Дали война ще унищожи Балканите?

Изгубени в какофонията на международните новини около руските въздушни удари срещу подкрепяните от САЩ бунтовници, борещи се с режима на Асад в Сирия и вълните от бежанци, които заливат Балканите по пътя им към Западна Европа,  някак не забелязахме, че криза се надига и в Босна и Херцеговина на югоизточния фланг на Европейския съюз. И тук Москва има пръст във взимането на лоши решения. Така започва анализ в списание foreignpolicy, озаглавен: „Дали война ще унищожи Балканите?“

На 21 ноември се отбелязва 20-ата годишнина от Дейтънското мирно споразумение, което сложи край три годишната брутална война между сърби, хървати и босненци. В Дейтън, щата Охайо, пратеникът на САЩ Ричард Холбрук постигна голям дипломатическа победа, която сложи край на конфликта и постави основите на една жизнеспособна държава. В този ден, създаването на Босна като самостоятелна държава се превърна  в рядък исторически успех в световен мащаб. Годишнината трябва да бъде време за празнуване.

За съжаление, празненствата може и да не се случат. Дейтънското споразумение създаде две силно автономни единици вътре в Босна: Хърватия и Република Сръбска. Милорад Додик, президент на Република Сръбска, планира да помрачи парада за годишнината като открито наруши споразумението на 15 ноември с ход, в който мнозина виждат тънко прикрит референдум за независимост.

Планираният референдум има само един въпрос: "Подкрепяте ли противоконституционното и неоторизирано налагане на законите от страна на Върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, и по-специално, наложените закони за Сметната палата и Прокуратурата на [Босна и Херцеговина] и изпълнението им на територията на Република Сръбска? " Такъв неуравновесен и подвеждащ въпрос предполага само един верен отговор. Референдумът ще даде на Додик политическо и правно прикритие, за да нареди на институциите в Република Сръбска - от държавната администрация до бирниците - да спрат да се подчиняват на съдебните заповеди, присъди и постановления, както и да попречи на работата на прокуратурата. Този ход ще срине с лека ръка 20 годишен напредък и ще даде старт на разрушаването на правния ред в Босна. Макар референдумът да разглежда само съдебната система, в действителност той има за подмолната цел да обяви независимост. И ако все още има някой който се съмнява в скритите намерения на Додик, ще припомним, че през април той обяви, че Република Сръбска ще проведе референдум за независимост през 2018 г.

Заплахата от референдума се разгръща на фона на перфектната буря, генерирана от силния сръбския национализъм на Додик, видимо погрешната политика на ЕС за неговото успокояване, руската намеса на Балканите от една страна и тази на САЩ от друга.

През 2006 г. Вашингтон накара Брюксел да вземе нещата в Босна в свои ръце. Тогава ЕС изостави функциониращия модел на международен надзор, който беше създал стабилен мир и спомогнал за изграждането на държава по демократичен модел. Брюксел го замени с подход "на местна собственост" и неясно обещание за интеграция в ЕС. Почти веднага развитието на Босна започна да изостава.

Усещайки отслабената международната решимост, Додик, тогава министър-председател на Република Сръбска, започва да използва националистическа реторика, говорейки пренебрежително за босненците и босненската държава. Още тогава той заяви, че държавата създадена в Дейтън е временна. През следващите девет години, той използва конституционните си правомощия, за да  отслаби институциите на държавно ниво на кухата босненска държава, която бе толкова старателно моделирана от международната общност. Той систематично подкопаваше важни институции и държавни органи.

През 2011 г., Додик заплаши да проведе референдум за държавните съдебни институции, но отстъпи временно, след като Брюксел размаха пръст. Това обаче бе временно и не проработи в дългосрочен план. Враждебността на Додик срещу съдебната система на държавно ниво изглежда е свързана с неприязънта му към независима съдебна система и личния му страх да не бъде обвинен в корупция.

Единственият човек, с юридически правомощия да отмени референдума на Додик е сегашният Върховен представител Валентин Инцко, изпратен по настояване на Вашингтон и Брюксел. В отговор на новите провокации на Додик, ЕС все още не е измислил как ще го убеди да отмени референдума. Някои международни представители смятат, че ще е нужна "разменна монета", за да се справят с тази ситуация след като  Додик смята да пренебрегне куп институции. Други се надяват Белград да успее да обуздае Додик, без да обръща внимание, на топлите отношения между Сърбия и Република Сръбска. Наистина, чиновниците в Белград открито подкрепят Додик и се надяват той да получи Република Сръбска в замяна на Косово.

Москва подкрепи Република Сръбска. Руският посланик в Босна, Пьотър Иванцов заяви, че референдумът е вътрешен въпрос и изрази съчувствие към оплакванията на Република Сръбска от държавната съдебна власт. Руските посланици винаги са били забележителни в отказа си да подкрепят усилията на международната общност да спре опитите на Додик да разкъса Босна, както и с противопоставянето си срещу членството на Босна в ЕС и НАТО. През юли, Русия наложи вето на резолюция на Съвета за сигурност на ООН, която описваше клането в Сребреница като "геноцид".

С подкрепата на Додик, Путин е в състояние да създаде сериозни проблеми на Запада. Този модел трябва вече да е добре известен. От Абхазия в Грузия през Приднестровието в Молдова до Крим и Източна Украйна, Русия се стреми да предотврати западно посегателство в региони, които някога са били част от великия СССР, но загубени след падането на Берлинската стена. Това важи и за Балканите, които Русия традиционно счита за своя сфера на влияние. Откакто съседна Черна гора започна да се приближава към членство в НАТО, Москва иска да създаде линия срещу по-нататъшен Западен напредък в региона.

Инцко изпрати безпрецедентен доклад на Съвета за сигурност на ООН на 4-ти септември, удостоверяващ, че Република Сръбска е "в явно нарушение" на Дейтънското споразумение и отбелязва, че ако настоящият курс на действие остане непроменен "има повишен риск от разпад на Босна и Херцеговина, което от своя страна ще доведе до сериозни последици за международния мир и сигурност." Посолството на САЩ в Сараево заяви, че е "обезпокоено" от референдума, отбелязвайки, че той представлява заплаха за "сигурността, стабилността и просперитета на Босна и Херцеговина." И не само САЩ е загрижен. Седем от осемте чуждестранни посланици в Босна, които следят за изпълнението на Дейтънското споразумние още през юли обявиха, че референдумът представлява "фундаментално нарушение "на Дейтънското споразумение. (Не е изненадващо, Русия отказа да подпише тази декларация.)

Западът сега трябва да се спре Русия да използва националистическата програма на Додик да дестабилизира Балканите и да създаде още един конфликт. Като се има предвид отвлеченото внимание на ЕС, който се бори с огромния прилив на имигранти и бежанци, само енергичната и здрава ангажираност на САЩ може да предотврати предстоящия крах на Босна.

Вашингтон трябва да реши сега ако ще действа проактивно, за да съхрани целостта на Балканите и стабилността в Босна и Херцеговина. Ако ли не - Москва ще диктува правилата. Отлагането и изчакването се равняват на нов конфликт, този път на Балканите - съвсем близо до сърцето на Европа. Съвсем пресен пример за това е Сирия, която показа, че чакането носи със себе си значителни последици.