Недомислица или патриотарски популизъм? Предстои да разберем.

Народното събрание прие закон, който ограничава чуждестранните инвестиции в български компании, притежаващи земеделска земя, на фона на излязлата преди дни новина, че преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България са намалели с 7% през 2014 г., запазвайки тенденцията за слаб интерес към българската икономика от последните пет години. Още по-негативен сигнал дават данните за 50% срив в чуждестранните инвестиции в дялов капитал, като те достигат най-ниското си ниво от 1996 г. насам.

Тенденцията е за плавен и устойчив спад, което едва ли е странно предвид продължаващата две години политическа нестабилност, скандалите в банковия сектор и слабия ръст на икономиката. Данните за чуждестранните портфейлни инвестиции (които касаят под 10% участие в капитала), които БНБ предстои да публикува, вероятно ще потвърдят тенденцията за намален приток на капитали към страната ни.

Приетите промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) въвеждат допълнителни пречки пред чуждестранните инвестиции в България. Според приетите текстове е незаконно чужденци извън Европейския съюз (ЕС) и Европейската икономическа общност (ЕИО) да притежават акции в български компании, които имат земеделски земи и гори, дори акциите на тези компании да се търгуват свободно на фондовата борса и да са достъпни за всички инвеститори. Нещо повече, въвеждат се солидни глоби, които ще се плащат от… българските компании. По този начин не само показваме вратата на инвеститори от страни като САЩ и Канада, но и удряме местните компании – защото глобите ще ги плащат те. Независимо, че публичните дружества нямат никакъв контрол над това кой купува акциите им на фондовата борса.

Първоначалната цел на промените в закона очевидно е била да предпази земеделската земя от офшорки. Приравнявайки обаче всички инвеститори извън ЕС и ЕИО към офшорките ще постигнем по-нататъшен отлив на инвестиции от страната, а за това сметката ще я платим ние – българските инвеститори и данъкоплатци. Тя ще пристигне първо при публичните компании, които притежават земя, защото те ще трябва да платят по 100 лв. на декар глоба за всеки притежаван декар земя, дори ако чужденци притежават една акция от тях. Глобата може да се налага на всеки три месеца, като вече става 300 лв. на декар.

Дали от недоглеждане, дали от пълно безхаберие за начина, по който функционират финансовите пазари, дали заради задкулисни интереси, под патриотичния мотив да запазим българската земя за българите всъщност наказваме точно българските компании, при това най-вече публичните, за които има най-високи изисквания за прозрачност и оповестяване на информация. Контролните пакети в тези компании обикновено се държат от български физически или юридически лица, а малка част от акциите се търгуват свободно на фондовата борса. Никой от законотворците ни не отговаря на въпроса какво зло съзира в това чуждестранни инвеститори да притежават миноритарни дялове в тези компании, било то и компании, които имат земеделска земя. Едно обаче е ясно – с такива изненадващи промени в законите, при това приети набързо, без обсъждане и анализ на последствията, правим средата в България все по-непривлекателна за инвестиции – както чуждестранни, така и местни.

Да го кажем просто: Българска компания, с бълграски собственик и плащаща данъци в България, притижава земеделска земя. Българската компания има неблогарозумието /?/ да стане публична и да листва акции на фондовата борса. В един момент чилиецът Хосе решава да си купи 1 /една/ акция. Към този момент, ама точно към този момент, компанията подлежи на глоба от 100 лева на декар, последвана от 300 лева на декар, дори ако чилиецът Хосе продаде акцията си няколко секунди по-късно.

Звучи ли това логично в съвременния свят на технологии, където акции се купуват и продават с един клик на дисплея на смартфона?

А дали някой няма да се изкуши да помоли чилиецът Хосе да си купи акция от конкурентна компания, да извади една справка от централния депозитар и да поиска глоба за съперничещата фирма?

Ако компанията подлежи на глоба в 12.00, когато чилиецът Хосе си купува акция, подлежи ли на глоба и в 12.01, когато Хосе вече я е продал?

Кой изобщо ще налага глобата – МЗХ по справки към даден момент назад във времето, които за публичните фондови пазари се променят практически на всяка секунда?

Подлежи ли на глоба инвестционният фонд на Световната Банка, например, който е имал горкото неблагоразумие да си купи акции от българска публична компания, притежаваща земеделска земя?

Недомислицата за пореден път е налице.

Статията ми не е насочена срещу промените в правилата и законите за ползването и притежанието на земеделски земи. Ако съзнателно не промените собствеността съгласно закона, платете си глобата. Но няма как да знаете дали чилиецът Хосе си е купил ваша акция.

Намесването, или неизключването, от тези правила на публичните компании, търгуващи се на борсата, е недомислица, негативен знак към финансовите пазари, лош сигнал към чуждите инвеститори и неприложим нонсенс с предпоставки за корупция, изкривяване на пазара и мачкане на конкуренти.

Решението е лесно – в закона за ценните книги да бъде прието изключение за публичните компании, търгувани на борсата.

Да видим колко време ще отнеме докато бъде осъзнато от законотворците.

По това ще проличи и дали сегашните промени са недомислица, или умишлен лобизъм, опакован в патриотарски популизъм.