрите на мандата, с който е дошъл. След като организаторите от българска страна на посрещането на тленните останки на Самуил май не си направиха труда да отправят официална покана към политиците и институциите в Северна Македония, но и да бяха я отправили, едва ли щеше да има позитивен отговор. Така че един тест с готовността на властите оттатък границата да приемат цивилизовано вестта за Самуил и да потвърдят европейско отношение към нея не би бил излишен.

Това впрочем не попречи в социалните мрежи да се появи снимка с Гордана Силяновска-Давкова и Християн Мицковски, и двамата облечени траурно, да скланят глави пред мраморния ковчег с останките на цар Самуил. Били преразгледали решението си да не дойдат, а не идвали, защото-според техните учени, това не били костите на Самуил и затова нямало смисъл да отдават почит на човек, който не знаят кой е. Картинката е пълен фейк, разбира се, генериран от изкуствения интелект, на който доста хора, при това сериозни, са се хванали. Шегаджиите в социалните мрежи доста се увеличиха, както виждам, а теми за това в политическата практика на управляващите в Скопие, колкото искаш.

Не ми се иска да се хвърлям дълбоко във водите на тамошната реакция по повод съботната церемония. Все пак искам да запазя част от емоцията си от големия акт - връщането на тленните останки на цар Самуил. А това не би било възможно, ако човек чете и слуша всичко, което там се изговори и написа по този повод. Боли ги много! И има защо - един приятел от Скопие, много интелигентен човек, ми бе казал, че идеята за вековната македонска идентичност, която идва още от библейските времена, се крепи на митовете за Александър Велики и семейството му, на Самуил, Гоце Делчев и Коста Солев-Рацин. Ако това е вярно, а нямам основание да се съмнявам в думите му, притесненията са оправдани - Гърция им издърпа черджето изпод краката с Античността, сега България им „взима“ Самуила и Средновековието, за Гоце спорим, въпреки че и там е ясно, а пък за Кочо Рацин - ще видим!

Та така с Тимчо Муцунски. Никой не му е виновен, че става жертва на това съчетание на две събития - нашата церемония с връщането на тленните останки на цар Самуил в София и препоръките на фон дер Лайен, дадени към Мицкоски в петък при посещението ù в Скопие. То, ако питате мен, си бе едно истинско измиване на ръцете по примера на онзи Пилат Понтийски от библията, след като на молбата на Мицкоски Европейският съюз или негов представител да посредничи в диалога с България, Урсула просто му каза - отивайте в София и се разбирайте. Ние пращаме дипломатите и политиците от Северна Македония да отиват в Брюксел и там да се борят с европейския консенсус, който настоява за промяна в конституцията на страната и вписване на българите в нея като държавотворен народ. Мицкоски от своя страна се кълне, че не иска билатерализация в търсенето на решение за продължаване по европейския път, тоест, не иска това решение да се търси в двустранни разговори със София. А шефката на Европейската комисия го тика тъкмо към това. И хайде, Муцунски да пише нота с молба за време за среща с българската си колежка.

Така де, извън тази странна препоръка на фон дер Лайен, историята е отдавна до болка позната - каквото и да се случи в отношенията на Северна Македония с България, колкото и да е запушен каналът за комуникация и колкото оплетени възли имаме за развързване помежду си, накрая все се намира някой да ти препоръча да се качиш на колата и да отиваш под Витоша. Ще кажа и нещо лично - през цялото време на кореспондентската си работа в Скопие на два пъти съм имал нужда от лекарски преглед и съвет.

И двата пъти се обърнах към съседката на служебната ми квартира Весна, лекар с дългогодишна практика, която работеше в една от местните болници. И в двата случая жената искаше да ми помогне, но и двата пъти просто ми каза: „Коста, качвай се на колата и отивай в София! Тук няма кой да ти свърши работа!“ Послушах я и добре, че го направих!

Така че във вторник, Муцунски ще бъде в София. Ще има проява, свързана с Коридор? 8. Доколкото разбрах, бил се разсърдил, че и ръководеното от него ведомство - Министерството на външните работи и външната търговия, не било поканено като съорганизатор. В случая обаче не вълненията на Тимчо ме вълнуват. С една колежка, която е много навътре в нещата си говорихме, че много важни ще бъдат знаците, които българските домакини ще излъчат за перспективите пред отношенията. Например, дали той се види с Велислава Петрова-Чамова някъде из кулоарите на срещата за Коридора, или пък ще му бъде отделено време в сградата на Министерството на външните работи.

Дали някой измежду Румен Радев и Илияна Йотова ще се съгласи да се срещне с него и ако това стане, колко време ще му бъде отделено. Ще има ли някаква публична изява, среща с журналисти или пресконференция. Все неща, които са симптоматични за дипломатическата практика и които в доста от случаите дават информация за съдържанието на визитата и нейните резултати. Щом сме я докарали дотам да няма предвидимост в двустранния ни диалог, да се дебнем като най-върли противници какво ще кажем и как ще го кажем, да си нямаме доверие, а уж сме най-близки на Балканите.

Неслучайно Мицкоски заяви, че с нотата ще се иска време за разговор, защото досегашните срещи на Муцунски с българската му колежка не били съдържателни, нещо такова. Тук обаче съществува рискът дори и да имат на разположение достатъчно време, двамата могат много бързо да приключат разговора, ако Муцунски дойде и повтори заканата на Мицкоски, например, че докато той е премиер промяна на конституцията няма да има и респективно, включване на българите в основния закон няма да се случи. Че за какво да се разговаря повече? Ние сме ясни - имаме договорености, които трябва да се спазват. Точка.

Иначе българската столица, а и цялата ни страна са гостоприемни. Сега в София имаме и още едно основание да посрещаме гости. Цар Самуил е тук.