Кризата с бежанците - ускорител на лидерството в Европа

Текстът е публикуван в блога на Меглена Кунева:

Може би е вярно клишето, че Европа се движи напред тласкана от кризисни ситуации, на които намира изход. При финансовата криза отговорът беше - много по-тясно сътрудничество, много повече дисциплина, много повече единни решения.

Бежанската криза днес в Европа поставя отново на изпитание способността ни да се справяме заедно като общност. За първи път от десетилетия насам лидерите в ЕС могат да се преброят. Онези, които са готови да загубят временна популярност, но да предложат правилните дългосрочни решения - за страната си, но и за целия Съюз. Без извинения, че проблемът трябва да се изучи по-дълго и че може да се анализира по-задълбочено, и без комфорта на отлагането и изчакването.

Днес Европа е разделена и това е лошо. На съвета Правосъдие и вътрешен ред на 22 септември се стигна дори до явно гласуване - почти безпрецедентен случай в историята на тази институция. Именно затова лидерството е крайно необходимо.

Уверена съм, че в настоящия момент квотната система за приемане и разселване на бежанците като задължителна за страните- членки е единствено възможната и правилната за Европа. Ако искаме да се запазим като съюз, като общност, за която солидарността е основополагащ принцип, трябва даосъзнаем, че бежанският проблем е проблем, чието решаване изисква участието на всички. Да я подкрепи беше правилно решение за България. Днес има струпване на огромни маси хора в Гърция, Италия и Унгария, но ние сме страна на преден пост и утре тази ситуация може да е у нас и да очакваме същата солидарност. Когато се стига до гласуване - българските гласове могат да се окажат решаващи.

Важно е да помним, че трябва да имаме принос при всички останали решения - определяне списъка със сигурни страни, финансовата подкрепа за Турция за бежанците на нейна територия, засилване на Фронтекс, връщане на емигранти без бежански статус, активна външна политика и насочена хуманитарна помощ към сигурността в трети страни и страни на конфликт, ангажиране на партньори - както страните в Залива, така и евроатлантическите, усъвършенстване на Шенгенското законодателство. Това са само част от задачите. Важното е, че знаем кои са, важното е, че и най-скептичните не отричат, че само общо решение има стойност.

Днес сме свидетели на временно връщане на граничния контрол в Шенгенското пространство. Появиха се много гласове, които прибързано обявиха, че това е краят на Шенген. Не, не е. Както и финансовата криза не беше краят на еврозоната, а напротив, направи еврото по-силна валута. И германският канцлер Меркел, и другият голям лидер в този момент - Жан Клод Юнкер, ясно заявяват, че няма отказване от Шенген, няма национализиране на политиките обратно, няма разрушаване на Европа. Решенията им са верни - както заради хуманността, така и заради прагматизма. България, макар и извън Шенген, държи на тази свобода - на свободно придвижване, сигурност и общи граници.

Чуха се гласове, включително и в страната ни, че сега не е времето да продължаваме с исканията си да станем член на Шенген. Напротив, именно сега, именно в тази кризисна ситуация, повече от всякога Шенген е условие за сигурността и на България, и на Европа. Когато става дума за охрана на външни граници и за споделена отговорност в бежанския проблем, на България може да се има доверие. Доказахме го и продължаваме да го доказваме всеки ден. България ще спечели от Шенген, но Шенген също ще спечели от България. Днес, когато обменът на информация между службите за сигурност в Европа е от ключово значение за предотвратяване на заплахите, съпътстващи бежанския поток, нашата страна не може да бъде изключена от този обмен. Като външна граница на ЕС България настоява да получи пълен достъп до информационните масиви на Шенген.

Нека да съм ясна: това не е пазарене, нито е условие за подкрепа на правилна политика - новата политика за миграцията, предложена от ЕК. Това е общ европейски интерес. Ще бъда щастлива да видя всички български представители, навсякъде и в един глас солидарно да застанат на позицията, че България е достойна за Шенгенското пространство.

Искам да заявя категорично обаче, че именно заради сложната международна обстановка ние трябва да запазим стабилността в страната си. За мен тази стабилност означава гаранции и за вътрешна сигурност. Не говоря само за работата на службите, а за това, че именно сега върховенството на закона трябва да бъде бранено на всяка цена.

От всички на българска и европейска територия очакваме да спазват нашите и европейски закони и правила. Това е задължително условие, за да подадем ръка на нуждаещите се. Но за да го очакваме, трябва двойно по-усилено да работим за установяването им в страната. Във вътрешнополитически план това означава безкомпромисна борба с корупцията и завършване на съдебната реформа.

Заради всичко това аз държа на позицията си и ще я защитавам:
България трябва да приеме антикорупционното законодателство и да въведе явното гласуване във Висшия съдебен съвет – двата въпроса, които се превръщат в сърцевина на проблемите ни.

Сега имаме шанс да ги решим. С парламент от 8 партии, който постепенно се приучи на култура в преговорите и това е явен знак за политическа воля, с общество, постигнало стабилизация, която е устойчива и гарант за предвидимост, особено на фона на близки нестабилни региони и дори съседни страни.

Нямам съмнение, че позицията на България по бежанците доказва зрелостта на страната ни и дава възможност да кажем: ето защо можете да вярвате в България, а ние да вярваме в Европа.

На 23 септември е моментът да отстояваме исканията и интересите си като жители на европейския дом. Сигурна съм, че България ще вземе страната на лидерството.