ФАКТИ.БГ

Личните фондове на Радой Ралин и Кимон Георгиев влизат в ДА "Архиви"

Когато общественият интерес към досиетата на ДС навлезе в друг етап, те вероятно също ще се влеят в националния архивен фонд

Публикувана: 11 Октомври, 2014 18:00
0 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2605
ШРИФТ ПЕЧАТ
Вашата оценка:
Оценка 0 от 0 гласа.
ФАКТИ публикува мнения с широк спектър от гледни точки, за да насърчава конструктивни дебати.

Днес онези, които издирват, събират, класифицират и съхраняват документалното богатство с историческо значение за България, ще вдигнат чаши за своя професионален празник. Денят на архивиста, 10 октомври, започва да се чества от 60-те години на XX век след приемането на страната ни за член на Международния съвет на архивите, но началото на националната архивна система се поставя по-рано, през 1951 г., с указ на Президиума на Народното събрание, с който се създава Държавният архивен фонд на НРБ.

Неговият модерен приемник – Държавна агенция „Архиви“, макар да няма кръгъл юбилей, в момента има достатъчно професионални поводи за радост, както и проблеми за решаване, след като звънът на чашите утихне. Ето защо Факти.бг потърси за разговор историка философ Иван Комитски, който от началото на миналия септември оглавява агенцията. Професионалният му път започва като специалист в Централния държавен исторически архив при Главно управление на архивите към Министерския съвет. От 1988 г. до 2008 г. работи към архивите на МВР, където преминава всички йерархични нива от специалист до директор на "Информация и архив". През 2008-2009 г. оглавява същата дирекция, но в ДАНС.

Г-н Комитски, с какви събития, насочени към съсловието и широката публика, ще отбележи Държавна агенция "Архиви" своя професионален празник?

Решихме да не се концентрираме около едно основно събитие или верига от събития, а да го отпразнуваме по-общо, в текущ порядък. Годината, така или иначе, беше твърде наситена, а ни предстои още по-наситена – изложби, свързани с Първата и Втората световна война, със Сръбско-българската война. Творческият ни календар е много пъстър. На празника ще се съберем с колегите и всички бивши председатели на институцията традиционно също са поканени на чаша вино. Ние поддържаме редовни контакти. За съжаление, през годината ни напусна един от изтъкнатите ми предшественици – известният историк Дойно Дойнов, дългогодишен началник на Главно управление на архивите. Но животът все пак продължава – ще го споменем, ще се преброим, ще си поговорим...

Какво ще кажете на хората от архивистката гилдия днес – ще ги хвалите или ще изисквате?

Под една или друга форма - и двете неща. Във всички случаи имаме повод да се гордеем с нашата професия, с това, което правим и ще правим. Условията за работа са трудни, налагат се и финансови рестрикции, но ще положим всички възможни усилия да опазим архивното богатство и да го предадем на бъдещите поколения, както и да го предоставим за използване, да създадем условия то да бъде достояние на все по-голям брой хора. Пред нас предстоят важни задачи в тази насока – свързани с изискванията на новото време и дигиталната революция, която се извършва в момента. Ние сме свидетели как носителите на информация се променят и хартията отпада като основен носител на информация, заместена от различни видове електронни документи.

Кои са най-новите достижения, с които можете да се гордеете в работата си, и кои ще бъдат приоритетите занапред?

Не бих искал да изтъквам нещо специално, революционно от този период, защото при нас дейностите са до голяма степен рутинни, консервативни в най-добрия смисъл на думата. Те се осъществяват чрез натрупване, с дългосрочно планиране и визия, от поколение на поколение. При нас е много важна приемствеността – както при специалистите, така и в дейностите, които се извършват. Образно казано, ние не можем всяка година да пререждаме архива. Той се трупа, обогатява се – неговата основна организация я има, просто ние я развиваме. Но все пак бих споменал това, че сме създали условия допирът на потребителите и потенциалните читатели до архивното богатство да се улесни чрез дигитализацията и сайтовете, които поддържаме. Ако хората, които са посетили читалнята ни целенасочено, са между 9-10 хиляди, то тия, които по електронен път са направили контакт с нас, са регистрирали около 130 000 посещения в сайта за тази година. И това е логичното развитие.

Броят на дигитализираните документи навярно също непрекъснато се увеличава?

Дигитализацията е сложен процес, той отнема голям ресурс. През годината подготвихме документи и кандидатстваме по т.нар. Норвежки фонд за изграждане на дигитализационен център към ДА „Архиви“ и с нетърпение очакваме до края на годината да бъдем одобрени като бенефициенти по проекта, за да разработим този център и дигитализацията да бъде развита на „производствен принцип“, с многократно увеличен капацитет.

Постъпвала ли е наскоро при вас архивна документация, принадлежала на изтъкнати наши сънародници, и очаквате ли в близко време фондовете ви да се обогатят с още? От какво зависи това да продължи да се случва?

Като цяло това е като че ли тенденция – все повече лични фондове да постъпват. Те са неразработен ресурс, който трудно може да бъде регламентиран и планиран. С всички наши колеги полагаме постоянни усилия да издирваме такива личности и семейства, у които са запазени ценни документи. И ако за 2012 г. постъпилите при нас лични фондове на значими личности са 59, то те са се увеличили почти двойно за миналата година. Това наистина отразява една развиваща се култура в обществото и отношение към документа, към паметта.

Сред новопридобитите фондове мога да спомена няколко имена: на режисьорите Въло Радев и Хачо Бояджиев, на литературния критик акад. Пантелей Зарев, на генералите Васил Попов и Димитър Братанов, на политика Христо Калфов, големият поет символист Теодор Траянов беше представен с един родов фонд на фамилия Балабанови, получихме и спомените на Добри Терпешев... Сега предстои още до края на годината да финализираме процедурата и да получим фондовете на Кимон Георгиев и Радой Ралин. Мисля, че процесите са на необратим етап, затова си позволявам да спомена и тези имена.

Ценителите или просто любознателните ще могат ли да видят тези фондове след съответните процедури, ще може ли всеки да разгледа личните бележки или снимки на споменатите видни българи?

Категорично да. Това е и целта в края на краищата: фондът да бъде опазен и предоставен на широк кръг представители на обществото. Но съм длъжен да направя уговорката, че това не става автоматично и не става веднага. С приемането на фонда започва процес на неговата обработка, което е най-специфичната ни дейност, изискваща различно време във всеки отделен случай. Това е дейност, непозната на широката публика, но тя е основна, без нея просто не може. Благодарение на тази обработка ние разкриваме информацията, която има във фонда, съставя се справочният апарат, чрез който може да се търси по период, събитие, личност и други показатели. Така обогатяваме и колекцията, която сме качили в сайтовете. Зад този лесен достъп всъщност стои продължителен, упорит и изискващ специфични знания и умения труд на моите колеги и аз използвам повода да ги поздравя.

Документацията на тези интересни личности, които споменахте, ще бъде ли дигитализирана приоритетно, или засега ще остане на реалния си материален носител?

В момента документите са на реалния си материален носител, но след обработката и регистрирането им в националната система на архивите ще могат да се дигитализират. Те са ценни, така че в съвсем обозримо бъдеще ще бъдат дигитализирани. Такава ни е политиката: имаме милиони документи, милиарди страници, всяка страница е един дигитален образ – ние няма да можем да дигитализираме 100% от тях никога. Има механизъм, по който избираме най-ценните, най-важните, най-интересните, защото дигитализацията е и създаване на застрахователен фонд за документи. Тоест, вече няма да е необходимо да бъде ползван оригиналът от хартия, който с времето се амортизира.

В какво състояние са хранилищата, където се пазят оригиналните хартиени документи? Пострадаха ли вследствие на природните бедствия това лято?

Проблемите все още не са драматични, но ги има. Основната функция на ДА „Архиви“ е да опази това богатство, а след това да го обработи и предостави за ползване. Но ако ние не го опазим, няма да има какво да показваме. Поддържането на близо 60 сгради в цялата страна за тази цел е трудна задача, дори бих казал – на границата на невъзможното, бих казал, защото финансовото състояние на държавата не е добро, трудно се отделят и извоюват средства. Трябва непрекъснато да се търсят начини за финансиране. 60 сгради със стотици хиляди квадратни метри покривни площи, улуци, стени, които трябва да се „аклиматизират“ за документите.

При тия бедствия при нас нямаше, слава Богу, големи поражения освен на 3-4 места, но в един момент треперехме, че ще станат по-сериозни бели. А идва зимен сезон и се опитваме да решим най-тежките проблеми преди той да настъпи. Дано получим и подкрепата на правителството, за да може да се осигурят необходимите средства, които не са много, между другото (между 800 000 и 1 000 000 биха ни стигнали за нормалното функциониране на системата), но за съжаление стягането на коланите засяга и нас.

Всички културни институции страдат от липса на средства. Как при вас как би могъл поне частично да се реши въпросът: чрез актуализация на бюджета, чрез залагане на по-голяма цифра в следващия?

Тактически непосредствено - чрез актуализация на бюджета. Такива постъпки сме направили и разчитаме на разбиране. В по-дълга перспектива обаче се предвиждат още рестрикции, намаляване на бюджета, тъй че година за година ще трябва да се искат целеви средства. Кандидатстваме и по различни европейски проекти: това ни дава възможности, които с единия бюджет е просто невъзможно да осигурим. Със собствени средства не виждам как бихме могли да се справим. Разчитаме и на спонсорство за компютри, скенери – иначе трудно бихме отделили средства да закупуваме свръхмодерна техника, каквато ни е необходима.

Разчитате ли на градивно сътрудничество с други институции, още повече че в момента, макар и за кратко, министър на културата е колегата ви Мартин Иванов, ваш предшественик на ръководния пост в ДА „Архиви“?

Разбира се, за нас е плюс, че за момента човек, който познава проблемите на архивите, може от позициите на министър на културата да ни окаже разбиране и съдействие. Още повече, че от миналия септември ДА „Архиви“ е призната за културна институция. Парадоксално, но досега не се водехме такава, а държавно учреждение. Като културна институция пред нас се разкриват много добри възможности за сътрудничество с други културни институции – библиотеки, музеи, министерството. По цял свят е така – музеи, библиотеки, архиви работят заедно, дори съвместната им дейност и акции са една от основните теми на професионалните международни форуми. Всички институции, грижещи се за фондове, си подаваме ръка и работим заедно.

Често около избори и други важни за обществото събития се изравя проблемът с досиетата. Каква е политиката на вашата институция по този казус?

Темата за досиетата, за съжаление, се поставя малко едностранчиво от медиите: от гледна точка на това кой какъв е бил, бил ли е, има ли някаква принадлежност към... Но темата с досиетата за нас като архивисти основно означава друго – разкриване на интересните документи и факти, които да осветлят близкото ни минало, механизмите за взимане на решения, защо се е правило така или по друг начин... Като историци ни интересува историческият процес. Нас ни интересуват повече ръководните документи на Държавна сигурност, които показват процеси и тенденции накъде са били насочени усилията... В този смисъл е похвално това, което правят колегите от Комисията по досиетата – издават редовно документални томове по различни теми, дори тия дни излязоха два.

Въпросните досиета при тях ли се съхраняват, или при вас?

По Закона за досиетата на Комисията са дадени правомощията да събере от няколко институции тези досиета и да ги съхранява. Те имат отделно хранилище и по закона тези досиета са под тяхно управление, което от наша гледна точка, на Закона за националния архивен фонд, е създаване на още една архивна институция, макар и с по-малък и специфичен обхват на документацията. В такъв смисъл досиетата на Държавна сигурност остават извън обсега на Закона за националния архивен фонд. Досиета, създадени от бившата ДС за периода 1944-1991 г. (това е обсегът на Закона за досиетата), не са при нас. Но в един момент, когато общественият интерес към темата навлезе в друг етап, предполагам, че ще се стигне до преминаване на фондовете на тази комисия при нас, до обединяването им с другия национален архивен фонд. Такава е логиката – архивното богатство се управлява като цяло и архивната политика се води по закон от ДА „Архиви“.

Кога може да се очаква да стане това? Не отмина ли вече модата да се действа чрез политически компромати?

Може би. Дано да е така. И аз смятам, че тази мода преминава, но все пак това е въпрос, който обществото като цяло и политиците в частност трябва да решат. Да се прецени доколко общественият интерес към тези досиета е преминал или все още е налице, доколко това подпомага нашия обществен и политически живот и доколко не. Но това вече е преценка на друго ниво, не чисто професионално на архивистите. Нас ни интересува документите да бъдат запазени и да бъдат показани. Всички документи, които влизат в системата на архивите, са публично достояние. Докато в Комисията по досиетата има режим на показване и на ползването им.

Иван Комитски

председател на ДА "Архиви"


 

България

Поставете оценка на статията:
Оценка 0 от 0 гласа.

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.


Ловци на бисери
Мухамаду Бухари
Президентът на Нигерия коментира опозиционни изказвания на своята съпруга Аиша
Аз не знам на коя партия принадлежи жена ми. За мен нейното място е в кухнята, хола и в други стаи"

Още бисери
ТОП 5