Мнението е публикувано в Редута.бг
Политически партии оказват натиск върху прокуратурата.
"Този да се удари, онзи да се забави"- властови механизъм, начин на мислене и на работа в държавния апарат.
Не се иска кой знае каква прозорливост, за да е ясно какъв е бил и какъв е съставът на едно неформално "Политбюро", което е определяло кой "да има конфликт" и кой да няма.
Не е нужен тефтер, за да кажем, че ДП е в тази компания.
ДП не е конкретно лице. Днес ДП е един, утре ще е друг, третият ден ще е някой друг - нали механизмът трябва да работи.
Тези думи, почти буквално цитирани, не са вестникарски заглавия, нито политически изказвания, нито фейсбук статуси на обикновени граждани. Думите принадлежат на главния прокурор на република България Сотир Цацаров. Поводът да ги произнесе са изчезналите тефтерчета на Филип Златанов и съмненията, че инициалите ДП в някои от страниците са били променени на 10 (или обратното, както самоотвержено твърдят някои медии). Всъщност, както става ясно от думите на самия главен прокурор, това не е толкова важно – и без тефтерчетата знаем какъв е механизмът („този да се удари, онзи да се забави”), кой участва в него (едно неформално "Политбюро), че „ДП е в тази компания” и че „днес ДП е един, утре ще е друг”, защото механизмът трябва да работи.
Нищо не можем да направим, не можем да осъдим човека, просто защото е бил достатъчно стриктен да си води записки, а той отказва да разкрие кои са хората зад инициалите, оправдава се главният прокурор. Златанов бил „готов на всичко (обвинение, съд, затвор), но не и да дава обяснения. Защо, може би не е толкова трудно да се отговори...". Непосилна за обикновения разум е лекотата, с която главният прокурор намеква, че Златанов се страхува да съдейства на властите, без обаче да посвещава повече внимание на този детайл. Може би защото, пак според собствените му думи, дори той да посочи хората, те отказват да се припознаят в инициалите (представяте ли си?!). С две думи – нищо не може да се направи.
Вероятно, следвайки буквата на закона, главният прокурор има основания да каже подобни неща. Може би законите са калпави или пък тези, които са ги писали нарочно са направили така, щото гореописаният механизъм да работи безпрепятствено. И все пак, здравият разум не може да приеме подобно публично признание за безсилие. Не е ли работа на прокуратурата да разкрива престъпленията и да обвинява престъпниците? Не е ли работа на прокуратурата, когато е очевидно дори за нея, че има „порочен начин на работа в държавния апарат” да направи нещо по въпроса, вместо просто да вдига рамене. И ако нещо пречи на прокуратурата да си свърши работата, не е ли нейна работа да се бори това да се промени? Не е ли напълно неприемливо именно държавното обвинение да признава публично съществуването на „механизма” на задкулисно и порочно управление, но не за да го атакува, а за да оправдае бездействието си?
„ББ, ЦЦ, ИФ, а може би и ДП казват ясно, че не са ББ, ЦЦ, ИФ и ДП. Как се влиза в това разследване?", пита главният прокурор журналистите. Ние не знаем, г-н Цацаров. Ваша работа е да знаете как се влиза в това разследване. Още повече, че това всъщност, е разследванеТО – всички доклади на Европейската комисия, всички критики към съдебната система, всички идеи за реформа, всички протести – всичко в крайна сметка опира до разследването на сенчестите механизми, по които реално се управлява държавата. И ако главният прокурор пита „как се влиза в това разследване”, не ни остава друго, освен да гасим лампите. „И като съм главен прокурор, аз мога да ликвидирам цялата тази действителност? Що не питата тези с буквите, що не питате тези с точките?", продължава откровението на г-н Цацаров към журналистите. Но журналистите, г-н главен прокурор, разполагат само с микрофоните си – те не могат да разследват (не и по начина, по който вие можете), да изискват документи, да обвиняват пред съда. А вие не просто можете, длъжен сте.
Но не можете, просто ей така, да съобщите, че „има, разбира се”, политически натиск върху прокуратурата. Как така „разбира се”? Ние знаем, че има, но също така знаем, че това е лошо. Затова, отново, всички доклади на Европейската комисия, всички критики към съдебната система, всички идеи за реформа, всички протести – всичко е заради това съдебната власт да бъде независима от политическата. Съдът и прокуратурата да не бъдат зависими от политическите игри. Защото това е единственият начин „механизмът” да бъде пресечен. Но не „все някога”, както казвате – това не ни устройва.
Главният прокурор нарича въпросният порочен властови механизъм "този да се удари, онзи да се забави" – по инструкциите в тефтерчето. Но можем да го кръстим и по друг начин: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра”. Думите са на бившия софийски градски прокурор Николай Кокинов към Бойко Борисов и се отнасят за главния прокурор Сотир Цацаров. Но това беше миналата пролет и бързо го забравихме, защото дойде аферата с костинбродските бюлетини, после дойде Орешарски, Делян Пеевски беше назначен за шеф на ДАНС (и най-напред се срещна с главния прокурор), после Цветан Василев се скара с Пеевски, после прокуратурата доблестно призна „грешката” с делото за планирано убийство на Пеевски, после ни разтресе банков скандал и се отвори „дупката” КТБ, в която едни много пари просто са изчезнали (убеждават ни), а после изчезнаха тефтерчетата на Златанов.
В цялата тази картина прокуратурата изглежда като някакъв статист, който стои зад кулисите и чака инструкциите на режисьора. Или на сценаристите, по думите на самия Цацаров: "Сценаристите нямат нужда от силна и работеща прокуратура. За тях всеки опит за независимост на държавното обвинение е заплаха.” Съгласни сме напълно. И затова, за трети път - всички доклади на Европейската комисия, всички критики към съдебната система, всички идеи за реформа, всички протести – всичко е заради това да има силна и работеща прокуратура. Защото сценаристите (кои са сценаристите, г-н главен прокурор?) може и да не искат, но ние гражданите искаме независима, силна и работеща прокуратура. Ако и прокуратурата иска същото, значи сме от една и съща страна на границата между гражданите и мафията. Значи не би трябвало на главния прокурор да му е „все тая”, когато хората протестират и искат справедливост – той би трябвало да иска същото.
От вчера прокуратурата вече официално иска съдебна реформа. Дали обаче иска действително да пресече „механизма” или това е поредният пиар ход за пред публиката? Единственият начин да разберем е ако прокуратурата открие „как се влиза в това разследване” – кой стои зад инициалите (не просто от тефтерчето, защото както знаем, то е само символ), кой стои зад числата (в „дупката” КТБ, например), кое е „неформалното Политбюро”, което движи „механизма” и печели от него. Защото задачата на прокуратурата е да има законност и справедливост, не да ни обяснява, че няма.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 Гост
09:03 28.11.2014