На мен няма да ми се случи!

Темата за пътната безопасност в България се нищи от години, а ефектът е един – празно говорене и минимално свършена работа на терен, така че пътищата да станат по-безопасни, да се движим по-нормално и да стигаме от точка А до точка Б.

Когато станем свидетели на някаква голяма катастрофа, все си казваме: „Това на мен няма да ми се случи!“. Но никой не е застрахован. Никой не знае дали няма да попадне в ситуация, в която няма да има полезен ход. Именно това се случи на магистрала „Тракия“ – водачи без полезен ход. Само напред и катастрофа, след теб същото.

Сигурно мъглата и намалената видимост са сред основните причини за катастрофата, защото не виждаш какво се случва пред теб и около теб. Но също така е сигурно, че ако всеки кара по-бавно, ако всеки е по-внимателен, ако водачите не се състезават с мощните си коли, не настъпват газта и не притискат останалите, ако всички бъдем по-толерантни на пътя, инциденти като този на магистрала „Тракия“ ще бъдат много по-малко. Някои от тях дори биха могли да бъдат избегнати, ако човек е малко по-съобразителен.

Чуха се много позиции и мнения за това какво е трябвало да се направи и какво е можело да се направи.

А същественият въпрос е защо не е направено?

Една прекрасна възможност е била на рамките на тол системата да се поставят информационни табели, които да предупреждават водачите. И да, разбрахме, че за това е мислено, че са били осигурени пари и че табелите е трябвало да бъдат 40. Поставени са обаче само две.

А защо са поставени само две? Този въпрос към АПИ ли е, към Тол управлението ли? Кой не си е свършил работата, за да бъдат поставени останалите 38? А дали този, който не си е свършил работата, не трябва да поеме основната отговорност за тази касапница на магистрала „Тракия“ със 11 загинали?

И да, когато се обърне каруцата, по пътищата се появяват много коментари и анализи. А всъщност трябва да се върнем към въпроса защо не е направено онова, което е можело да бъде направено по-рано, но не е било.

Както след всяка една такава голяма трагедия, отново и отново ще си говорим какво е трябвало да се направи. Нека да престанем да мислим какво е трябвало и да започнем да действаме. Нека да направим нещо. Нека да помогнем. Нека да се самоорганизираме в това да бъдем по-спокойни на пътя и по-толерантни един към друг.

Защото надали някой може днес да обясни на близките и роднините на загиналите хора кой какво не е направил, въпреки че е имал правомощията и е получавал държавни пари, за да направи така, че пътят да бъде по-безопасен. За да бъдат подобни ситуации предвидими, а поведението на всички, които се качват зад волана, по-адекватно.

Иначе сме царе на пътя, всеки по свое му.

Когато излезем извън границите на България, ставаме изключително примерни шофьори. Спазваме ограниченията до последния километър, защото знаем, че там санкциите ще ни настигнат. А в момента, в който се върнем отново в България, педалът се настъпва с идеята, че тук закони няма. Тук правила няма. Аз съм в България и ще се оправя. На мен няма да ми се случи!

Е, понякога дори да си мислиш, че си в България и ще се оправиш, това надали е достатъчно. Защото можеш да попаднеш в ситуация, в която нещата не зависят изцяло от теб. Нанизваш се в колата пред теб, зад теб се нанизва следващият, който също си е мислил, че в България няма проблем и ще се оправи. И така се нанизват автомобил след автомобил, камион и автобус. А до тях – 11 жертви. Истинска трагедия.

Урокът по пътна безопасност явно не е научен.

Явно обичаме само да говорим и да гледаме, а не и да действаме. Но най-после някой в тази държава трябва да се престраши и да започне да действа, да прави нещата така, както трябва, за да минимизираме подобен тип инциденти на пътя.

Преди години имаше същата такава катастрофа край Ихтиман (2017-а, 40 коли, нямаше загинали). Просто там мъглата падна заради релефа, защото пътят слизаше в долина, в която бе паднала гъста мъгла. Сега хората карат там внимателно. Трябваше да загинат 11 души ли, за да разберат водачите, че в този участък на магистрала „Тракия“ трябва да се движат с повишено внимание? И със сигурност оттук нататък водачите ще бъдат по-внимателни, независимо дали има мъгла или не.

Така че нека да махнем мъглата от собственото си съзнание и да станем по-толерантни на пътя. Не е толкова трудно. Въпрос на желание е.